Фрументарий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Roman Military banner.svg
Тази статия е част от серията за:
Войската на древен Рим
753 пр.н.е. – 476
Структурна история
Римска армия (военни части и чинове, легиони, помощни войски, военачалници)
Римски флот (флоти, адмирали)
Преторианска гвардия
Преториански префект, Списък на преторианските префекти, Evocati Augusti
Фрументарии
Експлораторий
Спекулаторий
Кохорти в Древен Рим
Вигилии, Praefectus vigilum
Градски кохорти, Praefectus urbi
Каструми в Древен Рим
Castra praetoria, Castra peregrina , Castra urbana, Castra equitum singolarium, Castra misenatium
Римска тайна полиция
Magister officiorum, Списък на магистър официите
Comes dispositionum, Списък на комит диспозиите
Възнаграждения в римската армия
Donativum
Епитафия на фрументария на VII легион

Фрументирий (латински: frumentarius) или мн.ч. Фрументарии (латински: frumentarii) са държавни служители в римската армия (легионери) натоварени с по-особени функции (разузнавателни, политически и полицейски) за противодействие на организирани заговори, метежи и други противоимперски действия. Осъществяват съгледявания, проследявания, разпити, мъчения и екзекуции на лица и членове на конспиративни организации заподозряни в извършване на противодържавна дейност. Командването и координационния център на фрументариите се намира в Рим - (лат.) Castra peregrina. След издаването на Миланския едикт службата и функциите на фрументариите са заменени от Римската тайна полиция. По правило фрументариите са част от преторианската гвардия, а командването и координацията на действията им се осъществява от преторианския префект.

Исторически контекст и развитие[редактиране | edit source]

След неуспеха на двете юдейски въстания завършват юдейските войни. Ерусалим е сринат със земята, а юдеите изселени от Юдея и разселени из всички римски провинции, а и извън тях. Еврейството извлича своите поуки от преките си сблъсъци с римската власт и империя, осъзнавайки, че по пътя на пряката конфронтация е невъзможно да си възвърне владението и контрола върху Ерусалим и храма. Преминава се към подмолна война срещу Рим с цел тайно подкопаване устоите на римската държава и правов ред. Един от способите за водене на тази борба е ранното християнство. Възникването на държавната служба на фрументариите е отговор на тази тенденция в борбата срещу Рим.

Още по времето на Тит Флавий определени преторианци са натоварвани със специални функции по извършване на екзекуции. Император Адриан развива специалните функции и задачи на част от преторианците, като по този начин създава службата на фрументариите. Отначало фрументариите са натоварвани със задачи по проследяване и шпионаж в полза на Римската империя. Впоследствие задачите и правомощията им се разширяват, излизайки извън военната разузнавателна тематика (започват да изпълняват политически и полицейски функции). С оглед важността на държавните задачи които изпълняват, фрументариите получават възнаграждения в двоен размер спрямо легионерските. Император Септимий Север специално за нуждите на фрументариите построява имперска учрежденска сграда в Рим - известната Castra peregrina. Фрументариите са действали открито в защита на империята, като имат и носят отличителна военна униформа.

В контекста на новите исторически условия след приемане на Миланския едикт (въвеждане на монотеистичното християнство за държавна религия), службата на фрументариите се реорганизира и поема по правоприемство от Римската тайна полиция /вероятно в периода на управление на римските императори от Диоклециан до Константин I/.

Вижте също[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Frumentarii“ в Уикипедия на испански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.