Райна Костенцева
| Райна Костенцева | |
| българска писателка | |
 | |
| Родена |
1885 г.
|
|---|---|
| Починала | 1967 г.
|
| Семейство | |
| Баща | Михаил Костенцев |
| Майка | Мария Костенцева |
| Съпруг | Август Розентал |
Райна Михайлова Костенцева, публикувала и като Райна Мецгер, е българска писателка и преводачка, литературна критичка, участничка в литературния кръг „Хиперион“.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Родена е в 1885 година в София, в семейството на видните български просветни дейци Михаил Костенцев от Ново село, Щипско и Мария Томанова от Самоков.[1] Завършва средно образование, учи във френския колеж и в Софийския университет, където следва славянска филология. В 1905 година заради участие в студентските бунтове е изключена от университета, баща ѝ тегли заем и я изпраща в Женева, където записва филология. Поради недостиг на пари се връща в Софийския университет, след като наказанието ѝ изтича, но след освиркването на княз Фердинанд от студентите университетът е затворен. Баща ѝ не допуска тя да се запише при новоназначените професори изменници („Нема да им се кланяме на тия кучинья професорите, ке го изпратеме детето у странство“), взима нов заем и тя учи в Женева до 1908 година.[2][3]
След завръщането си в България става учителка в Бургас и Добрич. В 1912 година се омъжва за българския художник и поет Август Розентал; четири месеца след сватбата им започва Балканската война, в която той се включва като доброволец и загива. След смъртта му се ражда техният син Август. За да ѝ помогне, баща ѝ отново тегли заем и я изпраща с детето в Мюнхен да следва, тя записва германистика и други дисциплини, започва тезата си за докторат на тема „Марионетният театър“. В Мюнхен преживява Баварската революция. След потушаването ѝ е арестувана и получава заповед да напусне страната. Неин другар, Макс Мецгер, ѝ предлага да се оженят, за да получи тя легализация, но иска и да избяга от страната, и двамата идват в България. Мецгер става близък приятел на Гео Милев, сътрудничи на списанията „Пламък“ и „Новис“.[2][4] Двамата имат една дъщеря, Ингеборг Мецгер-Клет, писателка и актриса. Двамата се разделят в 1932 година.[2]
Райна Костенцева владее френски, немски, италиански, руски, чешки, сръбски и хърватски, от които, както подчертава Мария Грубешлиева, перфектно немски, френски и руски, и превежда.[5] Сътрудничи на различни вестници и списания, участва в литературния кръг „Хиперион“.[6] Нейни статии са публикувани в различни трудове: „Емануил П. Димитров като поет на децата“ – в юбилейния сборник за Ем. Попдимитров по случай 25-годишната му литературна дейност (1906 – 1931), „Драматическата творба на Антон Страшимиров и театъра“ – в юбилейния сборник по случай 60-годишнината на А. Страшимиров, чествана на 15 ноември 1931 година, „Ас. Златаров“ – в юбилейния сборник (1932), посветен на него, и др. Запазен е неин сценарий за филм: „Обикновена история“ (1941).[7] Издава книгата „Момиченцето и бухала“ (1921) – приказка за деца, с 8 картинки дървена резба и ръчно оцветени от Макс Мецгер.[8] Отваря детски курсове за езици. Работи като извънредна сътрудничка в Бюрото по печата по времето на Стамболийски. Два пъти започва работа като учителка в София, но е уволнявана от Александър Цанков.[9][10]
По време на англо-американските бомбардировки над София апартаментът ѝ на ул. „Раковски“ 125 е унищожен. След Деветосептемврийския преврат не успява навреме да представи бракоразводен документ и цялото ѝ имущество е конфискувано като на германска поданничка. Живее в мизерни условия.[9][10]
През 60-те години Райна Костенцева написва спомени за живота в София в първите десетилетията след Освобождението, когато градът се променя и развива като столица. „Във възпроизвеждането на спомените си аз се помъчих да отразя колкото е възможно по-точно всичко онова, което съм добре запомнила още от най-ранно детство: важни събития, исторически факти и хора, срещани, наблюдавани отблизо и отдалеч, които все още твърде ясно виждам пред очите си“. Книгата „Моят роден град София преди 75 години и после“ е издадена в 1979 година, второ издание в 2008 година.
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Георги Костенцев | Костенцев | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Михаил Костенцев (1832 – 1929) | Мария Костенцева (1849 – 1929) | Арсени Костенцев (1842 – 1921) | Антон Костенцев | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Август Розентал (1876 – 1912) | Райна Костенцева (1885 – 1967) | Макс Мецгер (1898 – 1979) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Август Розентал | Ингеборг Мецгер-Клет | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Костенцева, Райна. История на моя род. София, „Везни“, брой 3 – 4, 2000. с. 42.
- ↑ а б в Костенцева, Райна. Моят роден град София в края на XIX – началото на XX век и след това. София, Рива, 2008. ISBN 978-954-320-206-5. с. 243 – 246, 265, 266.
- ↑ НБКМ-БИА, фонд 582, а.е. 4, л. 7 и 8. Автобиография на Райна Михайлова Костенцева (по първи брак – Розентал, по втори – Мецгер), соф. жителка, ул. „Московска“ № 3
- ↑ Жечев, Николай. Спомени за някогашния книжар и издател Михаил Костенцев. София, „Везни“, брой 3 – 4, 2000. с. 39.
- ↑ НБКМ-БИА, Фонд. 582, а.е. 6, л. 4
- ↑ Теодор Траянов и литературен кръг „Хиперион“ ще бъдат почетени с изложба // lira.bg. 26 март 2012. Посетен на 14 март 2024.
- ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления, съхранявани в Български исторически архив. Книга VII. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“, 1986. с. 261.
- ↑ Костенцева, Райна. Моят роден град София в края на XIX – началото на XX век и след това. София, Рива, 2008. ISBN 978-954-320-206-5. с. илюстрация.
- ↑ а б НБКМ-БИА, фонд 582, а.е. 4, л. 7 – 8.
- ↑ а б Костенцева, Райна. Моят роден град София в края на XIX – началото на XX век и след това. София, Рива, 2008. ISBN 978-954-320-206-5. с. 245.
