Черешово (Драмско)
- Вижте пояснителната страница за други населени места с името Черешово.
| Черешово Θησαυρός | |
| — село — | |
  Черешово  Черешово  Черешово | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Драма |
| Географска област | Чеч |
| Надм. височина | 850 m |
Черѐшово (на гръцки: Θησαυρός, Тисаврос, до 1927 година, Τσερέσοβο, Цересово или катаревуса Τσερέσοβον, Цересовон[1][2][3]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Драма, област Източна Македония и Тракия.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира на 850 m надморска височина[4] в югозападните склонове на Родопите и попада в историко-географската област Чеч. Съседните му села са Бичово, Радишани, Капотчук, Черкишен и Орхово.
История[редактиране | редактиране на кода]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Според Йордан Н. Иванов името на селото е производно от череша, по същия начин както Крушево е произведено от круша. Жителското име е черѐшовя̀нин (черя̀шовя̀нин), черѐшовя̀нка (черя̀шовя̀нка), черѐшовя̀не (черя̀шовя̀не).[5]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Черешово както следва: мюсюлмани – 59 семейства и 42 неженени. Споменава се още, че в границите на селото влиза и мезрата Симорас.[6]
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Черешово (Чирешово или Драмско Чиряшово) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 546 българи-мохамедани[7] в 60 къщи.[8]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година в селото влизат български части. След Междусъюзническата война в 1913 година Черешово попада в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Черешово (Τσερέσοβον) живеят 324 души.[9]
През 1923 година жителите на Черешово по силата на Лозанския договор като мюсюлмани са изселени в Турция и на тяхно място са заселени 15 гръцки семейства с 54 души - бежанци от Турция.[3]. През 1927 година името на селото е сменено от Черешово (Τσερέσοβο) на Тисаврос (Θησαυρός).[2] През 1928 година в Черешово са заселени Селото е отново обезлюдено в периода на Гражданската война в Гърция (1946 - 1949).[4]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 324[4] | 229[4] | 54[4] | 108[4] |
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Митринов, Г. Данни за антропонимията на с. Черешово, Неврокопско (дн. Драмско) от 1907 г. - Дзяло, кн. .17, 2020. с. 1-19. ISSN 1314-9067.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 202. (на македонска литературна норма)
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 218.
- ↑ Стојановски, Александар. Турски документи за историјата на Македонија. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 122-124.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 199.
- ↑ Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 270.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||
