Нина Багинская
| Нина Багинская Багінская Ніна Рыгораўна | |
| беларуска активистка и общественичка | |
 | |
| Родена |
30 декември 1946 г.
|
|---|---|
Нина Григоревна Багинская (на беларуски: Ні́на Рыго́раўна Багі́нская) е беларуска активистка и общественичка.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Родена е на 30 декември 1946 г. в Минск, Беларуска ССР. Баща ѝ е полковник. Учи в гимназия номер 73 в столицата. От училищна възраст се занимава с колоездене, участва в състезания от общосъюзното ниво. В по-младите си години, с велосипеда си претърпява инцидент, сблъсквайки се с автомобил, което причинява нараняване на главата и посттравматична епилепсия.
Завършва специалност монтажник на радиооборудване в Минския радиотехнически институт. След детската си мечта да стане геолог, тя се дипломира като специалист по проучване на нефт и газ в Ивано-Франковския институт за нефт и газ в Украйна. Работи като геолог в Беларуския изследователски институт за геоложки проучвания,[1] чиято цел е била да проучва находища на нефт и природен газ. По същото време тя става член на Беларуския народен фронт, а в института създава местна асоциация на Беларуския народен фронт.
От 1988 г. участва активно в различни протестни акции. През 1994 г., след като Александър Лукашенко идва на власт в Беларус, тя е уволнена от Института заради изготвянето на важен отчет за свой проект на беларуски език.[2]
Задържана е десетки пъти, многократно е затваряна в килия за временна изолация. На 1 август 2014 г. е арестувана за изгаряне на съветското знаме близо до сградата на КГБ в Минск, в памет на изгарянето на НКВД в Минск на десетки хиляди ръкописи на беларуски културни работници на този ден през 1937 г. в двора на затвора и последващата екзекуция на авторите им.[3][4][5][6] А през 2015 г. – за акция в памет на Михаил Жизневски, който загива на Евромайдана в Украйна. След събитията от 25 март 2017 г., когато в Минск са арестувани десетки активисти и стотици участници в честването на Деня на свободата са задържани в цяла Беларус, Нина Багинская излиза всеки ден до сградата на КГБ с бяло-червено-бяло знаме и плакат „Свобода за хората".
На 5 април 2019 г. участва в акция, където група активисти възпрепятстват т. нар. Озеленяване, по време на която, в навечерието, на 4 април, 30 паметни кръста на масовите гробове на разстреляните през 30-те години са съборени.[7] Тогава е задържана заедно с политика Павел Севяринец.[8][9]
През 2020 г. подкрепя протестните действия след президентските избори на 9 август.[10] Превръща се в символ на протеста. Дава интервюта за журналисти от Великобритания, Швеция, Полша, Германия, Франция. Появява се в италианския Vogue.[11]
На 20 октомври 2020 г., по време на приемането на кадрови решения, Александър Лукашенко нарича Багинская убеден човек и заповядва „да не бъде отвеждана от площадите“.[12][13]
На 5 ноември 2020 г. силите за сигурност с участието на ОМОН извършват обиск в нейната къща.[14]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Малышко Л. А. Белорусский научно-исследовательский геологоразведочный институт // Архивиран от оригинала на 2020-10-09. Посетен на 2020-11-13. (на руски)
- ↑ «Калі на нас нападуць, як на Украіну, я вазьму ў рукі зброю», – Ніна Багінская // 2016-02-07. Архивиран от оригинала на 2020-11-13. Посетен на 2020-11-13. (на беларуски)
- ↑ Дмитрий Власов. У здания КГБ задержана общественная активистка Нина Багинская, которая сожгла советский флаг // 2014-08-02. Архивиран от оригинала на 2020-10-06. Посетен на 2020-11-13. (на руски)
- ↑ Виктор Толочко. Черная ночь белорусской литературы // 2015-10-29. Архивиран от оригинала на 2020-10-08. Посетен на 2020-11-13. (на руски)
- ↑ Лариса Тимошик. Репрессии 1937 года в Беларуси и пламя из рукописей в внутреннем дворе Минской тюрьмы НКВД // 2011-11-01. Архивиран от оригинала на 2020-09-25. Посетен на 2020-11-13. (на руски)
- ↑ Анастасия Зеленкова. «Только одна ночь», изменившая белорусскую историю // Архивиран от оригинала на 2020-10-08. Посетен на 2020-11-13. (на руски)
- ↑ Елена Толкачева. В Куропатах снесли кресты, несколько активистов задержано // 2019-04-04. Архивиран от оригинала на 2020-11-02. Посетен на 2020-11-13. (на руски)
- ↑ Елена Толкачева. В Куропатах снова собирались активисты. Задержаны Нина Багинская и Павел Северинец // 2019-04-05. Архивиран от оригинала на 2019-08-11. Посетен на 2020-11-13. (на руски)
- ↑ Задержание Нины Багинской в Куропатах в
- ↑ Алеся Песенко. «Я гуляю!» 73-летняя Нина Багинская про возраст, популярность в интернете и защиту флага // 2016-02-07. Архивиран от оригинала на 2020-11-07. Посетен на 2020-11-13. (на беларуски)
- ↑ Алла Белуга. The mother of Belarusian revolution. Нина Багинская появилась в итальянском Vogue // 2020-09-30. Архивиран от оригинала на 2020-12-14. Посетен на 2020-12-15. (на руски)
- ↑ Екатерина Пантелеева. В квартире, где живет Нина Багинская, прошёл обыск // 2020-11-05. Архивиран от оригинала на 2020-11-24. Посетен на 2021-01-06. (на руски)
- ↑ Лукашенко: „Вы смотрите только Нину Багинскую не забирайте с площадей“ // 2020-10-20. Архивиран от оригинала на 2020-11-28. Посетен на 2021-01-06. (на руски)
- ↑ Ника Пикекатлет. В квартире белорусской активистки Нины Багинской прошли обыски // 2020-11-05. Архивиран от оригинала на 2020-11-05. Посетен на 2020-11-13. (на руски)
