Шодерло дьо Лакло

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Шодерло дьо Лакло
Laclos.jpg
Шодерло дьо Лакло
(портрет от Александър Кухарски)
Роден 18 октомври 1741 г.(1741-10-18)
Починал 5 септември 1803 г. (на 61 г.)
Професия военен, писател
Националност Флаг на Франция Франция
Активен период 18 век
Жанр романи

Повлиян от
  • Жан-Жак Русо
Съпруга Мари-Суланж Дюпере (1786)
Сайт Страница в IMDb
Шодерло дьо Лакло в Общомедия

Пиер Амброаз Франсоа Шодерло дьо Лакло (на френски: Pierre Ambroise François Choderlos de Laclos, 18 октомври 17415 септември 1803) е френски армейски генерал, държавен служител и писател, известен най-вече с епистоларния си роман „Опасни връзки“ (Les Liaisons dangereuses).

Дълго време Шодерло дьо Лакло е смятан за скандален писател като маркиз дьо Сад и Никола-Едм Ретиф. Като военен той не храни илюзии относно човешката същност, а като любител писател целите му са „да напише роман, който е необикновен, който ще вдигне много шум и ще остане на земята дълго след като той си е отишъл.” Тези цели са постигнати с „Опасни връзки“, който описва любовните интриги на френската аристокрация. Творбата е сред шедьоврите на романистиката от 18 век и е вдъхновила множество критични и аналитични есета, коментари, пиеси и филми.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Пиер Амброаз Франсоа Шодерло дьо Лакло е роден на 18 октомври 1741 г. в Амиен, Франция в семейството на чиновник дворянин. През 1760 г. постъпва в артилерийско училище (École royale d'artillerie de La Fère, предшественик на Политехническото училище). Като млад лейтенант служи в гарнизона в Ла Рошел, до края на Седемгодишната война през 1763 г. По-късно е изпратен в Страсбург (1765–1769 г.), Гренобъл (1769–1775 г.) и Безансон (1775–1776 г.).

Независимо че е повишен в чин капитан през 1771 г., Шодерло дьо Лакло се отегчава от задълженията си в артилерийския гарнизон и военния живот като цяло и посвещава свободното си време на писане. Първите му произведения – няколко леки поеми, са публикувани в Алманаха на музите (Almanach des Muses). По-късно пише и оперетата „Ернестина”, вдъхновен от романа на Мари Жан Рикобони. Премиерата на операта на 19 юли 1777 г. е провал, независимо от присъствието на Мария-Антоанета. През същата година създава артилерийско училище във Валанс (департамент Дром), чийто възпитаник е и Наполеон Бонапарт.

След завръщането си в Безансон пред 1778 г. Шодерло дьо Лакло е повишен в чин втори капитан от Инженерните войски. В този период пише няколко творби, в които засвидетелства възхищението си от идеите на Жан-Жак Русо. Повлиян е и от творбите на Самюел Ричардсън.

По време на пребиваването си в Гренобъл (1769-1775 г.) наблюдава живота и нравите на местните аристократи и разговаря с дамите от гренобълския елит, от чиито тайни и признания, черпи идеи за най- значимия си роман „Опасни връзки” (1782 г.). През 1779 г. е изпратен в Ил д`Екс като асистент на маркиз Марк-Рене де Монталамбер, който отговаря за построяването на защитен гарнизон срещу британците. По-голямата си част от времето Шодерло дьо Лакло прекарва в писане на новата си творба, епистоларния роман „Опасни връзки”, и на „Писмо до госпожа Монталамбер”.

„Опасни връзки” е публикуван в четири тома от Дюран Невю на 23 март 1782 г. и жъне огромен успех. Шодерло дьо Лькло е привикан обратно в гарнизона в Бретания; а през 1883 г. е изпратен повторно в Ла Рошел да помага в построяването на ново оръжейно депо.

Повлиян от главния герой на „Опасни връзки”, виконт Дьо Валмон, Лакло съблазнява 18-години по-младата дъщеря на военния чиновник Соланж – Мари-Суланж Дюперѐ. В резултат на тази връзка Мари ражда извънбрачно дете. След три години (1786 г.) Лакло се жени за майката на сина си. На следващата година се захваща с проект за уличната номерация в Париж.

През 1788 г. Шодерло дьо Лакло напуска армията и е нает от Луи-Филип, херцог на Орлеан, за който работи като дипломат след избухването на Френската революция. Завладян от революционните идеали, той напуска службата при херцога и става комисар в Министерството на войната. Преустройството, което той прави там, допринася за победата на Революционната армия в Битката при Валми. След дезертирането на генерал Дюмурие, Шодерло дьо Лакло е арестуван като „орлеанист”, но е освободен след Термидорианския преврат.

За известно време след това се занимава с балистични изследвания, които водят до откриването на артилерийския снаряд. През 1795 г. молбата му да постъпи отново в армията е отхвърлена. Опитите му да намери дипломатическа работа и да основе банка също пропадат. Тогава Шодерло дьо Лакло се присъединява към младия генерал и наскоро провъзгласен Първи кунсол, Наполеон Бонапарт. На 16 януари 1800 г. е възстановен на служба в чин "бригадирен генерал" в Рейнската армията и участва в Биберахската битка.

Малко след като е произведен в главнокомандващ на Запасната армия в Италия (1803), Шодерло дьо Лакло умира везапно в бившия манастир „Св. Франциск от Асизи” в Таранто, Италия, вероятно от дизентерия и малария. Погребан е в укреплението, което и до днес носи неговото име (Форт дьо Лакло) в Изола ди Сан Паоло, в близост до града, построен по негови указания. След възстановяването на Бурбоните в Южна Италия гробницата му е разрушена; смята се, че тленните му останки са хвърлени в морето.

"Опасни връзки"[редактиране | редактиране на кода]

За пръв път епистоларният роман „Опасни връзки” е издаден през март 1782 г. в Париж. Отпечатването му е съпроводено от необикновен успех, но и от огромен скандал. Успехът се обяснява от изключителните достойнства на самата книга и от големия интерес към нея (продадени са над 1000 екземпляра само за един месец). В последствие е назован „световен шедьовър”, а скандалът възниква от това, че критиците и общественото мнение смятат произведението за неприлично, граничещо с порнография. Лакло е отхвърлен от парижкия елит и е обвинен в разпуснатост и недопустими любовни пороци. [1][2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Ернестина (1777, оперета) [3]
  • Опасни връзки (1782)
  • Des Femmes et de leur éducation („Жените и тяхното образование“, 1783)
  • Instructions aux assemblées de bailliage (1789)
  • Journal des amis de la Constitution („Дневник на приятелите на Конституцията“, 1790–1791)
  • De la guerre et de la paix („За мира и войната“, 1795)
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Шодерло дьо Лакло. Опасни връзки. Превод от френски: Пенка Пройкова, "Народна култура", София, 1982
  2. Хаджикосев, С. Западноевропейска литература, част втора, Барок. Класицизъм. Просвещение (1544-1808), "Кръгозор", София, 2003
  3. За Шодерло дьо Лакло в "A la Lettre"

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Pierre_Choderlos_de_Laclos“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.