Руско-турска война (1735-1739)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Руско-турската война (1735-1739) е война между Русия и Османската империя, причинена от засилващи се противоречия относно резултатите от Войната за полското наследство и безкрайните нападения на кримските татари. Войната също представя продължаващата битка на Русия за достъп до Черно море.

Курсът на войната от 1735-1739[редактиране | edit source]

Причината за войната са нападенията на кримските татари в Украйна в края на 1735 и военната кампания на кримския хан в Кавказ. През 1736 руските командири са натоварени с мисия да завладеят Азов и Крим.

През 1735 в навечерието на войната руснаците сключват мир с Персия, връщайки цялата територия, завладяна през Руско-персийската война.

На 20 май 1736 руската днепърска армия (62 000 души) под командването на фелдмаршал Буркхард Кристоф фон Мюних завладява чрез щурм турските укрепления при Перекоп и окупира Бахчисарай на 17 юни. Обаче, липсата на запаси заедно с избухването на епидемия накарва Мюних да отстъпи към Украйна. На 19 юни руската донска армия (28 000 души) под командването на генерал Пьотър Ласи с подкрепата на донската флотилия, която е под командването на вицеадмирал Пьотър Бредал, завземат Азовската крепост. През юли 1737 армията на Мюних завзема с щурм крепостта Очаков. Армията на Ласи (вече 40 000) марширува към Крим същия месец, нанасяйки няколко загуби на армията на кримския хан и завземайки Карабусар. Все пак Ласи и армията му отстъпват поради липса на запаси.

През юли 1737 Австрия влиза във войната срещу Османската империя, но е победена няколко пъти. През август Русия, Австрия и Османската империя започват преговори в Немиров, които се оказват безплодни. През 1739 няма значими военни операции. Руската армия напуска Очаков и Кинбурн поради епидемия от чума.

Финалния период на войната[редактиране | edit source]

През 1739 армията на Мюних прекосява Днепър, побеждавайки турците при Ставучани, окупирайки крепостта Хотин (19 август) и Яш. Все пак Австрия е победена от турците още веднъж и подписва сепаративния Белградски мирен договор с Османската империя на 21 август. Това заедно с непосредствената заплаха от шведска инвазия кара Русия да сключи договора от Ниса на 18 септември с Османската империя, който слага край на войната.