Орден на свети Лазар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Официален герб на ордена

Орденът на Св. Лазар Йерусалимски е основан от кръстоносците в Палестина през 1098 г. въз основа на болниците за прокажени, които са съществували под юрисдикцията на Гръцката патриаршия[1].

Орденът приема в редиците си рицари, болни от проказа.[2], давайки им лечение и закрила, като по този начин те се чувстват равнопоставени със своите „братя по оръжие и съдба“ от другите кръстоносни ордени. Следва „Устава на св. Августин“ и, въпреки че не е признат официално до 1255 г., се ползва с определени привилегии и получава пожертвования.

След падането на Йерусалим през 1187 г. участва в Третия кръстоносен поход и редица битки след него. В битката при Форбия (дн. Газа) на 17 октомври 1244 всички участващи в сражението рицари от ордена, начело с магистъра са убити; участват и в битката при ал-Мансура (8-11 февруари 1250)[3]. След падането на Акра през 1291 г. Орденът на св. Лазар се установява във Франция и прекратява участието си в бойни действия.

През 1572 г. част от Ордена на св. Лазар се обединява с Ордена на св. Мавриций в Орден на светите Мавриций и Лазар, но самият Орден на св. Лазар не се разпада, продължавайки дейността си.

Днес орденът съществува и има седалища в 25 страни и се занимава с благотворителна дейност.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Environ 1295, Constitution, règlements et nécrologie de Seedorf (Suisse)
  2. Д. Моркамб, Leper Knights, The Boydell Press 2003, стр. 11
  3. Д. Моркамб, Leper Knights, The Boydell Press 2003, стр. 14

Външни препратки[редактиране | edit source]