Църквището (светилище)
| Църквището | |
 Мегалитното светилище Църквище край село Господинци | |
| Местоположение | |
|---|---|
  Църквището Местоположение в България Област Благоевград | |
| Страна |  България |
| Област Благоеград | Област Благоевград |
| Археология | |
| Вид | Мегалитно светилище |
| Период | XII-X век пр. Хр. – I – III век сл. Хр. |
| Епоха | Бронзова епоха/Античност |
Мегалитното светилище Църквището е разположено на единственото доминиращо възвишение по долината на река Места край село Господинци (Област Благоевград). От изток то е притиснато от западните склонове на рида Дъбраш, а от запад от склоновете на Пирин планина. Видимостта му е само на юг към Гоцеделчевската котловина.[1][2][3]
Откритие[редактиране | редактиране на кода]
Светилището е регистрирано в края на 1970-те години от полския археолог Мечислав Домарадски. В този период Домарадски е научен ръководител на археологическа експедиция изследваща култовите обекти разположени по поречията на Струма и Места, той формулира и обособява проблемите на „светите места“ в Древна Тракия. В рамките на „Национална комплексна научноизследователска програма „Родопи“ в периода 1974 до 1979 г. са регистрирани общо 186 археологически обекта от различни епохи по билото на западните и южните склонове на Дъбраш. Информацията, събрана по време на теренните обхождания на „Експедиция Места“, е допълвана чрез сондажни проучвания на избрани обекти сред които и тези в местностите Градището и Църквището край село Господинци.[4][5]
Описание и особености[редактиране | редактиране на кода]
На самия връх се извисяват големи мегалитни късове, където в най-високата точка защитена от крепостен зид са регистрирани обработени каменни късове които са били съставната част на тракийското светилище. При върха непосредствено пред дупка оформена в монолитните скали се наблюдават две полегати гладко издълбани „ложи“ за жертвоприношения и вкопан в скалите улей „водещ“ от изток към запад. От дясната страна на реката до мястото на светилището е водел древен път останките на който могат да бъдат видени и днес.[6]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
- Градище (Господинци)
- Мегалитно светилище Градището
- Кара кая
- Цареви порти
- Кара кая (Крибул)
- Прав каминь
- Митровица (скално светилище)
- Кози камък (Ковачевица)
- Селанов бук
- Градище (Долно Дряново)
- Никополис ад Нестум
- Момина кула (Кремен)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Регистрационен картон в АКБ №1910065, обект 001, автор Борис Цветков
- ↑ Дремсизова- Нелчинова, Ц. Археологически паметници в Благоевградски окръг. София, 1987
- ↑ wikimapia.org - Градище-църквище
- ↑ Домарадски и колектив 1999: М. Домарадски и колектив. Паметници на тракийската култура по горното течение на река Места. Разкопки и проучвания, 26, 1999.
- ↑ Домарадски и колектив 1990a: М. Домарадски, С. Александров, А. Божкова, Ал. Го-цев, А. Киряков, К. Кисьов, М. Тонкова, Т. Шалганова. Списък на непубликуваните тракийски обекти и библиография на тракийската археология от Родопите и горните поречия на Марица, Места и Струма. – Тракийската култура в Родопите и горните поречия на Марица, Места и Струма. Смолян, 1990, 99-128.
- ↑ Теренно обхождане на Б. Цветков през 1980 г.
| |||||||
