Самоковски отряд

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Самоковският отряд (Самоковската група) е сборно военно формирование на Българската армия от Междусъюзническата война.

Отрядът е образуван на 10 юли (стар стил) 1913 г. със задачата да пази от гърците рилските проходи от Царев връх до Белмекен и да организира партизански акции в района на Разлог. Състои се от части на Девета пехотна плевенска дивизия4-ти, 33-ти и 34-ти пехотни полкове в непълен състав[1], които са прехвърлени от фронта срещу сърбите в долината на Тимок към района на Самоков. Общата им численост (към 16 юли) е 4400 пехотинци с 8 планински скорострелни оръдия.[2] Командир е генерал Радой Сираков, подчинен на Втора армия.[1]

На 12 юли на отряда е разпоредено да настъпи в Разлог съвместно със Западнородопския отряд, за да облекчи отбраната на Втора армия в района на Горна Джумая[3], а след това да продължи през Предела към Симитли и Крупник, за да обкръжи гръцките войски в Кресненския пролом в съдействие с Четвърта армия от запад.[4]

В изпълнение на тези заповеди, Самоковският отряд настъпва (13-15 юли) в три колони, които следват първоначално пътищата през Якоруда за Мехомия, през Демир капия и връх Налбант в същата посока и през Рилския манастир и връх Айгидик към Годлево.[5] На 16 юли, заедно със Западнородопския отряд, разбива противника при Добринище, но настъплението му е спряно на Предела от превъзхождащи по численост гръцки сили. В боевете в този район на 17 и 18 юли (до сключването на примирието същия ден) частите на Самоковския отряд губят повече от 500 убити и ранени.[6]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Гинчев, Г. Междусъюзническата война 1913 г. София, Държавно военно издателство, 1963.
  • Дървингов, П. История на Македоно-одринското опълчение. Том 2. София, Печатница „Нов живот“, 1925.
  • Иванов, Н. Балканската война 1912-1913. Част II: Действия на II армия срещу съюзниците през 1913 год. София, Печатница на Армейския военноиздателски фонд, 1925.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Иванов 1925, стр. 245-248
  2. Иванов 1925, стр. 316-317
  3. Иванов 1925, стр. 258
  4. Гинчев 1963, стр. 162-163
  5. Иванов 1925, стр. 298, 303
  6. Дървингов 1925, стр. 712, 714