Чуйска степ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Чу́йска степ (на руски: Чуйская степь) е котловина, разположена в югоизточната част на Алтай по горното течение на река Чуя, приток на Катун, левия съставен приток на сибирската река Об. Територията на степта лежи в Кош Агачки район, административен район на Република Алтай. Котловината е с дължина от 70 километра и ширина варираща от 10 до 40 km. Разположена е на надморска височина 1750 — 1850 m. Чуйската степ представлява слабонагъната равнина, в която преобладават полупустини. Дъното на котловината е образувано от ледвикови и езерно-речни отложения. От всички страни степта е ограничена от планински хребети - Курайски на север, Северочуйски и Южночуйски хребети на запад, хребет Сайлюгем на юг и хребет Чихачев на изток.

Климат[редактиране | edit source]

Климатът в района на чуйската степ е суров. Той е най-сухият и студен в района на Горен Алтай. Топлите дни в годината са едва 50 — 65. В района на Кош Агач средномесечната януарска температура е −32°C, а юлската е 13,8°C. Средногодишната температура е едва −6,7°C, като минималната зимна температура през някои години пада до −62°C, а през лятото е възможно да достигне максимум от 31°C.

Годишната сума на валежите е 80 — 150 mm. През летния период падат около две трети от годишното количество.

На дълбочина 15 - 90 m почвите в котловината са вечно замръзнали. Този фактор определя и студения климат.[1].

Хидрология[редактиране | edit source]

От хребета Чихачев към котловината се спускат две реки - Къзълшин и Юстид, които се сливат и образуват река Чуя. Продължава на северозапад и в нея се влива ляв приток Чаган Узун. На територията на степта тези реки имат спокойно течение с равнинен характер.

На територията на котловината има многобройни малки плоскодънни езера. Дълбочината им не надминава 5 m, а площта на водното огледало варира от 100 m² до 1 km². Повечето от езерцата са безотточни и варират от сладки до слабо- и силно солени. На дъното на някои от езерата е открита и лечебна луга, която може да се използва за физиотерапевтични нужди.[1]

Жив свят[редактиране | edit source]

Флора[редактиране | edit source]

Чуйска степ

По полупустинното плато на Чуйската степ е разпространена соле- и сухоустойчива растителност. Значителен дял от степните растения се пада на грубите степни треви, храсти и дръвчета. Голяма част от тревистите растения са широко разпространени в цял Алтай. От храстовидната растителност са застъпени акациевите растения, пелин, звездица, урока, потайник и други. По бреговете на езерата расте обикновена тръстика, а по каменистите места се среща и родиола[1].

Фауна[редактиране | edit source]

Животинският свят в степта е своеобразен и притежана свои спецефични черти. Тук са се съхранили диви животни като котката манул, степната лисица корсак, антилопата дзерен. В дупки в земята живеят голямо разнообразие от гризачи(полевки, мармоти, скачащи мишки, лалугери, джунгарски хамстери) както и различни видове зайци и сеносъбирачи.

В обраслите с гъста растителност места се осигурява възможност да обитание на големи дропли, дъждосвирци, пухопръсти пустинарки и торбогнезди синигери. В степните езера сеобитават от множество патици, сред които преобладават черни ангъчи. Срещат се и черногуши гмуркачи и пойни лебеди. По бреговете на водоемите се срещат сиви и момини жерави, дъждосвирци, речни чайки, бели стърчиопашки. По откритите места обичайни представители са чучулиги, папуняци, степни бъбрици, каменарчета. Тук са разпространени много хищни птици като керкенез, полски блатар, а в платовидните части и белоглав и черен лешояд, ловен сокол.

От влечугите в Чуйската степ са разпространени обикновена и степна усойница, Gloydius halys, Elaphe dione и ливаден гущер.

Реките са богати на риба, особено на липан. В горното течение на Чуя и езерата от степта се размножава в големи количества вид шаранова риба от род Diptychus, наричана от местното население „Осман“[1].

Население[редактиране | edit source]

Къмпинг от юрти в степта

Населените места разположени на територията на стерта са:

  • Кош Агач — районен център на едноименен район.
  • Кокоря
  • Белтир
  • Ортолик
  • Жана Аул
  • Мухор Тарахата
  • Тебелер
  • Актал

През степта от северозапад на югоизток в посока към границата с Монголия преминава гравет път с федерално значение Р-256, наричан Чуйски тракт.

Природни бедствия[редактиране | edit source]

На 27 септември 2003 г. в западния край на котловината около село Белтир земята е разтърсена от земетресение с магнитуд 7,3. Селото в епицентъра е напълно разрушено.

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г Т. А. Акимова, Т. И. Злобина, О. Е. Полунина. Достопримечательности Горного Алтая. Барнаул, Пять плюс, 2008. ISBN 978-5-9900731-8-0.