Спас Цветков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Спас Цветков
български революционер
Роден
1876 г.

Учил вЦариградска българска духовна семинария
Въстаници и делегати при Алан кайряк. От ляво надясно: I ред полегнали: Михаил Даев, Кръстьо Българията, Константин Калканджиев и Христо Караманджуков; II ред полегнали и седнали: Тодор Станков над Даев, Никола Славейков, Янко Стоянов и баща му Стоян кехая Петров, Спас Цветков с цигара на уста, Велко Думев, един фелдфебел, Васил Пасков, Георги Василев, Димитър Катерински с пушката над коленете, зад последните двама Сава Киров, Георги Хаджиатанасов, Димитър Аянов, тримата от края неизевестни (единият е войник на границата); III ред полегнали, седнали и прави: Димитър Янев, двама неизвестни, Анастас Разбойников (до Тодор Станков) чисти револвера си, зад него на един крак Димо Янков, Минко Неволин (зад Тодор Станков и Никола Славейков), руснак (правият зад Стоян кехая Петров), останалите 9 са неизвестни

Спас Митрев Цветков, с псевдоним Бойчо,[1] е български учител, революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Цветков е роден в 1876 година в Елха, Ресенско, Османската империя, днес Северна Македония. В Цариградската духовна семинария, заедно с Христо Манчев, Христо Шалдев, Милан Йорданов и Петър Делев Каркалашев, създава революционна група и националистическа библиотека, със събрани в нея томове от Христо Ботев, Любен Каравелов и Иван Вазов.[2]

Работи като учител в Свиленград, кешанските села Еникьой и Теслимкьой и други. Учител е в Малко Търново в 1902 година и едновременно е член на околийския комитет на ВМОРО. Цветков е делегат на конгреса на Петрова нива.[3][4]

След Първата световна война работи като учител в родното си село, откъдето в началото на учебната 1930 – 1931 година е преместен след доклад на помощника на Вардарската бановина, в който се посочва, че като „бивш екзархийски възпитаник“ е изцяло неблагонадежден, че не знае книжовен сръбски език и в контактите си със селяните и в учебния процес си служи с местния диалект, като при това „употребява много български думи и форми“.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 18.
  2. Shaldev, Hristo. Extracts from the memoirs of Hristo Shaldev, Macedonian revolutionary (1876-1962). Adelaide, MPO „Todor Alexandrov“, 1993. с. 2.
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 182.
  4. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 507.
  5. ЦДА, КМФ 23М, инв. № 960/16 (ф. 2042) В документа (писмо от 30 август 1930 г. до Министерството на просветата в Белград относно учители в бановината) е отбелязан като Спасоjе Цветковић. Добавена е резолюция, че е преместен.