Платформизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Платформизъм — организационно направление в рамките на анархическото движение, първоначално предложено от анархокомунистите Пьотр Аршинов и Нестор Махно. На базата на своя опит от Руската революция 1917—1921, те представят във вестник «Дело Труда» концепцията за Всеобщ съюз на анархисти. Самият проект носи заглавието "Организационна платформа на Всеобщ съюз на анархисти" («Организационная платформа всеобщего союза анархистов (проект)»)[1].

Платформата е обобщение на причините за поражението на анархистите и победата на болшевиките в Гражданската война. Публикуването й предизвиква широк отзвук сред анархистите по света - както одобрение, така и рязка критика[2].

История[редактиране | edit source]

Организационната платформа на Всеобщия съюз на анархистите е издадена през 1926 г. Представлява анализ на основните анархокомунистически принципи, визия за бъдещето анархическо общество, а също така препоръки за структуриране на анархическа организация. През 1929 година на страниците на вестника «Дела труда» Аршинов публикува статията «Новое в анархизме», в която разяснява някои положения в Платформата[3].

Принципи[редактиране | edit source]

Основните организационни начала на Всеобщия съюз на анархистите са следните:

1) Единство на идеологията.

Идеологията е сила, направляваща дейността на отделните лица и отделните организации по определен път и към определена цел. Естествено е тя да бъде обща за всички лица и организации влизащи в общия съюз. Дейността на общия анархистки съюз трябва постоянно да бъде в тясна връзка с изповядваните от него идеологически начала.

2) Единство на тактиката или колективен метод на действие.

Тактическите методи, прилагани от отделните членове или групи в съюза, също трябва да бъдат общи, да бъдат строго съгласувани както помежду си, така и с общата идеология и тактика на съюза. Общата и единна тактическа линия в движението има решаващо значение за живота на организацията и цялото движение: тя освобождава движението от задушаващото го тресавище на множеството взаимно унищожаващи се тактики и групира всичките му сили в едно определено направление водещо към определена цел.

3) Колективна отговорност.

В редиците на анархисткото движение решително трябва да се осъди и отхвърли тактиката на действието на лична отговорност. Сферите на революционния и социално-политическия живот са преди всичко дълбоко колективни по същество. Революционната обществена дейност в тези сфери не може да се основава на личната отговорност на отделните дейци. Изпълнителният орган на общото анархистко движение – анархисткият съюз – решително изправящ се срещу тактиката на безотговорния индивидуализъм, въвежда в своите редици принципа на колективната отговорност: за революционно-политическата дейност на всеки член от съюза отговаря целият съюз и обратно – за революционно-политическата дейност на целия съюз отговора всеки един негов член.

4) Федерализъм.

Анархизмът винаги е отричал централизираната организация, както в сферата на социалния живот на масите, така и в сферата на собствената си политическа дейност. Системата на централизацията се крепи на убиването у всяка личност на духа за критика, инициатива, независимост и на сляпото подчинение на широките маси на „центъра“. Естествен и неизбежен резултат от тази система е поробването и механизирането на обществения и партиен живот. Срещу централизма анархизмът винаги е издигал и отстоявал принципа на федерализма[4], в който се съчетават независимостта на личността или организацията, тяхната инициатива и работа за общото дело. Съчетавайки идеята за независимостта и пълноправието на отделната личност с работата за обществените потребности и инстинкти, федерализмът по този начин отваря врати пред пълното изявяване на силите на отделната личност.

Съвременни платформистки организации[редактиране | edit source]

Някои от тях:

Workers Solidarity Movement в Ирландия, North Eastern Federation of Anarchist Communists (NEFAC, or Fédération des Communistes Libertaires du Nord-Est) в САЩ, Communiste Libertaire в Квебек, Common Cause[1] в Онтарио, Organización Comunista Libertaria (OCL) в Чили, Federation of Anarchists of Greece (OAE) в Гърция, Anarchist Communist Initiative (AKI) в Турция, Organizacion Socialista Libertaria (OSL) в Аржентина, Federazione dei Comunisti Anarchici (FdCA) в Италия, Coletivo pró Organização Anarquista em Goiás в Бразилия, Grupo Qhispikay Llaqta в Перу, Libertarian Communist Organization (France) във Франция, Alianza de los Comunistas Libertarios (ACL) в Мексико, Melbourne Anarchist Communist Group (MACG) and Sydney Anarchist Communist Trajectory (SACT) в Австралия, Liberty and Solidarity в Британия, Zabalaza Anarchist Communist Federation (ZACF) в ЮАР и Революционна конфедерация на анархосиндикалистите "Нестор Махно" (РКАС), първоначално основана в Украйна.

Критика[редактиране | edit source]

Платформата предизвиква рязка критика сред редица видни анархисти от онова време, като например Всеволод Волин, Ерико Малатеста, Луиджи Фаббри, Камилло Бернери, Макс Нетлау, Александър Беркман [5], Ема Голдман и Григорий Максимов[6]. Така Малатеста обвинява платформистите в авторитаризъм и в подмяна на идеите[7], но по-късно се съгласява с концепцията, макар да е смутен от формата й на изложение[8].

Като алтернатива на платфрмизма Волин и Себастиян Фор предлагат идеята за "синтезиран анархизъм"[9].

През април 1927-а група анархисти публикува пространна критика на Платформата[10].

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Аршинов П., Махно Н. Организационная Платформа Всеобщего союза анархистов (Проект).
  2. Скрида А. Индивидуальная автономия и коллективная сила. — Париж: Громада, 2002. С. 155—169.; Шубин А. В. Анархистский социальный эксперимент. Украина и Испания. 1917—1939 гг. — М.: ИВИ РАН, 1998.
  3. П. Аршинов. Новое в анархизме (К чему призывает организационная платформа) // Анархисты: Документы и материалы 1883—1935 гг. Т. 2. 1917—1935 гг. — М. РОССПЭН, 1998 г.
  4. Под федерализъм анархистите разбират система, различна от федеративната държава. Виж Рудолф Рокер "Федерализъм и централизъм"
  5. ¿Wooden shoes or platform shoes? on the organizational platform of the libertarian communists by Bob Black
  6. J.3.4 Why do many anarchists oppose the «Platform»? on An Anarchist FAQ
  7. «A Project of Anarchist Organisation» by Errico Malatesta (1927)
  8. Malatesta, On Collective Responsibility, http://www.nestormakhno.info/english/mal_rep3.htm
  9. «Especifismo and Synthesis/ Synthesism» by Felipe Corrêa
  10. Ответ нескольких российских анархистов на «Платформу». (1927)

Виж още[редактиране | edit source]