Мартина Балева
| Мартина Балева | |
| българска изкуствоведка | |
| Родена |
1972 г.
|
|---|---|
| Националност |  България Германия |
| Учила в | Свободен Университет Берлин |
| Научна дейност | |
| Област | Изкуствознание |
| Работила в | Базелски университет Университет на Инсбрук |
| Публикации | „Батак като място на паметта“ (2007) |
Мартина Балева е българска изкуствоведка и професорка в университета на швейцарския град Базел. От 2019 г. е професорка и в университета в Инсбрук. Специалистка е по изобразително изкуство и визуална история на Източна Европа и Османската империя.
Известна е с това, че изследва пресъздаването на Баташкото клане в произведения на изобразителното изкуство и особено в картината на Антони Пиотровски. Обвинена е, че поставя под съмнение историческото събитие [1], като някои медии твърдят, че „Баташкото клане е мит и жертвите са преувеличени“[2][3], а турското робство мнимо[4][5].
Медийната кампания срещу Балева е политически мотивирана и изследванията на изкуствоведката са инструментализирани за политически цели във връзка с предизборната кампания за Европейския парламент.[6][7]Българската историчка Антонина Желязкова остро осъжда кампанията и я нарича „Безпрецедентна цензура, варварство“[8] Учени и интелектуалци подписват петиция срещу „посегателството срещу свободата на научните изследвания“[9][10].
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Мартина Балева завършва история на изкуството, история на Източна и Югоизточна Европа и класическа археология в Берлинския свободен университет. Защитава докторска степен в Университета Ерланген-Нюрнберг. За дисертацията си „Образът на България. Изобретяването на Балканските нации в изборазителното изкуство на 19 век“[11] е наградена от германското Дружество за Югоизточна Европа, Мюнхен. От 2010 до 2011 г. е научен сътрудник в Академията на науките на Берлин. От 2011 до 2012 г. е стипендиант на колежа „Имре Кертес“ в Йена, Германия. През 2016 г. получава наградата за най-добър преподавател на Базелския университет.[12] От 2005 г. работи по докторат на тема „Изкуство и национализъм на Балканите. Примерът България“[13]. Стипендиантка на фондацията „Алфред Тьопфер“. Била е редактор при научното издателство „Дитрих Раймер Ферлаг“[14].
Спор за Баташкото клане[редактиране | редактиране на кода]
През 2007 г. Мартина Балева и Улф Брунбауер от Института за Източна Европа в Берлинския свободен университет твърдят, че американският журналист Макгахан е преувеличавал числото на жертвите в Батак в репортажите си през 1876 г.
През юни 2007 г. Мартина Балева подава жалба в БХК срещу излъченото на 16 юни 2007 г. предаване „Паралакс“ по СКАТ, в което се обявява награда от 1000 лв. за този, който намери и предостави личния ѝ адрес в Берлин, както и нейна актуална снимка[15].
На 19 май 2011 г. Балева изнася лекция в Хумболтовия университет в Берлин, представяйки темата си „Изкуството и национализмът на Балканите, в частност в България“. Там, според свидетели, е била остро атакувана от екип на телевизия СКАТ, който е снимал без позволение лекцията. Присъстващ на лекцията публикува статия по повод предаване на телевизията, в която разобличава екипа в манипулации на превода и съдържанието на лекцията.[16] В протестна нота до медиите Академията на науките на Берлин и Бранденбург и Хумболтовия университет в Берлин остро осъждат нападките срещу Мартина Балева.[17]
Реакции[редактиране | редактиране на кода]
В началото на 2008 г. медийните заплахи срещу Мартина Балева по повод „проекта Батак“ се разглеждат от Европейската комисия в Брюксел, която проверява дали българското правителство изпълнява задълженията си по спазването на европейските правни стандарти[18].
Защитници[редактиране | редактиране на кода]
Под заглавие „Опасно негодувание“ германският всекидневник „Кьолнер щатанцайгер“ публикува статия за дискусиите в България и Германия около Баташкото клане. В публикацията се описват подробно преживяванията на българската историчка Мартина Балева, станала жертва на безпрецедентна медийна кампания в България. В статията се цитира изказване на управителя на медийната група ВАЦ Бодо Хомбах, който се извинява за обидите по адрес на Мартина Балева, отпечатани на страниците на вестниците „Труд“ и „24 часа“, собственост на ВАЦ[19].
Противници[редактиране | редактиране на кода]
Случаят дава повод на дясно радикалната партия „Атака“ през 2007 г. да внесе промени в Наказателния кодекс, според които проповядването на антидемократична идеология, която поставя под съмнение или се опитва да опровергае по какъвто и да е начин геноцида над българите в исторически обитаваните от тях земи по време на турското владичество, да бъде наказвано с лишаване от свобода от 1 до 5 години или с глоба от 5000 до 50 000 лева.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Baleva, M. Von Basel nach Bursa und zurück. Die Geschichte eines Fotoalbums von Sébah & Joaillier, Wien 2017.
