Сафийе Султан
| Сафийе Султан صفیه سلطان | |
| Валиде султан на Османската империя | |
 | |
| Родена |
около 1550 г.
|
|---|---|
| Починала | 10 ноември 1618 г.
|
| Погребана | „Света София“, Истанбул, Турция |
| Религия | ислям |
| Семейство | |
| Партньор | Мурад III |
| Деца | Мехмед III Айше Султан |
| Сафийе Султан в Общомедия | |
Сафийе Султан (на турски: Safiye Sultan) е наложница на османския султан Мурад III и майка на султан Мехмед III.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Според един венециански документ тя е родена около 1550 година в село в Дукагин, тогава под властта на Венецианската република (дн. в Албания)[1]. Липсват точни исторически сведения за рожденото ѝ име, както и за датите на раждане и смърт. През 1563 г., на 13-годишна възраст, е представена като робиня на бъдещия Мурад III и става негова наложница[2]. Получава името Сафийе („Чистата“, „Целомъдрената“) и ражда неговия син Мехмед III. При управлението на сина си е валиде султан.
До възкачването на трона на Мурад III Сафийе е единствената му наложница и султанът продължава да има моногамна връзка с нея дори и след като наследява баща си на престола. Това предизвиква недоволството на майката на Мурад III, Нурбану Султан, която настоява султанът да има и други жени и съответно синове от тях заради интересите на династията[3], тъй като до 1581 г. Мурад и Сафийе имат само един син, Мехмед. Стига се дотам, че през 1583 г. Нурбану обвинява Сафийе, че използва магии, за да направи Мурад импотентен и да му попречи да си вземе други наложници. Вследствие на тези обвинения слугите на Сафийе са изтезавани, за да се докаже вината на Сафийе[4], а сестрата на Мурад Есмихан му представя две красиви наложници, които той приема. Излекуван от своята импотентност, султанът по-късно става баща на двадесет синове и двадесет и седем дъщери[5].
Венецианските летописци съобщават, че след първоначалното огорчение Сафийе запазва достойнството си и не показва ревност към султана, а той продължава да я цени и да се допитва до нея по политически въпроси особено след смъртта на Нурбану. По време на последните години от живота на Мурад Сафийе отново е единствената му спътница. Въпреки това е малко вероятно тя да става негова официална съпруга, и съдейки по венецианските и английските източници от епохата, очевидно остава докрая само наложница. Но както Джовани Моро съобщава през 1590 г., като майка на престолонаследника Сафийе се намесвала понякога в държавните дела, а султанът я ценял като разумен и мъдър съветник[6].
Потомство[редактиране | редактиране на кода]
Сафийе ражда на Мурад III четири деца:
- бъдещия султан Мехмед III;
- Шехзаде Султан Махмуд (1568 – 1581);
- Айше Султан († 1605), омъжена първо за босненеца Ибрахим паша Дамат, три пъти велик везир на Османската империя. След неговата смърт е омъжена повторно за Хасан паша Йемиши Дамат, роден в Ругова в християнско семейство, екзекутиран през 1603 г. Третият ѝ брак е с Гюзелдже Махмуд паша, но около година след сватбата им Айше Султан умира;
- Фатма Султан, омъжена за Халил паша Дамат и повторно за Хизир паша.
Влияние[редактиране | редактиране на кода]
Сафийе е една от изявените фигури по време на епохата „Женски султанат“. През 1583 г. след мистериозната смърт на Валиде Нурбану Султан се отваря невероятната възможност да заеме мястото ѝ и така тя става третата жена в историята на Османската империя след славните си предшественички Хюррем (1534 -1558) и дъщеря ѝ Михримах (1558 -1574), която управлява султанския харем без да носи титлата „валиде султан“, макар и неофициално да разполага с всички правомощия на пълноправната майка на султана. Сафийе води активна кореспонденция с английската кралица Елизабет I дори и след смъртта на мъжа ѝ през 1595 г., до края на двадесетгодишното си управление над харема от 1583 до 1595 г., по волята на Мурад III и през последвалите осем години (1595 – 1603) като законна валиде. С края на сина ѝ Мехмед III, съвпада и смъртта на Елизабет, като така е поставен окончателният край на приятелските взаимоотношения между Османската и тогавашната Британска империя. След възкачването на внука ѝ Ахмед I Сафийе е преместена от Топкапъ сарай в Одринския стар дворец, въпреки че влиянието ѝ намалява чувствително.
Според повечето исторически извори умира след 1619 г.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Peirce, Leslie P. (1993). The Imperial Harem: Women and Sovereignty in the Ottoman Empire. New York: Oxford University Press, Inc. p. 94. ISBN 0-19-507673-7. „Murad's favorite was Safiye, a concubine said to be of Albanian origin from the village of Rezi in the Ducagini mountains.“
- ↑ Pedani, M. P. (2000). „Safiye's Household and Venetian Diplomacy“, р.11
- ↑ Peirce, Leslie Penn (1993). The Imperial Harem: Women and Sovereignty in the Ottoman Empire. Studies in Middle Eastern History. New York: Oxford University Press. ISBN 978-0-19-507673-8.
- ↑ Pedani, M. P. (2000). „Safiye's Household and Venetian Diplomacy“, р.13
- ↑ Peirce, Leslie Penn (1993). The Imperial Harem: Women and Sovereignty in the Ottoman Empire. Studies in Middle Eastern History. New York: Oxford University Press, р.94
- ↑ Peirce, Leslie Penn (1993). The Imperial Harem: Women and Sovereignty in the Ottoman Empire. Studies in Middle Eastern History. New York: Oxford University Press, 1993.
.svg)
|
