Пепелаш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пепелаш
Μυρσινερό
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемДрама
Географска областЧеч
Надм. височина650 m

Пепела̀ш или Пепелѐш (на гръцки: Μυρσινερό, Мирсинеро, катаревуса Μυρσινερόν, Мирсинерон, до 1927 година, Πεπελές, Пепелес[1][2][3]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Драма, област Източна Македония и Тракия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Пепелаш се намира на 650 m надморска височина[4] в северните склонове на планината Боздаг и попада в историко-географската област Чеч. Съседните му села са Перух и Зърновица.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името на селото произлиза от пепел и наставка -аш, -еш, по цвета на почвата или по прякор. Сравнимо е местното име Пепеля̀ш в Годечко.[5]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Пепелаш живеят 520 българи мохамедани[6] в 50 къщи.[7]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат български части. След Междусъюзническата война в 1913 година Пепелаш попада в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Пепелаш и Елес махале (Πεπελές και Ελές Μαχαλέ) живеят 746 души.[8]

През 1920 година в селото са регистрирани 542 жители.[4]

През 1923 година жителите на Пепелаш като мюсюлмани по силата на Лозанския договор са изселени в Турция и настанени в селата Тайфуркьой (вилает Чанаккале, община Галиполи), Тойбелен и Коджапънар (вилает Балъкесир), както и в село Йени Сьольос (вилает Бурса, окръг Орхангази) - Турция.[9] В 1927 година името на селото е сменено от Пепелес (Πεπελές) на Мирсинерон (Μυρσινερόν).[2] На тяхно място са заселени гърци бежанци от Турция, които през 1928 година са 24 семейства с 84 души.[3] През 1940 година в селото живеят 99 души. Селото е отново обезлюдено по време на Гражданската война в Гърция (1946 - 1949).[4]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 746[4][10] 542[4] 79[4] 99[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  3. а б Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  4. а б в г д е ж Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 187. (на македонска литературна норма)
  5. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 171.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 198.
  7. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 269.
  8. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 4 май 2009. (на гръцки)
  9. Зеленгора, Георги. Помаците в Турция. biblio.bg, 2012. ISBN 978-954-2939-28-3. с. 31, 41, 46, 50.
  10. Заедно с Елешкьой.