Роман Ингарден

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Роман Витолд Ингарден
философ, литературен теоретик
Роден: 5 февруари 1893 г.
Краков, Австро-Унгария
Починал: 14 юни 1970 г.
Краков, Полша

Роман Витолд Ингарден (на немски: Roman Witold Ingarden) (роден на 5 февруари 1893 г. в Краков, Австро-Унгария – починал на 14 юни 1970 г. в Краков, Полша) е полски философ.

Биография[редактиране | edit source]

Следва философия и математика в Лвовския университет в Украйна и в Гьотингенския университет. През 1918 г. защитава докторска дисертация с научен ръководител Едмунд Хусерл. Във вече независима Полша преподава в гимназии в Люблин, Варшава и Торун. Хабилитира се през 1924 г., след което става доцент, а от 1933 г. професор в Лвовския университет, където работи до самата окупация на Лвов от нацистка Германия. В периода на окупацията (19411944) участва в нелегалното преподаване и работи над своето основно произведение „Спорът за съществуването на света“. През 1944 г. се връща в Лвовския университет, а след това е професор в университета „Николай Коперник“ в Торун (19451946) и в Ягелонския университет в Краков (19461950 и 19561963).

Занимава се с епистемология, онтология и естетика. Автор е и на няколко изследвания по аксиология, философска антропология и философия на езика. Превежда на полски език редица философски текстове, сред които и „Критика на чистия разум“ на Имануел Кант.

Член е на Полската академия за знания (до 1951 г.) и на Полската академия на науките.

Води кореспонденция с Едит Щайн, монахиня, която по-късно бива беатифицирана.

Библиография[редактиране | edit source]

Основни произведения на немски[редактиране | edit source]

  • Intuition und Intellekt bei Henri Bergson (Интуиция и интелект при Анри Бергсон), Halle: Max Niemeyer, 1921
  • Essentiale Fragen. Ein Beitrag zum Problem des Wesens (Същностни въпроси. Принос към проблема за познанието), Halle: Max Niemeyer, 1925
  • Das literarische Kunstwerk. Eine Untersuchung aus dem Grenzgebiet der Ontologie, Logik und Literaturwissenschaft (Литературната творба. Изследване в пограничната зона на онтологията, логиката и литературознанието), Halle: Max Niemeyer, 1931
  • Untersuchungen zur Ontologie der Kunst: Musikwerk. Bild. Architektur. Film (Изследване на онтологията на изкуството: музикалната творба, картината, архитектурната творба, филмът), Tübingen: Max Niemeyer, 1962
  • Der Streit um die Existenz der Welt (Спорът за съществуването на света), Bd. I, II/I, II/2. Tübingen: Max Niemeyer, 1964
  • Vom Erkennen des literarischen Kunstwerks (За признаването на литературните творби), Tübingen: Max Niemeyer, 1968
  • Erlebnis, Kunstwerk und Wert. Vorträge zur Ästhetik 1937-1967 (Преживяване, произведение на изкуството и ценност. Студии по естетика 1937-1967), Tübingen: Max Niemeyer, 1969
  • Über die Verantwortung. Ihre ontischen Fundamente (За отговорността. Нейните онтични основания), Stuttgart: Reclam, 1970
  • Über die kausale Struktur der realen Welt. Der Streit um die Existenz der Welt, Band III (За каузалната структура на реалния свят. Спорът за съществуването на света, том 3), Tübingen: Max Niemeyer, 1974

Основни произведения на полски[редактиране | edit source]

  • O poznawaniu dzieła literackiego (Познанието на литературната творба), Ossolineum, Lwów: 1937
  • O budowie obrazu. Szkic z teorii sztuki (За структурата на картините: Ескиз по теория на изкуството), Rozprawy Wydziału Filozoficznego PAU Vol. LXVII, No.2, Kraków, 1946
  • O dziele architektury (За архитектурните произведения), Nauka i Sztuka, Vol. II, 1946, No. 1, pp. 3-26 and No. 2, pp. 26-51
  • Spór o istnienie Świata (Спорът за съществуването на света), PAU, Vol. I, Kraków: 1947, Vol. II, Kraków, 1948
  • Szkice z filozofii literatury (Ескизи по философия на литературата), Vol. 1, Spółdzielnia wydawnicza "Polonista," Łódz, 1947
  • Elementy dzieła muzycznego (Елементите на музикалните произведения), Sprawozdania Towarzystwa Naukowego w Toruniu, Vol. IX, 1955, Nos. 1-4, pp. 82-84
  • Studia z estetyki (Студии по естетика), PWN, Vol. I Warszawa, 1957, Vol. II, Warszawa, 1958
  • O dziele literackim (За литературните творби). PWN, Warszawa, 1960
  • Przeżycie — dzieło — wartość (Преживян опит – произведение на изкуството – ценност). WL, Kraków, 1966
  • Studia z estetyki Tom III (Студии по естетика, том III), PWN, Warszawa, 1970
  • U podstaw teorii poznania (При основанията на теорията на познанието), PWN, Warszawa, 1971
  • Książeczka o człowieku (Малка книга за човека), Wydawnictwo Literackie, Kraków, 1972.
  • Utwór muzyczny i sprawa jego tożsamości (Музикалното произведение и проблемът за неговата идентичност), Wydawnictwo, Warszawa, 1966.

На български[редактиране | edit source]

  • Човекът. Превод на Владимир Теохаров и Правда Спасова. София: Критика и хуманизъм, 2003, 168 с. (ISBN 9545870850) [1]

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Роман Ингарден, „Човекът“, анотация, сайт на Отворено общество – София.

Външни препратки[редактиране | edit source]