Янко Янков (учен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Янко Янков.

проф. Янко Янков
български политолог
Роден
13 август 1944 г. (70 г.)
Научна дейност
Област Политология

Янко Николов Янков-Вельовски е български учен, преподавател по политология в Пловдивския университет и дисидент.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Янков-Вельовски е роден в монтанското село Клисурица. Основно образование завършва през 1958 г. в родното си село, а гимназия — през 1962 г. в град Монтана (тогава — Михайловград). Военната служба отбива в периода между есента на 1962 и есента на 1964 г. През 1967 г. е приет да следва в Софийския университет - първоначално във Факултета по славянски филологии със специалност „Българска филология“, а по-късно — през декември 1973 г. - завършва висше образование в Юридическия факултет и се дипломира в специалността „Право“.

Първите си научни разработки и публикации Янко Янков прави още като студент в трети курс, а през април 1974 г. спечелва конкурс и започва научната си кариера като изследовател (научен сътрудник, Research Fellow) в Института за държавни и правни науки (днес — Институт за правни науки) при Българската академия на науките и като преподавател (асистент, Assistant Professor) в Юридическия факултет на Софийския университет.

Макар и доста предпазливо, но още през 1975 г. той пристъпва към интензивно практическо осъществяване на тезата за използване на високата си юридическа квалификация за осъществяване на дейност в защита на нарушените индивидуални права на близки и доверени хора (като форма на юридическа и политическа съпротива срещу тоталитарната комунистическа система). От разсекретени архиви на Държавна сигурност (ДС) днес е видно, че именно по същото време Янко Янков вече е станал обект на рутинно наблюдение от тайните служби. През 1978 г. разширява обхвата на дейността си, като включва и защитата на нарушените права на множество други хора, в резултат на което наблюдението на тайните служби прераства в специално.

На 22 май 1984 г. Янко Янков е арестуван и са му предявени три обвинения за: 1) създаване и ръководене на противодържавна организация; 2) извършване на противодържавна пропаганда против България, Съветския съюз и социалистическите страни-членки на военния блок „Варшавски договор“; 3) подстрекаване на чужди държави към враждебни действия против България. Още от момента на арестуването му той издига тезата, че е невинен, при което изрично и дори демонстративно подчертава, че е „невинен поради липса на доказателства“ (а не на деяние).

На 24 декември 1984 г. Янко Янков е осъден на 12 години затвор при изключително строг режим, а през 1985 г. присъдата му е „коригирана“ на 6 г. и половина при същия строг режим. От разсекретени архиви на българския филиал на КГБ днес е видно, че арестуването, осъждането и специалното му третиране в затвора са били обезпечени чрез провеждането на няколко строго секретни оперативни мероприятия, кодовите наименования на които са „Гадния“, „Дивия“, „Злобара“, „Твърдоглавия“, „Терорист“, „Непокорник“ и „Дракон“.

Само две седмици след арестуването му Държавният департамент на САЩ излиза със специален доклад (прочетен на 6 юни 1984 г. по Радио „Свободна Европа“), в който името на Янко Янков е посочено като име на български гражданин, лишен от човешки права, а наскоро след това правозащитната организация „Амнести Интернешънъл“ го обявява за лице, намиращо се под нейна закрила.

