Свети Никола (Ковачевица)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Никола.
| „Свети Николай“ | |
 Камбанарията на храма | |
 Местоположение в Гърмен | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Ковачевица |
| Посветен на | Николай Чудотворец |
| Религия | Българска православна църква - Българска патриаршия |
| Епархия | Неврокопска |
| Архиерейско наместничество | Гоцеделчевско |
| Тип на сградата | трикорабна псевдобазилика |
| Изграждане | 1841 – 1847 г. |
| Статут | действащ храм |
| „Свети Николай“ в Общомедия | |
„Свети Николай“ или „Свети Никола“ е българска възрожденска църква в село Ковачевица, България, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква.[1][2] Обявена е за архитектурен, художествен и културен паметник от национално значение.[3]
История[редактиране | редактиране на кода]
Църквата е изградена от 1841 до 1847 година от местни майстори в източната част на селото, за да замени параклиса „Света Петка“ в местността Елата. Някои от иконите от „Света Петка“ са пренесени в новата църква.[1] До нея е сградата на килийното училище, съществувало още през ХVІІІ век.[4] Сегашната сграда на училището заедно с четириетажната камбанария са построени северозападно от църквата в 1893 година. Трите сгради са обградени с общ каменен зид.[2][1]
Архитектура[редактиране | редактиране на кода]
В архитектурно отношение храмът е трикорабна псевдобазилика с голяма полукръгла апсида на изток и трем на запад. Сградата е от необработен камък, западната фасада е измазана, а останалите варосани. Има камемен покривен корниз със сложен профил. Покривът е двускатен със засеки на запад и изток, а покритието му е от тикли. Вътрешните размери на църквата са – дължина 19,80 m, ширина – 12,10 m, дебелината на стените е 1 m.[1][2]
Трите кораба в интериора са разделение от две колонади с по шест дървени стълба, свързани с арки, изрисувани с декоративни флорални мотиви. Над колоните са монтирани квадратни икони на пророци. Такива икони има и на аналоя, амвона и владишкия трон. Таванът над средния кораб е по-висок, дъсчен, свързан с колонадите чрез холкел. В центъра му е изобразен Христос Вседържител (1847). Таваните на страничните кораби са плоски, дървени с цветни фигури.[1] Притворът е отделен с ниска преграда от дъски само в страничните кораби.[2] Балдахинът над Светия престол е резбован.[5]
В интериора няма запазени стенописи. Иконостасът е таблен, изписан и резбован. Дверите са с дълбока, на места ажурна резба с растителни орнаменти и птици. На тях са изписани прецизно Архангел Михаил и Света Богородица от Благовещение с четири църкови отци под тях. Голямата венчилка също е резбована и е с добра изработка и композиция. Под разпятието има кръгъл медальон с надпис „Стоян Гивез Досто 1848“. Зад северния дракон има надпис „Жив. Стоилъ. Мъртви. Стою, Дала, Димиана, Стоанка, Гивеза“. В двата края на апостолския пояс на иконостаса има дракони. Двете крайни полета на иконостаса са добавени допълнително в 1861 година. Върху цокълните табла има 10 сцени от „Шестоднева“ в елипсовидни медальони. На двете крайти пана са „Измъчване на жена от дяволи“ и „Изкушаване на мъж и жена“, сюжети от Страшния съд, в които образите са облечени в народни носии.[2]
Тринадесетте царски икони са дело на двама зографи. „Свети Василий“, „Св. св. Константин и Елена“, „Архангел Михаил“, „Свети Николай“,[2] „Света Богородица“, „Христос Вседържител“, „Свети Йоан Кръстител“, „Свети Атанасий“, „Свети Илия“ и „Свети Спиридон“ са на мелнишкия зограф Яков Николай,[5] който работи няколко пъти в църквата – в 1841, 1848 и 1860 година.[6] На Яков Николай са и празничните и апостолските икони от 1848 година.[2] Двете крайни икони „Свети Георги“ и „Свети Василий“ са на неврокопския майстор Серги Георгиев от 1861 година,[5] подписани „Серги Георгиевичъ“.[7] На Сегри Георгиев е и задпрестолното разпятие от 1870 година. В храма има и стари икони – „Свети Йоан Предтеча“ (1736), „Света Богородица с Младенеца“ (XVIII век), „Христос на архиерейски трон“ (XVIII век), „Света Богородица“ и „Дейсис“ (1805), дело на Димитър Коюв.[5]
В 1900 година две камбани на църквата даряват камбанолеярите Братя Алексови.[8]
-
„Исус Христос“, икона на Димитър Коюв -
„Света Богородица“, икона на Димитър Коюв -
„Св. св. Кирил и Методий“
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д ХРАМ „СВ. НИКОЛАЙ“ С. КОВАЧЕВИЦА // Corect. Архивиран от оригинала на 2014-11-13. Посетен на 13 ноември 2014.
- ↑ а б в г д е ж Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 410.
- ↑ Църква Свети Никола, с. Ковачевица // Дигитална култура за регионално сближаване. Посетен на 27 ноември 2014.
- ↑ Църкви и манастири // Община Гоце Делчев. Архивиран от оригинала на 2016-09-16. Посетен на 12 юли 2016.
- ↑ а б в г Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 411.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 275.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 285.
- ↑ проф. Енев, Михаил. Ковачевица – връщане към историята // Сдружение „Исторически и архитектурен резерват село Ковачевица“. Архивиран от оригинала на 2016-03-10. Посетен на 27 август 2016.
| |||||||||||
