Сарос (архипелаг)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за островите. За залива вижте Сароски залив.

архипелаг Сарос
Saros
Турция
40.73° с. ш. 26.78° и. д.
архипелаг Сарос
Мармара
40.73° с. ш. 26.78° и. д.
архипелаг Сарос
Страна Турция
РегионМармара
ВилаетОдрин
Надм. височинаn.a m
Пощенски кодn.a.
Телефонен кодn.a.
Официален сайтn.a.
Стара карта от Пири Реис с арх. Сарос и Сароския залив

Сарос (на турски: Saros), или архипелаг Сарос на турски: Saros Adalar,[1][2] е група от малки острови в Европейска Турция.

Намира се в Бяло море срещу устието на река Кавак в Сароския залив, простиращ се в най-североизточната част на морето между полуостров Галиполи и устието на р. Марица. Състои се от 3 малки острова [2]:

  • Голям остров (Buyukada или Yunus adasi – Делфинов остров),
  • Среден остров (Kuçukada или Defne adasi – Остров на заливите) и
  • Малък остров (Minikada или Böcek adasi – Остров на буболечките).

На 5 km от северно от него на брега, недалеч в планината от днешното село Сазлъдере (Sazlidere), са руините, останали от Карачели (Karaçali).[3]

Едноименният с архипелага залив е дълъг 75 km и широк 35 km. Крайбрежието е туристическа дестинация. Местата са свързани с българската история.

История[редактиране | редактиране на кода]

Любомир Милетич сочи в „Етнографична карта на Одринския вилает към 1912 г.“, че дотук в Беломорието достигат земите, в които има компактно българско население в Одринска Тракия. Островите са превзети от българската войска на 30 ноември 1912 г.[4] през Балканската война. Войниците, направили десанта, са командвани от Симеон Радев.

През Междусъюзническата война турците отново окупират островите. При преговорите с Турция по приключилия войната Лондонски мирен договор линията Мидия – Сарос, където завършва Българското национално землище се приема за крайна точка на отстъпки[5] спрямо заявената линия Мидия – Родосто и турските претенции. Единствено грубият натиск на Великите сили принуждава правителството да се съгласи на граница по линията Мидия – Енос, срещу обещанието втората ѝ точка на Бяло море да е някъде между Енос и Сарос.[6]

Заливът дълго време е предпочитано място за военни амфибийни учения на НАТО. През есента на 1992 г. по време на натовското учение „Display Determination“, проведено в залива, турският разрушител TCG Muavenet (DM 357) по погрешка е поразен от 2 ракети Sea Sparrow, изстреляни от американския самолетоносач Saratoga. Инцидентът струва живота на няколко турски офицери, много чинове от личния състав на борда са тежко ранени, турският разрушител е непоправимо повреден и следващата година е нарязан за скрап.[7]

География[редактиране | редактиране на кода]

Селищата по крайбрежието на залива днес са: Gökçetepe, Mecidiye, Erikli, Danişment, Yayla, Karaincirli, Vakıf, Büyükevren, Sultaniçe, Gülçavuş и Енос, всички спадат към Одринския вилает. Най-близките острови в Бяло море са Имброс (Gökçeada) и Самотраки, но те са в открито море извън залива Сарос.

Северната анадолска разломна зона, най-важната активна сеизмична активност в Турция и източник на множество големи земетресения, преминавайки от залива на град Измит, пресича Мраморно море, навлиза в Бяло море и достига до залива на Сарос. Затова земетръсите не са изключение там.[8] На южния бряг на Дарданелите, отвъд полуостров Галиполи и неговия проток, е мястото на легендарната Троя.

Ареалът на Сарос е отдалечен от индустриализираните райони, чист, с благоприятни водни течения. Той е популярен летен курорт за отдих с пясъчни плажове и кристално чисто море. Гмуркане, уиндсърфинг и риболов са най-практикувани водни спортове тук.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]