Ричард Ивлин Бърд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ричард Ивлин Бърд (Бирд, Байрд)
Ричард Ивлин Бърд (Бирд, Байрд) 

Американски авиатор и полярен изследовател
Роден: 25 октомври 1888
Уинчестър, Вирджиния
Починал: 11 март 1957
Бостън, Масачузетс

Ричард Ивлин Бърд (Бирд, Байрд) (на английски Richard Evelyn Byrd) (25 октомври 1888 - 11 март 1957) военноморски офицер, контраадмирал, авиатор, полярен изследовател, пръв достига със самолет Северния и Южния полюси.

Начални години 1888-1926[редактиране | edit source]

Той е потомък на старо плантаторско семейството от Уинчестър, Вирджиния. Завършва Университета във Вирджиния, а през 1912 - Военноморската академия на САЩ. Бърд е един от пионерите на авиацията в САЩ. По време на Първата световна война обучава първите военни пилоти и разработва начини и способи за въздушна наигация над океанските простори. Опитът му в тази област довежда до назначаването му за командир на първия трансатлантически полет през 1919, който завършва с успех.

Полярни изследвания 1926-1947[редактиране | edit source]

Първи полет над Северния полюс 1926[редактиране | edit source]

На 9 май 1926 Бърд като първи пилот и Флойд Бенет като втори пилот първи достигат по въздух до Северния полюс, като излитат от Шпицберген (Свалбард) и след няколко часа се връщат обратно. Този полет донася на Бърд широко признание, включително награждаването му с медал на честта и му позволява да осигури финансиране за първата му експедиция към Антарктида. Същият подвиг, но няколко дни по-късно, този път с дирижабъл извършва Руал Амундсен, който преминава над полюса по маршрута Шпицберген - Аляска.

През 1927 отнова с Флойд Бенет Бърд печели награда за извършване на първия полет от Ню-Йорк до Франция.

Първа Антарктическа експедиция 1928-1930[редактиране | edit source]

През 1928 Бърд започва първата си експедиция до Антарктика, включваща два кораба и три самолета. Организира лагер "Малката Америка", който е построен върху шелфовия ледник Рос, от който различни отряди с кучешки впрягове и моторни шейни предприемат изследвания в различни направления. По време на тези маршрутни изследвания са открити ледника Торна (86°20′ ю. ш. 153°00′ з. д. / 86.333333° ю. ш. 153° з. д.), планината Рокфелер (77°50′ ю. ш. 156°00′ з. д. / 77.833333° ю. ш. 156° з. д.), Земя Скот (77°00′ ю. ш. 160°00′ з. д. / 77° ю. ш. 160° з. д.) и Земя Мери Бърд (80°00′ ю. ш. 143°00′ з. д. / 80° ю. ш. 143° з. д.). На 28 ноември 1929 пръв със самолет достига Южния полюс, като по време на полета открива планините Гросвенор (85º 40` ю.ш.) и Хейс. По време на втория си полет към полюса, на 5 декември открива шелфовия ледник Салзбъргър и залива Салзбъргър, а на 200 км източно планината Едсел Форд (77°30′ ю. ш. 142°50′ з. д. / 77.5° ю. ш. 142.833333° з. д.) с големи ледници и още един залив – Пол Блок, набит с лед.

За образцово проведената експедиция и множеството извършени открития и изследвания Бърд е удостоен със златен медал на Американското географско дружество.

Втора Антарктическа експедиция 1933-1935[редактиране | edit source]

След полетите на Джордж Хуберт Уилкинс възниква предположение, че не само Антарктическия полуостров, но и целия сектор на Антарктида, обърнат към Тихия океан, не представлява единен масив суша, а е архипелаг. За изследването на тази част от континента извънредно много допринася Втората американска експедиция на Бърд (1933-1935), имаща на свое разположение два кораба и няколко самолета. База на новата експедиция отново става "Малката Америка", разширена и оборудвана с усъвършенствани технически средства. Още по пътя към нея, през декември 1933, достигайки до Южната полярна окръжност, корабът, на който плава Бърд завива на изток за изследване на крайбрежието на Земя Мери Бърд. Резултат от това плаване, преминало основно в мъгли, сред ледове и завършило в средата на януари 1934 е откриването между 147° и 135° з.д. т.н. "Гробището на дявола", получило репутацията на най-големия в света "производител" на айсберги: само за едно денонощие моряците преброяват около 8 хил. айсберга, като един от тях достига колосални размери с дължина 41 км. По време на второто, февруарско, значително по-кратко плаване на изток Бърд доказва, че в сектора 160°-148° з.д. брега на континента не достига до паралела 75° ю.ш., нама и архипелаг , простиращ се, както се е предполагало по-рано, далече на север.

