Шодерло дьо Лакло

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Шодерло дьо Лакло
Laclos.jpg
Шодерло дьо Лакло
(портрет от Александър Кухарски)
Роден 18 октомври 1741 г.(1741-10-18)
Амиен,Франция
Починал 5 септември 1803 г. (на 61 г.)
Таранто, Неаполитанско кралство
Професия военен, писател
Националност Флаг на Франция Франция
Активен период 18 век
Жанр романи

Повлиян от
  • Жан-Жак Русо
Съпруга Мари-Суланж Дюпере (1786)
Шодерло дьо Лакло в Общомедия

Пиер Амброаз Франсоа Шодерло дьо Лакло (на френски: Pierre Ambroise François Choderlos de Laclos, 18 октомври 17415 септември 1803) е френски армейски генерал, държавен служител и писател, известен най-вече с епистоларния си роман „Опасни връзки“ (Les Liaisons dangereuses).

Дълго време Шодерло дьо Лакло е смятан за скандален писател като маркиз дьо Сад и Никола-Едм Ретиф. Като военен той не храни илюзии относно човешката същност, а като любител писател целите му са „да напише роман, който е необикновен, който ще вдигне много шум и ще остане на земята дълго след като той си е отишъл.” Тези цели са постигнати с „Опасни връзки“, който описва любовните интриги на френската аристокрация. Творбата е сред шедьоврите на романистиката от 18 век и е вдъхновила множество критични и аналитични есета, коментари, пиеси и филми.

Биография[редактиране | edit source]

Шодерло дьо Лакло произхожда от буржоазно семейство от Амиен. През 1760 г. постъпва в артилерийско училище (École royale d'artillerie de La Fère, предшественик на Политехническото училище). Като млад лейтенант служи в гарнизона в Ла Рошел, до края на Седемгодишната война (1763). По-късно е изпратен в Страсбург (1765–1769), Гренобъл (1769–1775) и Безансон (1775–1776).

Независимо че е повишен в чин капитан (1771), Шодерло дьо Лакло се отегчава от задълженията си в артилерийския гарнизон и военния живот като цяло и посвещава свободното си време на писане. Първите му произведения – няколко леки поеми, са публикувани в Алманаха на музите (Almanach des Muses). По-късно пише и оперетата „Ернестина”, вдъхновена от романа на Мари Жан Рикобони. Премиерата на операта на 19 юли 1777 е провал, независимо от присъствието на Мария-Антоанета. През същата година създава артилерийско училище във Валанс (департамент Дром), чийто възпитаник е и Наполеон Бонапарт. След завръщането си в Безансон пред 1778 г. Шодерло дьо Лакло е повишен в чин втори капитан от Инженерните войски. В този период пише няколко творби, в които засвидетелства възхищението си от идеите на Жан-Жак Русо.

През 1779 г. е изпратен в Ил д`Екс като асистент на маркиз Марк-Рене де Монталамбер, който отговаря за построяването на защитен гарнизон срещу британците. По-голямата си част от времето Шодерло дьо Лакло прекарва в писане на новата си творба, епистоларния роман "Опасни връзки", и на "Писмо до госпожа Монталамбер".

"Опасни връзки" е публикуван в четири тома от Дюран Невю на 23 март 1782 г. и жъне огромен успех (1000 екземпляра са продадени още първия месец). Шодерло дьо Лькло е привикан обратно в гарнизона в Бретания; а през 1883 г. е изпратен повторно в Ла Рошел да помага в построяването на ново оръжейно депо. Там се среща с 18-години по-младата Мари-Суланж Дюперѐ, за която се жени през 1786 г. На следващата година се захваща с проект за уличната номерация в Париж.

През 1788 г. Шодерло дьо Лакло напуска армията и е нает от Луи-Филип, херцог на Орлеан, за който работи като дипломат след избухването на Френската революция. Завладян от революционните идеали, той напуска службата при херцога и става комисар в Министерството на войната. Преустройството, което той прави там, допринася за победата на Революционната армия в Битката при Валми. След дезертирането на генерал Дюмурие, Шодерло дьо Лакло е арестуван като „орлеанист”, но е освободен след Термидорианския преврат.

За известно време след това се занимава с балистични изследвания, които водят до откриването на артилерийския снаряд. През 1795 г. молбата му да постъпи отново в армията е отхвърлена. Опитите му да намери дипломатическа работа и да основе банка също пропадат. Тогава Шодерло дьо Лакло се присъединява към младия генерал и наскоро провъзгласен Първи кунсол, Наполеон Бонапарт. На 16 януари 1800 г. е възстановен на служба в чин "бригадирен генерал" в Рейнската армията и участва в Биберахската битка.

Малко след като е произведен в главнокомандващ на Запасната армия в Италия (1803), Шодерло дьо Лакло умира везапно в бившия манастир „Св. Франциск от Асизи” в Таранто, Италия, вероятно от дизентерия и малария. Погребан е в укреплението, което и до днес носи неговото име (Форт дьо Лакло) в Изола ди Сан Паоло, в близост до града, построен по негови указания. След възстановяването на Бурбоните в Южна Италия гробницата му е разрушена; смята се, че тленните му останки са хвърлени в морето.

Библиография[редактиране | edit source]

  • Ернестина (1777, оперета) [1]
  • Опасни връзки (1782)
  • Des Femmes et de leur éducation („Жените и тяхното образование“, 1783)
  • Instructions aux assemblées de bailliage (1789)
  • Journal des amis de la Constitution („Дневник на приятелите на Конституцията“, 1790–1791)
  • De la guerre et de la paix („За мира и войната“, 1795)
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Източници[редактиране | edit source]

  • Bertaud, Jean-Paul. Choderlos de Laclos l’auteur des Liaisons dangereuses. Paris, Fayard, 2003. ISBN 2-213-61642-6.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Pierre_Choderlos_de_Laclos“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.