Направо към съдържанието

Панчо Васков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Панче Васков)
Панчо Васков
български революционер

Роден
Починал
1951 г. (80 г.)

Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Истанбулски университет
НаградиЗа военна заслуга
Семейство
Братя/сестриЙордан Васков
Иван Васков
Петър Васков
ДецаБлагой Васков
Панчо Васков в Общомедия

Панчо (Панче) Николов Васков с псевдоним Жапон[1] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2][3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Учители и ученици от Солунската гимназия през 1888 – 1889 учебна година. Панчо Васков е четвърти на втория ред от ляво надясно.

Панчо Васков е роден във Велес, тогава в Османската империя като четвърто дете на Никола Васков. Брат е на Петър, Иван и Йордан. Тъй като семейството Васкови нямали своя къща, живеели в къщата на вуйчото на Панче, Андрей Корабаров, един от организаторите на ВМОРО в града.[2]

В 1889 година Панче Васков завършва с четвъртия випуск на българската мъжка гимназия в Солун.[4] След това със стипендия на Велешката българска община започва да учи медицина в Цариградския университет. Като студент в 1895 година влиза в Цариградския революционен комитет, ръководен от Димитър Ляпов, свързан и с арменското революционно движение.[2][3] В 1896 година, в деня на връчване на дипломата му за висше образование, доктор Панче Васков участва в арменските демонстрации в Цариград.[2]

Васков започва да практикувана лекарската професия в Костур, Кония и на други места.[3] В Костур е един от основателите на комитета на ВМОРО. В 1896 година е арестуван от турските власти и осъден на доживотен затвор и изпратен в затвора Кой Джааз в Мала Азия.[2] През 1900 година е амнистиран поради заслугите си и се завръща във Велес, където е назначен за екзархийски лекар и се заема с изкореняване на маларията и туберкулозата.[2]

Васков е близък с ръководителя на местните социалисти Петър Алчев.[2] По време на Илинденско-Преображенското въстание помага на ранените четници.[5] В къщата на Коробарови, в която живее Васков, често отсядат лидерите на ВМОРО Гоце Делчев, Даме Груев, Петър Попарсов, Гьорче Петров. В тази къща по инициатива на доктор Васков е формирана Първата македонска учителска комуна, в която влизат Христо Кръстев от Радовиш, Димитър Битраков от Охрид и Димитър Хаджидинев от Дойран.[2]

След Младотурската революция в 1909 година е избран от Велес за един от 25-те български депутати на албанската конференция в Цариград.[6] Големи заслуги Васков има и по време на голямата епидемия на холера и тиф във Велес от 1910 до 1914 година. Той ръководи две болници и усилията му спасяват много хора.[2] Носител на орден „За заслуга“, връчен му от Българската държава по време на Първата световна война.[7]

След войната Васков продължава да е директор на болницата и остава такъв и в годините на Втората светова война и след нея.[2]

Умира в 1951 година.[2][8]

Синът му Благой Васков е виден ветеринарен лекар.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 42.
  2. а б в г д е ж з и к л Андреевски, Стоилко. Народниот лекар и познат Велешанец, д-р Панче Васков // Дума. Посетен на 29 юни 2020 г.
  3. а б в Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 25.
  4. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 89.
  5. Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 248. (на македонска литературна норма)
  6. Дебърски глас, година 1, брой 16, 19 юли 1909, стр. 1.
  7. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 209-210
  8. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 73.