Рихард Авенариус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Рихард Авенариус
(Richard Avenarius)
Avenarius Richard philosopher.png
философ
Роден
Починал
Регион Немски философ
Епоха Философия на 19 век
Школа Емпириокритицизъм (Критически позитивизъм)[1]
Основни интереси Философия на науката


Рихард Хайнрих Лудвиг Авенариус (на немски: Richard Heinrich Ludwig Avenarius), познат като Рихард Авенариус е немски философ, субективен идеалист, един от основателите на емпириокритицизма.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Париж на 19 ноември 1843 г. Завършва Лайпцигския университет. По-късно е професор в същия университет, а от 1877 г. замества Вилхелм Винделбанд в Цюрих. Бил е редактор на „Журнал за научна философия“. През 1868 г. написва първото си произведение – „Върху двете фази на пантеизма на Спиноза“[2]. Между 1888 и 1890 г. издава в два тома основното си произведение – „Критика на чистото преживяване“. Там той се опитва да създаде една научна философия, стъпила на позитивизма, която по-късно се нарича емпириокритицизъм. Авенариус се опитва да очертае и описателно да установи формата на чистия опит[2]. Владимир Ленин критикува неговите идеи в своята книга „Материализъм и емпириокритицизъм“. Авенариус оказва влияние със своята епистемология на Ернст Мах.

Идеи[редактиране | редактиране на кода]

Авенариус отрича обективната реалност на света, изхожда от субективно-идеалистическото положение: „мислимо като съществуващо“ е само усещането. Според Авенариус съзнанието и битието, субектът и обектът („аз“ и „средата“) се намират в постоянна, задължителна връзка („принципиална координация“); няма битие без съзнание, няма съзнание без битие. За основа на тази връзка, според Авенариус, вещта не може да съществува независимо от нашето съзнание, без мислещия субект. Авенариус разработва теорията за „потенциалния централен член“. Според тази идеалистическа теория ние „премисляме“ себе си, т.е. представяме си, че сме съществували в онова време, когато още не е съществувал човекът, но вече е съществувало земното кълбо. Авенариус оказва голямо влияние върху руските махисти – Богданов, Базаров и др.

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ауди, Робърт. Философски речник. София, Труд, 2009. ISBN 9789545289293.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „The critical positivism of Mach and Avenarius“: entry in the Britannica Online Encyclopedia
  2. а б Ауди 2009, с. 11.