При пребиваването на Янко Янков в затвора международните правозащитни организации „Амнести Интернешънъл“ и „Хелзинки Уоч“ го обявяват за Политически затворник №1 на България. American Bar Association, Lawyers Committee for Human Rights и редица други национални и международни правозащитни организации провеждат протестни акции против българското комунистическо правителство във връзка с противозаконното задържане и осъждане на Янко Янков. Радиостанциите „Свободна Европа“, „Гласът на Америка“ и „БиБиСи“ излъчват множество предавания, посветени на неговата дейност и на нечовешкото му третиране в затвора. През март 1989 г. президентът на Социалистическия интернационал Вили Бранд официално изнася пред конгреса на организацията редица факти за политическата и правозащитна дейност на Янко Янков, както и за специфичната система за репресиране, на която той е обект в българските затвори.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  1. Прогностика. Теоретико-методологически проблеми. – С., “Янус”, 1993, 288 с. ISBN 954-799-178-7;
  2. Документ за самоличност. Политическа документалистика. Том 1. – С., “Янус”, 1994, 640 с. ISBN 954-8550-02-4;
  3. Документ за самоличност. Политическа документалистика. Том 2. – С., “Янус”, 1995, 576 с. ISBN 954-8550-04-0;
  4. Увод в Психологията на правото. – С., “Янус”, 1998, 322 с. ISBN 954-8550-06-7;
  5. Психология на правото. Том 1. – С., “Янус”, 2002, 517 с. ISBN 954-8550-18-0 (Том 1);
  6. Документ за самоличност. Политическа документалистика. Том 3. Българската държава абдикира в полза на Червената мафия. – С., “Янус”, 2002, 576 с. ISBN 954-8550-07-5 (Том 3);
  7. Документ за самоличност. Политическа документалистика. Том 4. Кого защитава Западът – Човешките права или Червената мафия. – С., “Янус”, 2003, 568 с. ISBN 954-8550-09-1 (Том 4);
  8. Документ за самоличност. Политическа документалистика. Том 5. Кого защитава Западът – Човешките права или Червената мафия. – С., “Янус”, 2003, 546 с. ISBN 954-8550-20-2 (Том 5);
  9. Политически и правни учения на Месопотамия. – С., “Янус”, 2004, 147 с. ISBN 954-8550-24-5;
  10. Политически и правни учения на Древен Египет. - София, “Янус”, 2004, 94 с. ISBN 954-8550-25-3;
  11. Политически и правни учения на Древен Иран. – С., “Янус”, 2004, 98 с. ISBN 954-8550-26-1;
  12. Политически и правни учения на Юдея. – С., “Янус”, 2004, 126 с. ISBN 954-8550-27-x;
  13. Политически и правни учения на Древен Китай. – С., “Янус”, 2004, 131 с. ISBN 954-8550-28-8;
  14. Политически и правни учения на Древна Индия. – С., “Янус”, 2004, 93 с. ISBN 954-8550-29-6;
  15. Азбучни истини. (Блясъци на остроумието, номинирани със строг тъмничен затвор). - София, “Янус”, 2004, 352 с. ISBN 954-8550-11-3;
  16. Евтаназията. (Танатологически аспекти). – С., “Янус”, 2004, 75 с. ISBN 954-8550-32-6;
  17. Смъртното наказание. (Танатологически аспекти). – С., “Янус”, 2004, 134 с. ISBN 954-8550-15-6;
  18. Въведение в Танатологията. (Феноменология на живота и смъртта). – С., “Янус”, 2004, 202 с. ISBN 954-8550-21-0;
  19. Руският тероризъм. – С., “Янус”, 2004, 129 с. ISBN 954-8550-33-4;
  20. Политически и правни учения на Древна Гърция. – С., “Янус”, 2004, 532 с. ISBN 954-8550-30-x;
  21. Политически и правни учения на Древен Рим. – С., “Янус”, 2004, 455 с. ISBN 954-8550-31-8;
  22. Българският тероризъм. – С., “Янус”, 2004, 175 с. ISBN 954-8550-34-2;
  23. Хронология на най-известните терористични актове. – С., “Янус”, 2004, 149 с. ISBN 954-8550-35-0;
  24. Документ за самоличност. Политическа документалистика. Том 6. Кого защитава Западът – Човешките права или Червената мафия. – С., “Янус”, 2005, 526 с. ISBN 954-8550-22-9 (Том 6);
  25. Прогностика. Теоретико-методологически проблеми. (Второ, преработено и допълнено издание). – С., “Янус”, 2006, 443 с. ISBN 954-8550-37-7;
  26. Убийството (Танатологически аспекти). – С., “Янус”, 2006, 142 с. ISBN 954-8550-54-7; ISBN 978-954-8550-54-3;
  27. Самоубийството. (Танатологически аспекти). – С., “Янус”, 2006, 125 с. ISBN 954-8550-53-9; ISBN 978-954-8550-53-6;
  28. Политически и правни учения на Средновековния Ориент. – С., “Янус”, 2006, 149 с. ISBN 954-8550-50-4; ISBN 978-954-8550-50-5;
  29. Политически и правни учения на Византия. – С., “Янус”, 2006, 165 с. ISBN 954-8550-49-0; ISBN 978-954-8550-49-9;
  30. Политическите убийства. Книга Първа. Кой уби Володя Наков. (Документалистика). – С., “Янус”, 2006, 150 с. ISBN 954-8550-10-5;
  31. Българският тероризъм. (Второ преработено и допълнено издание). – С., “Янус”, 2006, 225 с. ISBN 954-8550-51-2; ISBN 978-954-8550-51-2;
  32. Секретните служби и научните кадри в БАН и СУ. (Политическа документалистика. Книга Първа). – С., “Янус”, 2006, 143 с. ISBN 954-8550-48-2; ISBN 978-954-8550-48-2;
