Мартина Балева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мартина Балева
български изкуствовед
Родена: София

Мартина Балева е магистър по история на изкуството, история на Източна и Югоизточна Европа и класическа археология.

Известна е с това, че изследва пресъздаването на Баташкото клане в произведения на изобразителното изкуство и особено в картината на Антони Пиотровски. Обвинена е, че поставя под съмнение историческото събитие [1], като някои медии твърдят, че „Баташкото клане е мит и жертвите са преувеличени“[2][3], а турското робство мнимо[4].

Медийната кампания срещу Балева е политически мотивирана и изследванията на изкуствоведката са инструментализирани за политически цели във връзка с предизборната кампания за Европейския парламент.[5] [6]Българската историчка Антонина Желязкова остро осъжда кампанията и я нарича "Безпрецедентна цензура, варварство"[7] Учени и интелектуалци подписват петиция срещу "посегателството срещу свободата на научните изследвания"[8] [9]

Биография[редактиране | edit source]

От 2005 г. работи по докторат на тема "Изкуство и национализъм на Балканите. Примерът България"[10]. Стипендиантка на фондацията Алфред Тьопфер. Била е редактор при научното издателство “Дитрих Раймер Ферлаг”[11].

Библиография[редактиране | edit source]

  • Bulgarien im Bild. Die Erfindung von Nationen auf dem Balkan in der Kunst des 19. Jahrhunderts
  • Image match. Visueller Transfer, 'Imagescapes' und Intervisualität in globalen Bild-Kulturen, заедно с Ингеборг Райхле и Оливер Лероне Шулц
  • Хуманизмът, просвещението и свободата трябва да бъдат отстоявани ден след ден [12]
  • Батак като място на паметта, заедно с Улф Брунбауер, София 2007
  • Кой (по)каза истината за Батак [13]
  • Хиатусът Батак [14]

Спор за Баташкото клане[редактиране | edit source]

През 2007 година, Мартина Балева и Улф Брунбауер от Института за Източна Европа в Берлинския свободен университет твърдят, че американския журналист Макгахан е преувеличавал числото на жертвите в Батак в репортажите си през 1876 година.

През юни 2007 г. Мартина Балева подава жалба в БХК срещу излъченото на 16 юни 2007 г. предаване "Паралакс" по СКАТ, в което се обявява наг­ра­да от 1000 лв. за то­зи, кой­то на­ме­ри и пре­дос­та­ви ли­чния й ад­рес в Берлин, как­то и нейна ак­туал­на сним­ка[15].

На 19 май 2011 г. Балева изнася лекция в Хумболтовия университет в Берлин, представяйки темата си „Изкуството и национализмът на Балканите, в частност в България“. Там, според свидетели, е била остро атакувана от екип на телевизия СКАТ, който е снимал без позволение лекцията. Присъствуващ на лекцията публикува статия по повод предаване на телевизията, в която разобличава екипа в манипулации на превода и съдържанието на лекцията.[16] В протестна нота до медиите Академията на Науките на Берлин и Бранденбург и Хумболтовия Университет Берлин остро осъждат нападките срещу Мартина Балева.[17]

Реакции[редактиране | edit source]

В началото на 2008 г. медийните заплахи срещу Мартина Балева по повод “проекта Батак” се разглеждат от Европейската комисия в Брюксел, която проверява дали българското правителство изпълнява задълженията си по спазването на европейските правни стандарти[18][19].

Защитници[редактиране | edit source]

Под заглавие „Опасно негодувание“ германският всекидневник „Кьолнер Щатанцайгер“ публикува статия за дискусиите в България и Германия около Баташкото клане. В публикацията се описват подробно преживяванията на българската историчка Мартина Балева, станала жертва на безпрецедентна медийна кампания в България. В статията се цитира изказване на управителя на медийната група ВАЦ Бодо Хомбах, който се извинява за обидите по адрес на Мартина Балева, отпечатани на страниците на вестниците “Труд” и “24 часа”, собственост на ВАЦ[20].

Противници[редактиране | edit source]

Случаят дава повод на дясно радикалната партия „Атака“ през 2007 г. да внесе промени в Наказателния кодекс (НК), според които проповядването на антидемократична идеология, която поставя под съмнение или се опитва да опровергае по какъвто и да е начин геноцида над българите в исторически обитаваните от тях земи по време на турското владичество, да бъде наказвано с лишаване от свобода от 1 до 5 год. или с глоба от 5000 до 50 000 лева.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

http://de-zorata.de/blog/2011/05/23/lekcija-martina-baleva-berlin/

Източник[редактиране | edit source]

  1. http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=798698
  2. http://www.vsekiden.com/88565
  3. http://dnes.dir.bg/news.php?id=1605288
  4. http://frognews.bg/print.php?news=300
  5. http://www.dnevnik.bg/analizi/2007/04/26/334647_mitut_batak_ili_kak_ni_zabatachiha_v_porednata/
  6. http://e-vestnik.bg/934
  7. http://www.dnevnik.bg/dnevnikplus/2007/04/26/334436_antonina_jeliazkova_bezprecedentna_cenzura_varvarstvo/
  8. http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2007/04/26/334725_ucheni_ot_sofiiskiia_universitet_zashtitiha_svobodata/
  9. http://gate.cas.bg/full_news.php?id=98
  10. http://www.librev.com/component/magazine/?func=author_articles&authorid=539
  11. http://www.mediapool.bg/show/?storyid=128132
  12. http://litvestnik.wordpress.com/2010/09/15/хуманизмът-просвещението-и-свободат/
  13. http://www.kultura.bg/bg/article/view/11756
  14. http://www.kultura.bg/bg/article/view/12049
  15. http://www.bghelsinki.org/index.php?module=pages&lg=bg&page=obektiv14519
  16. http://de-zorata.de/blog/2011/05/23/lekcija-martina-baleva-berlin/
  17. http://www.bbaw.de/presse/pressemitteilungen/pressemitteilungen-2010/protestnote
  18. http://www.lex.bg/bg//news/view/16924
  19. http://bg.altermedia.info/?p=294#more-294
  20. http://www.dnes.bg/obshtestvo/2007/11/20/vac-shte-kontrolira-quot-24-chasa-quot-i-quot-trud-quot-sgafili-sys-skandala-quot-batak-quot.44003