Якоба

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Якоба Баварска
херцогиня на Щраубинг-Холандия
Якоба Баварска 

Илюстрация от Principes Hollandiae et Zelandiae на Михийл Восмер, Антверпен, 1578 г.
Родена: 15 юли 1401
Хага, Холандия
Починала: 9 октомври 1436  (на 35 години)
Тайлинген, Холандия
Якоба Баварска

Якоба Баварска (на нидерландски: Jacoba, на немски: Jakobäa, на френски: Jacqueline, * 15 юли 1401 в Хага, † 9 октомври 1436 в Тайлинген) от династията Вителсбахи е от 1417 г. до 1433 г. наследничка херцогиня на Щраубинг-Холандия. Тя се омъжва четири пъти, умира бездетна само на 35 години. С нея свършва линията Щраубинг-Холандия на династията Вителсбахи.

Произход[редактиране | edit source]

Якоба е единствената дъщеря на херцог Вилхелм II от Бавария-Щраубинг († 31 май 1417) и Маргарете Бургундска (1374–1441), дъщеря на бургундския херцог Филип II и сестра на херцог Жан Безстрашни. По бащина линия тя е правнучка на император Лудвиг IV Баварски и втората му съпруга Маргарета I Холандска. Нейният баща има най-малко девет извънбрачни деца, но няма легитимен син.

Женитба с дофина на Франция[редактиране | edit source]

Вилхелм сгодява единствената си дъщеря Якоба през 1406 г., още дете, за малко пo-големия Жан дьо Валоа, херцог на Турен (* 31 август 1398, † 5 април 1417), син на крал Шарл VI от Франция, който през 1415 г. е номиниран за наследник на трона. Те се женят на 6 август 1415 г.

Когато няколко месеца след сватбата Луи дьо Валоа, duc de Guyenne, по-голямият брат на Жан дьо Валоа, неочаквано умира, съпругът на Якоба е номиниран на дофен, a тя за дофена на Франция. Така той става наследник на трона след баща си Шарл VI, а неговата съпруга е предвидена за следващата кралица на Франция. Тя става дофина на Франция. Жан дьо Валоа умира началото на април 1417 г. и Якоба остава едва 16-годишна вдовица. Дофинът е отровен в Компиен, където се сгодил през 1406 г. с Якоба.

Нейният баща Вилхелм умира след няколко седмици неочаквано на 31 май 1417 г. от охапване от куче.

Управление[редактиране | edit source]

Якоба трябва да се бори с другите претенденти за трона в Бавария-Щраубинг, нейният чичо Йохан III. Римският крал Сигизмунд Люксембургски, който от 1416 г. е против Якоба, помага на Йохан.

Йохан III става регент на шестнадесетгодишната наследничка Якоба. Йохан III напуска през 1418 г. Лиежката си епископия и Щраубинг, през 1420 г. сваля от власт Якоба и поема управлението на Нидерландия. След това той взема и нидерландските графства.

Якоба се сгодява на 31 юли, два месеца след смъртта на Вилхелм, за близкия си роднина Жан IV, наследник на баща си Антон херцог на Брабант. Сватбата им се състои през март 1418 г. в Хага. Бракът е несполучлив и тя напуска неспособния си съпруг през 1420 г.

На 6 март 1421 г. тя бяга в Англия, за да моли английския крал Хенри V за помощ. Той я посреща блестящо и през 1422 г. тя се омъжва за Хъмфри Ланкастерски, херцог на Глостър, братът на краля, и на 15 октомври 1422 г. съобщава, че е забременяла. През есента 1424 г. Якоба заедно с Хъмфри се връща в нейното херцогство. На 5 декември той е признат за щатхалтер.

Не се стига отново до боеве с нейния чичо херцог Йохан III, понеже той умира на Йордановден 1425 г., вероятно отровен от неговия хофмайстър Ян ван Влит. Но нейният чичо е поставил вече за свой наследник Филип Бургундски „Добрия“. Той затваря Якоба. Нейният трети съпруг през 1428 г. я напуска.

Якоба се омъжва през 1432 г. за предишния ѝ охранител, зееландският благородник Франк II фон Борселен, който веднага е затворен от Филип Бургундски. За да го освободи Якоба преписва на 12 април 1433 г. чрез договор от Хага всички права над графствата Холандия, Зееланд и Хенегау на Филип Бургундски. Тя се оттегля и умира след само три години по-късно от туберкулоза. Франк фон Борселен я приживява с 34 години.

Източници[редактиране | edit source]

  • Michaela Bleicher: Das Herzogtum Niederbayern-Straubing in den Hussitenkriegen. Kriegsalltag und Kriegsführung im Spiegel der Landschreiberrechnungen. Dissertation, Universität Regensburg 2006, S. 43–45 (online).
  • Laetitia Boehm: Das Haus Wittelsbach in den Niederlanden. In: Zeitschrift für bayerische Landesgeschichte. Band 44, 1981, S. 93–130, insbesondere S. 94–97, 116–125 (online).
  • Alfons Huber, Johannes Prammer (Hrsg.): 650 Jahre Herzogtum Niederbayern-Straubing-Holland. Vortragsreihe des Historischen Vereins für Straubing und Umgebung. Historischer Verein für Straubing und Umgebung, Straubing 2005, ISBN 3-00-014600-8, S. 327–331, 347–349, 369–371.
  • Antheun Janse: Een pion voor een dame. Jacoba van Beieren (1401–1436). Uitgeverij Balans, Amsterdam 2009, ISBN 978-94-6003-185-4.
  • Hubertus Petrus Henricus Jansen: Jacoba van Beieren. 2. Auflage. Kruseman, Den Haag 1976, ISBN 90-233-0346-6.
  • Dorit-Maria Krenn, Joachim Wild: „fürste in der ferne“. Das Herzogtum Niederbayern-Straubing-Holland 1353–1425. Hefte zur bayerischen Geschichte und Kultur Band 28, Haus der Bayerischen Geschichte, Augsburg 2003, ISBN 3-927233-86-2, S. 34–37, 42, 44.
  • Hans Patze: Die Wittelsbacher in der mittelalterlichen Politik Europas. In: Zeitschrift für bayerische Landesgeschichte. Band 44, 1981, S. 33–79, insbesondere S. 76–77 (online).
  • Joachim Wild: Holland. Die Wittelsbacher an der Nordsee (1346–1436). In: Alois Schmid, Katharina Weigand (Hrsg.): Bayern mitten in Europa. Vom Frühmittelalter bis ins 20. Jahrhundert. C. H. Beck, München 2005, ISBN 3-406-52898-8, S. 92–106, insbesondere S. 103–106.

Външни препратки[редактиране | edit source]