Неокази (община Пробищип)
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в Гърция, вижте Неокази (дем Лерин).
| Неокази Неокази | |
| — село — | |
 | |
  Неокази | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Пробищип |
| Надм. височина | 472 m |
| Население | 95 души (2002) |
| Пощенски код | 2210 |
| Неокази в Общомедия | |
Неокази (на македонска литературна норма: Неокази) е село в източната част на Северна Македония, община Пробищип.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено южно от общинския център Пробищип. Землището на Неокази е 5,8 km2, от които земеделската площ е 546 хектара - 306 хектара обработваема земя, 234 хектара пасища и 6 хектара гори.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Неокази е чисто българско село в Кратовска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото (Неокъзи) има 70 жители, всички българи християни.[2]
В началото на XX век населението на Неокази е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Неокази (Neokazi) има 80 българи екзархисти.[3]
По време на Балканската война двама души от Неокази се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
Според преброяването от 2002 година селото има 95 жители (49 мъже и 46 жени), в 36 домакинства и 60 къщи.[1]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Неокази
Иван Кральов, македоно-одрински опълченец, щаб на 15 щипска дружина[4]- Пано Кральов (Кралов, 1874 – ?), деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, четата на Славчо Абазов, 1 рота на 13 кукушка дружина, 15 щипска дружина[4][5]
- Пано (? – 1923), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбски части на 19 април 1923 година[6]
- Саздо Гочев (1897 – 1923), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбски части на 19 април 1923 година[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Сайт на община Пробищип.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 222.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 130-131. (на френски)
- ↑ а б в Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 383.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 136.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 136, 704, 711.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 704.
| |||||||||||