В края на март 1934 за провеждане на рискован експеримент (самотно зимуване) Бърд излита със самолет на юг и почти на 200 км от "Малката Америка" организира метеорологичен пост "Адванс". Там Бърд прекарва пет зимни месеца (май-септември 1934) в пълна изолация. Известно време дежурството преминава нормално и той редовно поддържа връзка по радиото с другарите си. Към края на зимата поради неизправност във вентилационната тръба той се отравя с въглероден двуокис и едва избягва смъртта. В началото на август, след като няколко дни подред Бърд не отговаря на повикванията по радиото, при него пристига спасителна група от трима човека. Те намират Бърд силно изтощен, отслабнал и измъчен, който приветливо ги кани на обяд. Четиримата прекарват в метеорологичната станция още два месеца и, когато Бърд достатъчно укрепва, се завръщат в базата.

През лятото (октомври 1934 – март 1935), в резултат на нови полети над Антарктида открива планината Хорлик (86°00′ ю. ш. 120°00′ з. д. / 86° ю. ш. 120° з. д.), хребета Хал-Флад (100 км). Бърд изяснява, че планините Едсел Форд се простират не в меридионално направление, както се е предполагала преди това, а по паралела. Със самолет и частично с кучешки впрягове членовете на експедицията изследват залива Салзбъргър, а Бърд проследява участък от крайбрежието на изток от залива Пол Блок, който нарича Брега Рупърт (76°00′ ю. ш. 143°20′ з. д. / 76° ю. ш. 143.333333° з. д., дължина около 200 км).

Извършвайки редица разузнавателни полети над Антарктида на изток и югоизток то "Малката Америка", Бърд и неговите летци изследват приблизително около 500 хил. км2 неизследвана по-рано територия. Те стигат до извода, че между море Рос и море Уедъл не може да има морски проток, и, следователно, Антарктида представлява единен континент, въпреки че за такова категорично твърдение тогава още нямат достатъчно основание. В началото на февруари 1935 експедицията завършва своята дейност и без загуби се завръща в родината.

В края на 1938, Бърд посещава Хамбург и е поканен да участва в немската "Neuschwabenland" антарктическа експедиция през 1938-1939, но отказа.

Трета Антарктическа експедиция 1939-1941[редактиране | edit source]

В периода 1939-1941 в Антарктида работи Третата американска експедиция на Бърд, разделена на два отряда: западния (33 човека, началник Пол Сайпъл) отново избира за база "Малката Америка", а за източния предстои да се избере място на 3 хил. км на изток. През втората половина на януари 1940 на кораба "Мечката от Окланд", Бърд се отправя на изток и в търсене на място за източната база достига до 146° з.д. Със самолет са извършени разузнавателни полети, като е открит високия Бряг Хобс (26 януари, 76º ю.ш., 127 - 140ºз.д.) и остров Крузен, наречен на името на капитана на кораба Ричард Крузен.

В началото на февруари 1940 "Мечката от Окланд" отново се отправя в плаване на изток. Едва на 24, 25 и 27 февруари, след като се оправя времето са извършени три полета, които донасят нови открития. При добра видимост Бърд проследява и картира още 400 км от бреговата линия на континента, на юг открива късия хребет Колер (24 февруари), а далеч на изток пред него се разкрива покрития с лед залив Пайн Айлънд, широк 70 км и осеян с островчета. На следващия ден, 25 февруари, Джордж Дюфек в нов полет извършва топографско зеснемане на още 200 км от неизвестния преди това бряг на Антарктида. На 27 февруари Бърд открива и картира Брега Уолгрин (73°00′ ю. ш. 115°00′ з. д. / 73° ю. ш. 115° з. д.) с групата ниски планини Хъдсън, Брега Ейтс с шелфовия ледник Еймс, планините Джонс и Уолкър, п-ов Тернстън, ледниците Пабликейшън, Командан Шарко, Конгер, Полард Рекорд, Полард Тайс, Полард Форшунг и Полард Орбукен. След това корабът продължава плаването на изток, където американците се надяват да достигне до остров Шарко, където възнамерява да построи източната база.

