Орден на свети Лазар
Орденът на Св. Лазар Йерусалимски е основан от кръстоносците в Палестина през 1098 г. въз основа на болниците за прокажени, които са съществували под юрисдикцията на Гръцката патриаршия[1].
Орденът приема в редиците си рицари, болни от проказа.[2], давайки им лечение и закрила, като по този начин те се чувстват равнопоставени със своите „братя по оръжие и съдба“ от другите кръстоносни ордени. Следва „Устава на св. Августин“ и, въпреки че не е признат официално до 1255 г., се ползва с определени привилегии и получава пожертвования.
След падането на Йерусалим през 1187 г. участва в Третия кръстоносен поход и редица битки след него. В битката при Форбия (дн. Газа) на 17 октомври 1244 всички участващи в сражението рицари от ордена, начело с магистъра са убити; участват и в битката при ал-Мансура (8-11 февруари 1250)[3]. След падането на Акра през 1291 г. Орденът на св. Лазар се установява във Франция и прекратява участието си в бойни действия.
През 1572 г. част от Ордена на св. Лазар се обединява с Ордена на св. Мавриций в Орден на светите Мавриций и Лазар, но самият Орден на св. Лазар не се разпада, продължавайки дейността си.
Днес орденът съществува и има седалища в 25 страни и се занимава с благотворителна дейност.
Източници [редактиране]
- ↑ Environ 1295, Constitution, règlements et nécrologie de Seedorf (Suisse)
- ↑ Д. Моркамб, Leper Knights, The Boydell Press 2003, стр. 11
- ↑ Д. Моркамб, Leper Knights, The Boydell Press 2003, стр. 14
