Роман Ингарден

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Роман Ингарден
полски философ
Портрет на Ингарден от Станислав Виткевич, 1937
Портрет на Ингарден от Станислав Виткевич, 1937

Роден
Починал
14 юни 1970 г. (77 г.)
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на XX век
Школа Феноменология
Интереси Естетика, епистемология, онтология
Текстове Das literarische Kunstwerk (1931)
Образование Лвовски университет,
Гьотингенски университет
Повлиян Едмунд Хусерл, Имануел Кант
Повлиял Рене Уелек, Волфганг Изер
Роман Ингарден в Общомедия

Роман Витолд Ингарден (на немски: Roman Witold Ingarden) (роден на 5 февруари 1893 г. в Краков, Австро-Унгария – починал на 14 юни 1970 г. в Краков, Полша) е полски философ.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Следва философия и математика в Лвовския университет в Украйна и в Гьотингенския университет. През 1918 г. защитава докторска дисертация с научен ръководител Едмунд Хусерл. Във вече независима Полша преподава в гимназии в Люблин, Варшава и Торун. Хабилитира се през 1924 г., след което става доцент, а от 1933 г. професор в Лвовския университет, където работи до самата окупация на Лвов от нацистка Германия. В периода на окупацията (19411944) участва в нелегалното преподаване и работи над своето основно произведение „Спорът за съществуването на света“. През 1944 г. се връща в Лвовския университет, а след това е професор в университета „Николай Коперник“ в Торун (19451946) и в Ягелонския университет в Краков (19461950 и 19561963).

Занимава се с епистемология, онтология и естетика. Автор е и на няколко изследвания по аксиология, философска антропология и философия на езика. Превежда на полски език редица философски текстове, сред които и „Критика на чистия разум“ на Имануел Кант.

Член е на Полската академия за знания (до 1951 г.) и на Полската академия на науките.

Води кореспонденция с Едит Щайн, монахиня, която по-късно бива беатифицирана.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Основни произведения на немски[редактиране | редактиране на кода]

  • Intuition und Intellekt bei Henri Bergson (Интуиция и интелект при Анри Бергсон), Halle: Max Niemeyer, 1921
  • Essentiale Fragen. Ein Beitrag zum Problem des Wesens (Същностни въпроси. Принос към проблема за познанието), Halle: Max Niemeyer, 1925
  • Das literarische Kunstwerk. Eine Untersuchung aus dem Grenzgebiet der Ontologie, Logik und Literaturwissenschaft (Литературната творба. Изследване в пограничната зона на онтологията, логиката и литературознанието), Halle: Max Niemeyer, 1931
  • Untersuchungen zur Ontologie der Kunst: Musikwerk. Bild. Architektur. Film (Изследване на онтологията на изкуството: музикалната творба, картината, архитектурната творба, филмът), Tübingen: Max Niemeyer, 1962
  • Der Streit um die Existenz der Welt (Спорът за съществуването на света), Bd. I, II/I, II/2. Tübingen: Max Niemeyer, 1964
  • Vom Erkennen des literarischen Kunstwerks (За признаването на литературните творби), Tübingen: Max Niemeyer, 1968
  • Erlebnis, Kunstwerk und Wert. Vorträge zur Ästhetik 1937-1967 (Преживяване, произведение на изкуството и ценност. Студии по естетика 1937-1967), Tübingen: Max Niemeyer, 1969
  • Über die Verantwortung. Ihre ontischen Fundamente (За отговорността. Нейните онтични основания), Stuttgart: Reclam, 1970
  • Über die kausale Struktur der realen Welt. Der Streit um die Existenz der Welt, Band III (За каузалната структура на реалния свят. Спорът за съществуването на света, том 3), Tübingen: Max Niemeyer, 1974

Основни произведения на полски[редактиране | редактиране на кода]

  • O poznawaniu dzieła literackiego (Познанието на литературната творба), Ossolineum, Lwów: 1937
  • O budowie obrazu. Szkic z teorii sztuki (За структурата на картините: Ескиз по теория на изкуството), Rozprawy Wydziału Filozoficznego PAU Vol. LXVII, No.2, Kraków, 1946
  • O dziele architektury (За архитектурните произведения), Nauka i Sztuka, Vol. II, 1946, No. 1, pp. 3-26 and No. 2, pp. 26-51
  • Spór o istnienie Świata (Спорът за съществуването на света), PAU, Vol. I, Kraków: 1947, Vol. II, Kraków, 1948
  • Szkice z filozofii literatury (Ескизи по философия на литературата), Vol. 1, Spółdzielnia wydawnicza "Polonista," Łódz, 1947
  • Elementy dzieła muzycznego (Елементите на музикалните произведения), Sprawozdania Towarzystwa Naukowego w Toruniu, Vol. IX, 1955, Nos. 1-4, pp. 82-84
  • Studia z estetyki (Студии по естетика), PWN, Vol. I Warszawa, 1957, Vol. II, Warszawa, 1958
  • O dziele literackim (За литературните творби). PWN, Warszawa, 1960
  • Przeżycie — dzieło — wartość (Преживян опит – произведение на изкуството – ценност). WL, Kraków, 1966
  • Studia z estetyki Tom III (Студии по естетика, том III), PWN, Warszawa, 1970
  • U podstaw teorii poznania (При основанията на теорията на познанието), PWN, Warszawa, 1971
  • Książeczka o człowieku (Малка книга за човека), Wydawnictwo Literackie, Kraków, 1972.
  • Utwór muzyczny i sprawa jego tożsamości (Музикалното произведение и проблемът за неговата идентичност), Wydawnictwo, Warszawa, 1966.

На български[редактиране | редактиране на кода]

  • Човекът. Превод на Владимир Теохаров и Правда Спасова. София: Критика и хуманизъм, 2003, 168 с. (ISBN 9545870850) [1]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Роман Ингарден, „Човекът“, анотация, сайт на Отворено общество – София.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]