Опитите да се достигне до остров Шарко не се увенчават с успех поради тежките ледове, които преграждат пътя на двата кораба, затова източната база е построена на остров Стонингтън в залива Маргьорит, където остават на зимуване 26 човека начело с Ричард Блейк. По пътя към базата, Бърд със самолет изследва южното крайбрежие на остров Земя Александър І и там открива силно изрязания п-ов Бетовен. След построяването на базата двата кораба отплават на север. Бърд не остава да зимува, тъй като получава инструкции от президента на САЩ веднага да се върне във Вашингтон след построяването на базите.

До началото на зимата западния отряд провежда аерофотозаснемане на части от Земя Мери Бърд и района покрай планинската верига на Земя Кралица Мод от ледника Бирдмор на запад до гигантския ледник Шакълтън на изток. В този район е открит и ледника Уейд (84°40′ ю. ш. 175°00′ з. д. / 84.666667° ю. ш. 175° з. д.).

През лятото (декември 1940 – март 1941) източния отряд провежда няколко полета над Антарктическия п олуостров. На 22 декември 1940 Артър Карол независимо от Фин Роне открива залива Едит Роне (72°40′ ю. ш. 75°00′ з. д. / 72.666667° ю. ш. 75° з. д.) и части от Брега Джордж Брайан (76°-86° з.д.) и Брега Робърт Инглиш (72°-76° з.д.) със залива Карол (73° ю. ш. 78° з. д. / 73° ю. ш. 78° з. д.) и нос Смайли (72°28′ ю. ш. 78°06′ з. д. / 72.466667° ю. ш. 78.1° з. д.). На 30 декември, в нов полет Ричард Блейк и Артър Карол откриват около 300 км от скалистото източно крайбрежие на Антарктическия полуостров между 70° и 73° ю.ш. – Брега Ричард Блек (72°00′ ю. ш. 62°00′ з. д. / 72° ю. ш. 62° з. д.). На този участък те виждат ледници, спускащи се в широки заливи, убеждават се, че брега продължава в същото южно направление, и окончателно опровергават мнението на Джордж Хуберт Уилкинс за съществуването на проток близо до 69° ю.ш., съединяващ море Уедъл с море Белинсхаузен. Други участници в походи с кучешки впрягове изследват западното крайбрежие на полуострова и откриват островите Долеман (70°40′ ю. ш. 60°45′ з. д. / 70.666667° ю. ш. 60.75° з. д.), Стил (71°00′ ю. ш. 60°40′ з. д. / 71° ю. ш. 60.666667° з. д.) и Уилкинс (69°30′ ю. ш. 62°00′ з. д. / 69.5° ю. ш. 62° з. д.), планината Уилкинс (69°30′ ю. ш. 62°00′ з. д. / 69.5° ю. ш. 62° з. д.) и др.

В края на март 1941 експедицията завършва своята дейност, като ка открити и картирани около 1300 км от бреговата линия на континента. Открит обаче остава въпроса, какво представлява понижения район между околополюсното плато и възвишенията по тихоокеанското крайбрежие – падина или проток.

По време на Втората световна война (1941-1945), вече като старши офицер Бърд е консултант във военноморския флот на САЩ и участва в разработването на военноморски операции. По същото време оглавява важни мисии до Тихия океан, изследва отдалечени острови с цел построяване на летища, посещава Западния фронт и с цялата си дейност допринася за победата във войната. За проявени заслуги присъства и при подписването на японската капитулация.

Четвърта Антарктическа експедиция 1946-1947[редактиране | edit source]

Четвърта Антарктическа експедицията на Бърд, т.н. операция Хайджамп (Highjump), е най-голямата антарктически експедиция дотогава. Предвидено е експедиция да продължи от шест до осем месеца. В нея участват самолетоносач, тринадесет товарни кораба, шест хеликоптера, шест плаващи лодки, два хидроплана и петнадесет самолета. Общият брой на персонала е над 4700 човека, в т.ч. научни работници, инженери, военни специалисти. Главният отряд под ръководството на Бърд както и преди се базира в "Малката Америка". Втори отряд е изпратен на запад, а трети на изток от основната база. Бърд извършва полет до Южния полюс летейки по меридиана 0°, но открива само бяла пустош.

Летците от западния отряд извършват аерофотозаснемане на бреговата полоса в сектора от 165° до 65° и.д., на базата на което впоследствие е изработена карта на този район. По време на полетите са открити платото Американ Хайлънд (73 - 81º и.д.), на Земя Виктория устието на ледника Реник (160 - 161º и.д.) и северната част на меридионалния хребет Юсарп (Арктик Инститют). На крайбрежието на Земя Уилкс - ледника Дибла (134º 36` и.д.) и залива Пери (132º и.д.), между 123 и 116º и.д. - заливите Полдинг, Хенри и Винсенс (вторично), а също и ледниците Долтън и Тотен (вторично). На юг от Брега Мак Робъртсън между 67 и 70º и.д. участниците в експедицията откриват планината Принц Чарлз и ледника Ламберт.