  33. Политически и правни учения. Основни аспекти на политико-правния генезис. Том 1. Древен Изток – С., “Янус”, 2006, 486 с. ISBN 954-8550-42-3 (Том 1);
  34. Политически и правни учения. Основни аспекти на политико-правния генезис. Том 2. Древна Европа. Гърция – С., “Янус”, 2006, 452 с. ISBN 954-8550-43-1 (Том 2);
  35. Политически и правни учения. Основни аспекти на политико-правния генезис. Том 3. Древна Европа. Рим – С., “Янус”, 2006, 412 с. ISBN 954-8550-44-X (Том 3);
  36. Българският тероризъм. (Трето преработено и допълнено издание). – София., Издателска къща “Огледало”, 2006, 222 с.;
  37. Политическите убийства. Книга II. Кой ми попречи да убия вицепрезидента Ярослав Радев и експремиера Андрей Луканов, Издателство „Янус”, С., 2007, ISBN 954-8550-12-1 (Книга 2), ISBN 978-954-8550-12-3, формат 60 х 84 х 16, 156 с. ;
  38. Танатология. Наука за хуманизиране на живота чрез демистификация на смъртта, Издателство „Янус”, С., 2007, ISBN 954-8550-36-9, ISBN 978-954-8550-36-9, 752 с.;
  39. Кутията на Пандора. Една калейдоскопична визия върху тероризма, Издателство „Янус”, С., 2007, ISBN 954-8550-16-4, ISBN 978-954-8550-16-1, 630 с. ;
  40. Политически и правни учения. Основни аспекти на политикоправния генезис, Том 4, Средновековие. Книга 1. Ориент. Византия, Издателство „Янус”, С., 2007, ISBN 978-954-8550-61-1, 230 с. ;
  41. Политически и правни учения. Основни аспекти на политикоправния генезис, Том 5. Средновековие, Книга 2. Русия, Издателство „Янус”, С., 2007, ISBN 978-954-8550-62-8, 744 с. ;
  42. Политически и правни учения. Основни аспекти на политикоправния генезис, Том 6. Средновековие, Книга 3. Западна Европа, Издателство „Янус”, С., 2007, ISBN 978-954-8550-63-5, 478 с. ;
  43. Политически и правни учения. Основни аспекти на политикоправния генезис, Том 7. Новото време, Книга 1 , Издателство „Янус”, С., 2007, ISBN 978-954-8550-65-9, формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 445 с. ;
  44. Научни записки и фрагменти (Параметрите на психотронната власт и на възможностите за защита на човешката същност), Издателство „Янус”, С., 2007, ISBN 978-954-8550-69-7, 470 с. ;
  45. Документ за самоличност. Политическа документалистика, Том 7, Издателство „Янус”, С., 2007, ISBN 954-8550-57-1, ISBN 978-954-8550-57-4, 546 с. ;
  46. Документ за самоличност. Политическа документалистика, Том 8, Издателство „Янус”, С., 2007, ISBN 978-954-8550-58-1, 640 с. ;
  47. Документ за самоличност. Политическа документалистика, Том 9, Издателство „Янус”, С., 2007, ISBN 978-954-8550-60-4, 640 с.;
  48. Легитимните основи на политическата власт в България, Издателство „Янус”, С., 2007, ISBN 954-85-50-14-8, ISBN 978-954-85-50-14-7, 490 с.;
  49. Политически и правни учения. Основни аспекти на политикоправния генезис, Том 8. Новото време, Книга 2, Издателство „Янус”, С., 2008, ISBN 978-954-8550-66-6, 447 с.;
  50. (в съавторство с Николай Михайлов) БиоБиблиография. - С., „Янус“, 2006, ISBN 954-8550-55-5 , ISBN 978-954-8550-55-0, 176 с.;
  51. Българският посткомунистически геноцид (Документалистика), Издателство „Янус“, С., 2010, ISBN 978-954-8550-64-2, 427 с.
  52. Политически и правни учения. Основни аспекти на политикоправния генезис, Том 9. новото време. Книга 3, Издателство „Янус“, 2010, С., ISBN 978-954-8550-67-3, 400 с.
  53. Кого защитава Западът — Човешките права или Червената мафия (Епистоларна политическа документалистика), С., „Янус“, 2010, ISBN 978-954-8550-83-3, 155 с.
  54. Статии. Студии. Записки, Том 2, С., „Янус“, 2011, ISBN 978-954-8550-84-0, 303 с.
  55. Статии. Студии. Записки, Том 3, С., „Янус”, 2011, ISBN 978-954-8550-86-4, 303 с.;
  56. Документ за самоличност. Политическа документалистика, Том 10, С., „Янус”, 2011, ISBN 978-954-8550-88-8, 419 с.;
  57. Документ за самоличност. Политическа документалистика, Том 11, С., „Янус”, 2011, ISBN 978-954-8550-89-5, 202 с.;
  58. Статии. Студии. Записки, Том 4, С., „Янус”, 2011, ISBN 978-954-8550-91-8, 207 с.;
  59. Статии. Студии. Записки, Том 5, С., „Янус”, 2012, ISBN 978-954-8550-92-5, 399 с.;
  60. Статии. Студии. Записки, Том 6, С., „Янус”, 2012, ISBN 978-954-8550-95-6, 330 с.;
  61. Кого защитава Западът – Човешките права или Червената мафия (Епистоларна политико-юридическа документалистика), Второ допълнено издание, С., „Янус”, 2012, ISBN 978-954-8550-97-0, 447 с.;
  62. Софийската вода и геноцидът над софиянци. (Документалистика), С., „Янус”, 2012, ISBN 978-954-8550-82-6, 217 c.;
  63. Статии. Студии. Записки, Том 7, С., „Янус”, 2012, ISBN 978-619-7008-02-9, 285 с.;
  64. Писма до „градинарите” на западните посолства в София. (Епистоларна политико-юридическа документалистика), С., „Янус”, 2012, ISBN 978-619-7008-03-6, 346 c.;
  65. (в съавторство с Николай Михайлов) Биографични фрагменти, С., „Янус“, 2012, ISBN 978-954-8550-94-9, 335 с.;

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за