Роман Ингарден
|
||||||||
Роман Витолд Ингарден (на немски: Roman Witold Ingarden) (роден на 5 февруари 1893 г. в Краков, Австро-Унгария – починал на 14 юни 1970 г. в Краков, Полша) е полски философ.
Съдържание |
Биография[редактиране]
Следва философия и математика в Лвовския университет в Украйна и в Гьотингенския университет. През 1918 г. защитава докторска дисертация с научен ръководител Едмунд Хусерл. Във вече независима Полша преподава в гимназии в Люблин, Варшава и Торун. Хабилитира се през 1924 г., след което става доцент, а от 1933 г. професор в Лвовския университет, където работи до самата окупация на Лвов от нацистка Германия. В периода на окупацията (1941–1944) участва в нелегалното преподаване и работи над своето основно произведение „Спорът за съществуването на света“. През 1944 г. се връща в Лвовския университет, а след това е професор в университета „Николай Коперник“ в Торун (1945–1946) и в Ягелонския университет в Краков (1946–1950 и 1956–1963).
Занимава се с епистемология, онтология и естетика. Автор е и на няколко изследвания по аксиология, философска антропология и философия на езика. Превежда на полски език редица философски текстове, сред които и „Критика на чистия разум“ на Имануел Кант.
Член е на Полската академия за знания (до 1951 г.) и на Полската академия на науките.
Води кореспонденция с Едит Щайн, монахиня, която по-късно бива беатифицирана.
Библиография[редактиране]
Основни произведения на немски[редактиране]
- Intuition und Intellekt bei Henri Bergson (Интуиция и интелект при Анри Бергсон), Halle: Max Niemeyer, 1921
- Essentiale Fragen. Ein Beitrag zum Problem des Wesens (Същностни въпроси. Принос към проблема за познанието), Halle: Max Niemeyer, 1925
- Das literarische Kunstwerk. Eine Untersuchung aus dem Grenzgebiet der Ontologie, Logik und Literaturwissenschaft (Литературната творба. Изследване в пограничната зона на онтологията, логиката и литературознанието), Halle: Max Niemeyer, 1931
- Untersuchungen zur Ontologie der Kunst: Musikwerk. Bild. Architektur. Film (Изследване на онтологията на изкуството: музикалната творба, картината, архитектурната творба, филмът), Tübingen: Max Niemeyer, 1962
- Der Streit um die Existenz der Welt (Спорът за съществуването на света), Bd. I, II/I, II/2. Tübingen: Max Niemeyer, 1964
- Vom Erkennen des literarischen Kunstwerks (За признаването на литературните творби), Tübingen: Max Niemeyer, 1968
- Erlebnis, Kunstwerk und Wert. Vorträge zur Ästhetik 1937-1967 (Преживяване, произведение на изкуството и ценност. Студии по естетика 1937-1967), Tübingen: Max Niemeyer, 1969
- Über die Verantwortung. Ihre ontischen Fundamente (За отговорността. Нейните онтични основания), Stuttgart: Reclam, 1970
- Über die kausale Struktur der realen Welt. Der Streit um die Existenz der Welt, Band III (За каузалната структура на реалния свят. Спорът за съществуването на света, том 3), Tübingen: Max Niemeyer, 1974
Основни произведения на полски[редактиране]
- O poznawaniu dzieła literackiego (Познанието на литературната творба), Ossolineum, Lwów: 1937
- O budowie obrazu. Szkic z teorii sztuki (За структурата на картините: Ескиз по теория на изкуството), Rozprawy Wydziału Filozoficznego PAU Vol. LXVII, No.2, Kraków, 1946
- O dziele architektury (За архитектурните произведения), Nauka i Sztuka, Vol. II, 1946, No. 1, pp. 3-26 and No. 2, pp. 26-51
- Spór o istnienie Świata (Спорът за съществуването на света), PAU, Vol. I, Kraków: 1947, Vol. II, Kraków, 1948
- Szkice z filozofii literatury (Ескизи по философия на литературата), Vol. 1, Spółdzielnia wydawnicza "Polonista," Łódz, 1947
- Elementy dzieła muzycznego (Елементите на музикалните произведения), Sprawozdania Towarzystwa Naukowego w Toruniu, Vol. IX, 1955, Nos. 1-4, pp. 82-84
- Studia z estetyki (Студии по естетика), PWN, Vol. I Warszawa, 1957, Vol. II, Warszawa, 1958
- O dziele literackim (За литературните творби). PWN, Warszawa, 1960
- Przeżycie - dzieło - wartość (Преживян опит – произведение на изкуството – ценност). WL, Kraków, 1966
- Studia z estetyki Tom III (Студии по естетика, том III), PWN, Warszawa, 1970
- U podstaw teorii poznania (При основанията на теорията на познанието), PWN, Warszawa, 1971
- Książeczka o człowieku (Малка книга за човека), Wydawnictwo Literackie, Kraków, 1972.
- Utwór muzyczny i sprawa jego tożsamości (Музикалното произведение и проблемът за неговата идентичност), Wydawnictwo, Warszawa, 1966.
На български[редактиране]
- Човекът. Превод на Владимир Теохаров и Правда Спасова. София: Критика и хуманизъм, 2003, 168 с. (ISBN 9545870850) [1]
Вижте също[редактиране]
Източници[редактиране]
- ↑ Роман Ингарден, „Човекът“, анотация, сайт на Отворено общество – София.
Външни препратки[редактиране]
- ((en)) The Roman Ingarden Philosophical Research Centre
- ((en)) Ейми Томасън, „Roman Ingarden“, в Stanford Encyclopedia of Philosophy
- ((en)) Биография на Роман Ингарден на сайта Polish Philosophy Page
- ((en)) Раул Корасон, Анотирана библиография от и за Роман Ингарден на сайта Theory and History of Ontology
- ((ru)) Роман Ингарден, „Философия Эдмунда Гуссерля (энциклопедический очерк)“
