Александра Лисовска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Александра Лисовска
хасеки султан
портрет на Роксолана, XVI век
портрет на Роксолана, XVI век

Родена
около 1505 г.
Починала
15 април 1558 г. (53 г.)
ПогребанаСюлейман джамия, Турция

Религиясунитски ислям
Управление
НаследникНурбану Султан
Семейство
РодОсманска династия
СъпругСюлейман I (1534 – 15 април 1558)
ДецаМихримах Султан
Селим II
Александра Лисовска в Общомедия

Хюррем Султан (на турски: Hürrem Sultan; на османски турски: خُرَّم سلطان или Hurrem Sultan) е съпруга и хасеки на султан Сюлейман Великолепни, и майка на принц Мехмед, Михримах султан, султан Селим II, принц Баязид и принц Джихангир. Тя е една от най-силните жени в историята на Османската империя и най-важната фигура по време на периода, известен като „Султанат на жените“. Постига голяма сила и влияние в политиката на Османската империя и изиграва активна роля в държавните дела на империята.

Имена[редактиране | редактиране на кода]

Александра Лисовска е известна най-вече като Хасеки Хюррем Султан (Хюррем – „Смеещата се“). Истинското ѝ име е Александра или Анастасия (Настя) Лисовска. Заради украинския си произход в Европа тя е известна и с името Роксолана.

Произход и детство[редактиране | редактиране на кода]

Родена е в градчето Рогатин (по онова време Полша), днешна Украйна, в семейството на православен свещеник. През 1520 г. е пленена от кримски татари и отведена в Истанбул като робиня, но по-късно е избрана за султанския харем.

Живот със султана[редактиране | редактиране на кода]

Лисовска бързо успява да привлече вниманието на султана и става обект на завист от страна на съперничките си. Скоро след това затвърждава позициите си на любима наложница и Хасеки султан на султан Сюлейман Великолепни. Ражда на султана пет деца, а скоро след това получава и свободата си. Нарушавайки традициите на империята, за учудване на жителите в двореца и града Сюлейман се жени за нея вероятно през лятото на 1530 г. Това прави Сюлейман първият султан, който официално сключва брак. Този факт повлиява на позициите на Хюррем в двореца и довежда до възкачването на сина ѝ Селим II на трона.

Хюррем се превръща в голяма съперница на първата жена на Сюлейман – Махидевран. Хюррем ражда първия си син Мехмед през 1521 г., последван от още 1 принцеса и 3 принца (сред които и бъдещия султан Селим II), разрушавайки статуса на Махидевран като единствената майка на принц. Съперничеството между двете е частично потискано от Айше Хафса Валиде султан (майката на Сюлейман I), но след смъртта ѝ през 1534 г. в резултат от огромното съперничество между двете се стига до бой, след което Сюлейман изпраща Махидевран в Маниса заедно със сина си Мустафа. След смъртта на Хафса султан, Хюррем е назначена за началник на султанския харем – тя е първата жена назначена начело на харема без да носи титлата Валиде султан.

Сюлейман нарушава и друга традиция като позволява на Хюррем Султан да живее с него до края на живота си. Когато принцовете станат на определени години те биват изпратени да управляват далечни провинции заедно със своите майки и не се връщат никога, освен ако някой от тях не наследи трона. Хюррем не придружава своя първороден син Мехмед, не придружава и никого от другите си синове.

Хюррем е активна съветничка на султана в държавните дела и в международната политика.

Благотворителност[редактиране | редактиране на кода]

Хюррем е първата жена, ангажирала се с изграждането на няколко значителни обществени сгради в Мека и Йерусалим, и първата, направила дарение за построяването на джамия в Истанбул. Тя строи още училища, лечебници, болници, бани и обществени кухни за изхранване на бедните.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Хюррем Султан умира на 18 април 1558 г. и е погребана заедно със своя съпруг в тюрбе, намиращо се край Сюлеймановата джамия в Истанбул.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]