Румънско съкровище
Румънското съкровище е колекция от ценни предмети и златният резерв (~ 120 тона злато) на румънското правителство в Кралство Румъния, които са изпратени в Русия за съхранение по време на Първата световна война. Само част от ценните предмети са върнати обратно, а целия златен резерв е задържан в СССР. [1]
Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]
По време на Първата световна война Букурещ е окупиран от централните сили, а румънската администрация се мести на изток в Яш. Заедно с тях са евакуирани и най-ценните предмети, принадлежащи на румънската държава. Опасявайки се от евентуална победа на централните сили, румънското правителство решава да изпрати държавното съкровище в чужбина.
Сред разгледаните възможности са да се изпрати за съхранение в трезорите на Английската банка или дори в Съединените щати. Тези варианти са отхвърлени по логистични съображения, тъй като Германия и нейните съюзници контролират по-голямата част от Централна и Северна Европа и биха засекли и реквизирали ценната пратка.
Решението е взето от румънския министър-председател Йон И. К. Братияну. Въпреки че банкерът Маурисиу Бланк го съветва да изпрати съкровището в Лондон или в неутрална държава, като Дания, Братияну се бои от германските подводници в Северно море и избира друг съюзник на Румъния в Първата световна война – Руската империя, използвайки аргумента, че „Русия би се почувствала обидена, ако го изпратим в Англия“.
В аналогична ситуация по време на Втората световна война ценностите на Националната банка на Румъния не са транспортирани извън Румъния, а скрити в пещера близо до Тисмана, окръг Горж, и оттам са безопасно възстановени след войната.
Изпращане на съкровището[редактиране | редактиране на кода]
Румънското правителство подписва споразумение с руското правителство, в което се посочва, че Русия ще запази румънското съкровище в Кремъл до края на войната.
В 3:00 часа през нощта на 14 срещу 15 декември 1916 г. влак с 21 вагона, пълни със златни кюлчета и златни монети (около 120 тона), тръгва от жп гара в Яш на изток. В други четири вагона двеста жандарми охраняват влака. Изчислено спрямо цени от 2020 г., златният товар на този влак е имал стойност 5 милиарда долара.
Седем месеца по-късно, през лятото на 1917 г., когато военната ситуация се влошава за Румъния, в Москва е изпратен втори влак, съдържащ най-ценните предмети на румънската държава, включително архивите на Румънската академия, много антични ценности, като като 3500-годишни златни бижута, намерени в Румъния, древни дакийски артефакти, съкровищата на войводите на Влашко и Молдова, както и бижутата на румънските кралски особи, хиляди картини, както и скъпоценни култови предмети, собственост на румънски манастири, като икони от XIV век и стари румънски ръкописи. Също така са изпратени различни депозити на румънски граждани в националните банки. Стойността на този влак е трудно да се изчисли, особено защото повечето от съдържанието му са предмети на изкуството, но най-вероятно в наши дни дори може да надмине стойността на първия влак.
Съветска Русия и Съветския съюз[редактиране | редактиране на кода]
След влизането на румънската армия в Бесарабия в началото на 1918 г., която номинално е част от Русия, новото съветско правителство прекъсва всички дипломатически отношения и конфискува румънското съкровище. Румънското правителство се опитва да си върне съкровището през 1922 г., но с малък успех. През 1935 г. СССР наистина връща част от архивите, а през 1956 г. връща картини и древни предмети като Петроаското съкровище.
Всички правителства на Румъния след Първата световна война, независимо от политическия им цвят, безуспешно се опитват да преговарят за връщане на златото и на културните ценности, но всички съветски и руски правителства отказват. Съветският съюз се опита да използва съкровището в спора за Бесарабия, но споразумение не е постигнато. [2]
Съкровището от 1917 г. насам[редактиране | редактиране на кода]
За Съкровището се знае много малко след Октомврийската революция, но изглежда, че по време на Втората световна война всички ценности, държани от съветската държава, са изнесени от Москва и изпратени към регионите, които „не са застрашени “. Ясно е обаче, че те не са били запечатвани, както се казва в споразумението с румънското правителство, тъй като сандъците на архивите, върнати през 1935 г., очевидно са били претърсени и са изчезнали много предмети и документи.
Последни преговори[редактиране | редактиране на кода]
След падането на Съветския съюз позицията на руските правителства по отношение на Румънското съкровище остава същата и подновените преговори се провалят. В румънско-руския договор от 2003 г. не се споменава съкровището; президентите Йон Илиеску и Владимир Путин решават да създадат международна комисия, която да анализира този проблем, но напредък не е постигнат.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Andreea Tutunaru, "Tezaurul Romaniei la Moscova" Архив на оригинала от 2016-03-03 в Wayback Machine.
- ↑ Clark, Charles Upson. CHAPTER XXV INCORPORATION INTO ROUMANIA // BESSARABIA: An Electronic Version. Electronic Version. New York, Dodd, Mead & Company, 1927. The Soviets appear to have spent all the Roumanian government money and securities deposited at Moscow during the German-Austrian invasion of Roumania, and have thus lost this asset, with which they tempted the Roumanians in earlier negotiations; but they still possess the Roumanian government archives, and perhaps have not sold the manuscripts, works of art, etc., which were brought to Moscow from Jassy with the treasure.
- ((ro)) Irina Cristea, "Tezaur – Se reiau negocierile"[неработеща препратка], Jurnalul Naţional, 22 July 2005
- ((ro)) Camelia Muntean, "Comoara României rămâne îngropată la Moscova", Jurnalul Naţional, May 20, 2005
- ((ro)) Nicolae Titulescu, "Cum am încercat să salvez tezaurul"
- ((ro)) Andreea Tutunaru, "Tezaurul Romaniei la Moscova" Архив на оригинала от 2016-03-03 в Wayback Machine.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Romanian Treasure в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |