Паметник на кан Котраг (Ширяево)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Паметник на кан Котраг
МестоположениеШиряево,  Русия
АрхитектДишко Дишков
Изграждане12 януари 2023 г.

Паметникът на кан Котраг в село Ширяево, Самарска област, Руска федерация е издигнат на 12 януари 2023 г. в чест на владетеля основател на Волжка България.[1][2][3]

Композиция[редактиране | редактиране на кода]

Паметникът представлява бронзова фигура на кан Котраг, седнал на кон.

Скулптор е Дишко Дишков, чието дело са още паметниците на кан Алцек в италианското градче Челе ди Булгерия, както и на кан Аспарух в „Исторически парк“, близо до Варна.

История[редактиране | редактиране на кода]

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

През август 2018 г. българският посланик в Русия Бойко Коцев, обявява намерението си да издигне паметник на кан Котраг при посещение в Казан.[4]

Проектът на паметника и неговото транспортиране до Русия са осъществени от Фондация „Въздигане“.[5] Същата поставя скулптурата на кан Алцек в Челе ди Булгерия, Италия преди 4 години. Първият паметник на кан Котраг е издигнат на 12 юни 2022 г. в село Шемурша в Република Чувашия, част от Руската федерация. Паметникът е изработен от скулптора академик Николай Кондрашкин – председател на Чувашката национална академия на науката и изкуствата. Паметниците, като носители на информация за историческото минало, са признание за българския принос в Европейската цивилизация.

Реализиране на проекта[редактиране | редактиране на кода]

Председателят на КИФ „Булгарское наследие“ Гумар Батршин посочва, че за издигането на паметника е имало редица пречки.[6] Откриването се отлага неколкократно, като за местоположение са бил избран първо град Болгар, а след това Тетюши. Били са необходими 13 години за одобрение на споразумението за разпределяне на парцел за изграждане на историческия обект и още 8 месеца за изработването на паметника. За местоположение е избран брега на река Волга на Поповия хълм на село Ширяево. Паметникът е поставен на определената за целта площадка, част от историко-музейния комплекс на селото. Монтажът от културно-историческия фонд „Булгарско наследие“ е извършен незабавно въпреки ниските температури от -28°C.

Официалното откриване е планирано за пролетта. В плановете на КИФ „Българско наследство“ са още поставяне на гранитна плоча на паметника, облагородяване на тротоари с дължина 250 м от общия път до историческата местност и допълнително озеленяване по алеята.

Критики, свързани с транспортирането на паметника[редактиране | редактиране на кода]

Прехвърлянето на паметника от България за Русия е съпътствано с перипетии, т.к. изнасянето на стоки в тази посока е забранено според санкции, наложени от Европейския съюз, във връзка с Руското нападение над Украйна от 2022 г. За законното преминаване на паметника през държавните граници паметникът преминава през различни държави и собственици. Продаден е на турски партньори, като паметникът изминава над 2000 км от Истанбул през Иран и Азербайджан, за да достигне крайната си дестинация. В статия на антируския сайт „Площад Славейков“ се прави внушението, че това е „избягване на санкциите“.[7]

Паметникът като източник за национално самоопределение[редактиране | редактиране на кода]

От фондация „Въздигане“ споделят, че „В Татарстан и Чувашия се правят опити за преименуване на двете републики във Волжка България. Този паметник ще даде надежда и сили на всички българи, които са запазили своето самосъзнание по тези земи“.[8]

Национални активисти в Чувашия оценяват издигането на паметници от този исторически период като важно събитие за цялата чувашка история. „Котраг е основателят на Волжка България, благодарение на който нашите предци са дошли в Поволжието. Това е много значима фигура за целия чувашки народ. Затова поставянето на паметника е от голямо значение за нас. Това е първият подобен паметник на нашите предци“ – коментира националният активист от Чувашия Галина-Айпике Григориева.

Самара е областта, от която носи името си Самарското знаме, бродирано от монахините на Самарския манастир.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]