На 11 февруари 1947 пилотът Дейвид Бангер вижда на 200 км от крайбрежието близо до 101° и.д. свободна от сняг и лед територия, в която има три сравнително големи езера и около 20 малки със зелена и синя незамръзнала вода. Този "оазис" с площ около 1000 км2 е кръстен на негово име.

Източния отряд, ръководен от Джордж Дюфек, извършва редица изследователски полети в сектора 130°-70° з.д. През декември 1946 летците картират залива Пайн Айлънд (100º з.д.), покритите с лед полуострови Кинг и Канистио, неголям шелфов ледник и залив между тях и уточняват очертанията на източната част на Брега Уолгрин. През януари 1947 на 108º 30` з.д. е открит значителен ледников език, а също покритите с лед остров Бер и п-ов Мартин (111º и 114º з.д.). Като цяло източния отряд поправя картата на крайбрежието на море Амундсен.

Главният резултат от дейността на Четвъртата антарктическа експедиция на Бърд е детайлното картиране на бреговите линии на Западна и Източна Антарктида на протежение 1000 и 2700 км съответно. Извършени са 64 полета, които извършват аерофотозаснемане на около 18 хил. км от крайбрежието на континента, което представлява около 60% от дължината на бреговата линия на Антарктида. В крайна сметка очертанията на "ледения" континент придобиват дази ф орма, която се изобразява и на съвременните карти.

Последни години 1947-1957[редактиране | edit source]

През 1955-1956 се провежда първата Международна Геофизическа година, която включва участието на няколко държави в откриването и усвояването на Антарктика. Бърд е произведен в чин адмирал и е назначен за почетен командир на американските антарктически изследвания.

На 11 март 1957 адмирал Ричард Бърд почива в дома си в Бостън. Погребан е в Националното гробище в Арлингтън.

Памет[редактиране | edit source]

Неговото име носят:

връх (73°47′ ю. ш. 65°00′ и. д. / 73.783333° ю. ш. 65° и. д.) на Земя Макробъртсън в Антарктида;
връх (77°17′ ю. ш. 167°40′ и. д. / 77.283333° ю. ш. 167.666667° и. д.) в северната част на остров Рос, край бреговете на Антарктида;
залив на Берингово море, в западната част на Аляска;
залив (69°45′ ю. ш. 1°15′ з. д. / 69.75° ю. ш. 1.25° з. д.) на море Лазарев, на брега на Антарктида;
кораб от военноморския флот на САЩ;
американски товарен кораб;
кратер на Луната;
ледник (72°00′ ю. ш. 26°30′ и. д. / 72° ю. ш. 26.5° и. д.) на Земя Кралица Мод в Антарктида;
ледник (80° - 81° 40` ю.ш., 153° 40 - 161° 20` и.д.) на Брега Шакълтън в Антарктида;
нос (77°10′ ю. ш. 16°40′ и. д. / 77.166667° ю. ш. 16.666667° и. д.), най-северната точка на остров Рос, край бреговете на Антарктида;
нос (69°33′ ю. ш. 76°02′ з. д. / 69.55° ю. ш. 76.033333° з. д.), най-западната точка на остров шарко, край бреговете на Антарктида;
планина в Северозападна Аляска, част от планинската верика Брукс;
полуостров (68°54′ с. ш. 76°05′ з. д. / 68.9° с. ш. 76.083333° з. д.) в западната част на остров Бафинова земя в Канадския Арктичен архипелаг;
американска полярна станция (80°01′ ю. ш. 119°32′ з. д. / 80.016667° ю. ш. 119.533333° з. д.) в Антарктида;
фирново поле (80° 30` - 81° 45` ю.ш., 151° - 155° и.д.) на Брега Шакълтън в Антарктида;
планински хребет (66°45′ ю. ш. 55°05′ и. д. / 66.75° ю. ш. 55.083333° и. д.) на Земя Ендърби в Антарктида;

Съчинения[редактиране | edit source]

  • Litl America... (1930).
  • Antarctic discovery. The story of the Second Byrd Antarctic expedition (1936).
  • All-out assaulton Antarctica, Nat. Geogr. Mag., 1956.

Източници[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Richard Evelyn Byrd“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.