- "Den Balkan gibt es nicht“: Erbschaften im südöstlichen Europa, Martina Baleva, Boris Previsic (Hg.), Wien: Böhlau, 2016.
- Baleva, M. Bulgarien im Bild: Die Erfindung von Nationen auf dem Balkan in der Kunst des 19. Wien, Köln, Weimar: Jahrhunderts, Böhlau Verlag, 2012.
- Image match. Visueller Transfer, 'Imagescapes' und Intervisualität in globalen Bild-Kulturen, заедно с Ингеборг Райхле и Оливер Лероне Шулц, Paderborn: Fink, 2012.
- Baleva, M. The photographic portrait of Georgi Benkovski, or the de-archiving of the national hero. In: Photo Archives and the Idea of Nation. January 01, 2015, pp. 221 – 238.
- Baleva, M. National myth Batak – The deconstruction of an image and its consequences [Nationalmythos Batak: Die dekonstruktion eines bildes und die folgen]. Kritische Berichte. 2008, Vol. 2008, Iss. 2, 2008, pp. 21 – 30.
- Балева, М. & У. Брунбауер. Батак като място на паметта. София: Изток-Запад, 2007.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Баташките светци – дело и на „24 часа“, 24chasa.bg, 27 февруари 2011 г.
- ↑ „Канонизират жертвите на Баташкото клане“, vsekiden.com, 28 февруари 2011 г.
- ↑ Гергана Мишева, „Учени в Германия отричат Баташкото клане“, dnes.dir.bg, 24 април 2007 г.
- ↑ Нямало баташко клане, жертвите – преувеличени, а Макгахан пропагандирал, пишат германец и българка, frognews.bg, 24 април 2007.
- ↑ Германец и българка отричат Баташкото клане, vesti.bg, 24 април 2007.
- ↑ Любослава Русева, „Митът Батак“, или как ни забатачиха в поредната манипулация“, dnevnik.bg, 26 април 2007 г.
- ↑ Петър Добрев, Иван Бакалов, „Проф. Иван Илчев: Скандалът с Батак беше политически удобен. Вестниците също са виновни“, e-vestnik.bg, 5 май 2007 г.
- ↑ „Антонина Желязкова: Безпрецедентна цензура, варварство“, dnevnik.bg, 26 април 2007 г.
- ↑ „Учени от Софийския университет защитиха свободата на изследователите“, dnevnik.bg, 26 април 2007 г.
- ↑ „Петиции: кампанията против проекта „Батак като място на паметта“, gate.cas.bg, 2 май 2007 г.
- ↑ Bulgarien im Bild: Die Erfindung von Nationen auf dem Balkan in der Kunst des 19. Jahrhunderts, Böhlau Verlag, Wien, Weimar, Köln 2012
- ↑ Ehre für gute Lehre: Teaching Excellence Awards 2016 verliehen, сайт на Базелския университет, 24 май 2016.
- ↑ Профил на Мартина Балева в Либерален преглед // Архивиран от оригинала на 2019-03-25. Посетен на 2019-03-25.
- ↑ Мартина Балева, „Кой (по)каза истината за Батак“, mediapool.bg, 25 април 2007 г.
- ↑ „Ахд С-1/2007 г., I-1 състав: Мамаду Мансур Диуф срещу НС „Сигурност“, сайт на Българския хелзинкски комитет.
- ↑ Милен Радев, „От лекцията на Мартина Балева“, de-zorata.de, 23 май 2011 г.
- ↑ „Protestnote gegen die Diskreditierung einer Berliner Wissenschaftlerin durch den bulgarischen Sender „SKAT TV“ (Протестна нота срещу дискредитирането на берлински учен от страна на българския телевизионен канал СКАТ)“, Die Berlin-Brandenburgische Akademie der Wissenschaften, 28 юни 2011 г.
- ↑ „Еврокомисията ще проверява България заради реакцията на медиите по „Проекта Батак“, lex.bg, 25 февруари 2008 г.
- ↑ Георги Савчев, „ВАЦ ще контролира „24 часа“ и „Труд“, сгафили със скандала „Батак“, dnes.bg, 20 ноември 2007 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Личен сайт на Мартина Балева
- Профил на Мартина Балева на сайта на Базелския университет Архив на оригинала от 2019-03-25 в Wayback Machine.
- Статии
- „Кой (по)каза истината за Батак“, в. „Култура“, бр. 17 (2412), 5 май 2006 г.
- „Хиатусът Батак“, в. „Култура“, бр. 29 (2424), 8 септември 2006 г.
- „Образът на Батак в колективната памет на българите“, „Либерален преглед“, 28 април 2009 г.
- Интервюта
- „Хуманизмът, просвещението и свободата трябва да бъдат отстоявани ден след ден (Интервю на Иван Сухиванов с д-р Мартина Балева)“, Литературен вестник, бр.27, 15 – 21 септември 2010 г.
|
