Седов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
„Седов“
Segelschiff Sedow.jpg
Флаг Русия
Тип ветроход
Живот
Поръчан 1919
Завършен 1920
Пуснат на вода 1921
Характеристика
Клас барк
Тонаж 7320 т
Дължина 108,7 м
Ширина 14,9 м
Газене 6,5 м
Задвижване 32 платна с обща площ 4192 м2, спомагателен дизелов двегател (1160 к.с.)
Скорост с платна: 18 възела
Екипаж 240 (постоянен екпаж: около 70, кадети: около 120, "гости": около 50)
Седов в открито море, около 1955-1956 г.
Седов в Кил през 2007 г.

„Седов“ е четиримачтов барк, кръстен на руския хидрограф и полярен изследовател Георгий Седов. Домашното му пристанище е Мурманск. Използва се като учебен ветроход, а оригиналното му предназначение е било да бъде част от германската търговска флота. В момента Седов е най-големият все още плаващ традиционен ветроход в света, а сред всички ветроходи само постореният през 2000 г. Роял Клипър е по-голям от него.

История[редактиране | edit source]

Магдалене Винен II (1921 - 1936)[редактиране | edit source]

Строежът на „Седов“ е завършен през 1921 г. в корабостроителницата Фридрих Круп Германияверфт в северногерманския град Кил. Поръчката е на бременското параходство Ф.А. Винен, което е сред най-големите германски параходства в началото на 20 век. Баркът е кръстен Магдалене Винен II на името на съпругата на параходството Фридрих Адолф Винен.

Първоначално параходството няма намерение баркът да разполага с помощен двигател. От корабостроителницата обаче настояват за това и след дълги преговори, при които важна роля играе и правителствена комисия, която се застъпва за възраждането на германския търговски флот, на платнохода е монтиран двигател от подводница с мощност 500 к.с. За разлика от други подобни кораби с помощен двигател, при този барк такелажът и платната са подбрани по подобие на тези на ветроходите без двигатели. В много други случаи наличието на помощен двигател води до намаляване на площта на платната, с което се цели редуциране на теглото и нуждата от работна ръка.

Първото плаване на Магдалене Винен II започва на 1 септември 1921 г. под ръководството на капитан Лоренц Петерс. Маршрутът води от Бремен през Кардиф, където баркът е натоварен с въглища, до Буенос Айрес. Въпреки лошите атмосферни условия, пътуването продължава само 30 дни.

Корабът превозва различни товари: вече споменатите въглища от Уелс, дървени трупи от Финландия, пирит от Италия, пакетирани стоки от Белгия. Дестинациите включват Аржентина, Чили, Австралия, ЮАР, Реюнион, Сейшелските острови. При две от плаванията си Магдалене Винен II заобикаля нос Хорн.

Комодор Йонсен (1936 - 1945)[редактиране | edit source]

На 9 август 1936 г. баркът е закупен от Норддойчер Лойд. Компанията решава да го преоборудва в учебен товарен кораб. За целта трябва да бъдат пристроени допълнителни каюти, защото освен редовният екипаж, при всяко плаване на борда се намират 50-60 кандидатофицери. Скоро след това корабът е готов за плаване и получава името Комодор Йонсен.

Първото плаване под това име започва на 8 октомври 1936 г. Натовареният с каменни въглища ветроход стига от Бремерхафен до Монтевидео за 58 дни. На 1 март 1937 г., по време на прехода от Буенос Айрес до Хамбург, Комодор Йонсен попада в страшна буря близо до Азорските острови. На платнохода се налага да се бори с високите вълни и силния вятър, а екипажът се опитва да премести товара (пшеница), който се е озовал от лявата страна на кораба. Комодор Йонсен се наклонява на лявата си страна, първоначално на 20 градуса, а по-късно дори на 50. Част от кораба е наводнена. Сутринта на 3 март е изпратен сегнал за помощ, на който вечерта се отзовават наблизо намиращите се холандски и немски танкери Слийдрехт и Винклер. След като те разливат нефт, който "успокоява" вълните, а вятърът утихва, екипажът на ветрохода успява да се справи с работата си в товарните отделения. Така Комодор Йонсен се разминава с най-лошото.

Седов (1945 - настояще)[редактиране | edit source]

След Втората световна война Комодор Йонсен попада в съветски ръце, след като на 20 декември 1945 г. британците дават барка на Съветския съюз под формата на репарация, заедно с други два ветрохода - Крузенщерн (тогава Падуа) и Товарищ (Горх Фок 2). Корабът е преименуван на Седов, в чест на полярния изследовател Георгий Седов, загинал по време на експедиция през 1914 г.

В периода 1952 - 1957 платноходът се използва за учебен кораб от Съветския флот. От 1957-а до 1966-а Седов изпълнява ролята на океанографски изследователски кораб в северната част на Атлантическия океан. По време и на тези плавания на борда се намират обучаващи се кадети. След 1966 г. баркът става притежание на Минстерството на риболова на Съветския съюз и получава ново домашно пристанище - Кронщат. От 1975 до 1981 Седов е преоборудван така, че да може да поеме 240 души екипаж. Някои от товарните отделения вече са класни стаи, построена е бална зала със стъклен покрив, оборудвани са киносалон и музеи за историята на кораба и Георгий Седов.

От 1981 г. платноходът се използва само за учебни цели. Собственост е на Baltic Division of Training Ships, домашното му пристанище е Рига. След обявяването на независимостта на Латвия през 1991-а, негов собственик става Техническият университет в Мурманск. В момента капитани на Седов са Виктор Мишенев и Дмитрий Поляков.

През юли 2000 г. Седов е арестуван във френското пристанище Брест по искане на швейцарската фирма Нога. Русия дължи на фирмата около 65 милиона долара. Парижки съд разглежда иска на фирмата и решава да замрази руските авоари във френските банки, както и да конфискува руското имущество. Така се стига до ареста на барка, който е в Брест за участие в морски фестивал. Седов е освободен за кратко за да участва във фестивала. 11 дни след ареста съдът в Брест решава, че корабът не е държавна собственост, защото принадлежи на техническия университет в Мурманск и следователно не може да бъде отговорен за дългове на руското правителство. Нога пък трябва да заплати 71 300 долара за морални и материални щети, причинени от задържането, както и други 35 600 долара на организаторите на фестивала.[1] [2]

През 2005 г. Седов участва в снимките на немския игрален филм Потъването на Памир, в който се разказва за четиримачтовия барк Памир, потънал по време на буря през 1957 г. За да прилича на Памир, корпусът на Седов е боядисан в черно.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]