Вракуповица
| Вракуповица | |
 Общ изглед от Вракуповица | |
  Вракуповица  Вракуповица | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 4 души[1] (15 март 2024 г.) 0,676 души/km² |
| Землище | 6658 km² |
| Надм. височина | 826 m |
| Пощ. код | 2834 |
| Тел. код | 074346 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 12142 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Струмяни Емил Илиев (Обединени земеделци; 2011) |
Враку̀повица е село в Югозападна България, община Струмяни, област Благоевград. Селото е в България от 1912 г.[2] в резултат от Балканската война.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]
| Численост | |
| Общо | 23 |
| Българи | 23 |
| Турци | - |
| Цигани | - |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | - |
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Вракуповица се намира на около 38 km южно от областния център Благоевград и около 11 km запад-северозападно от общинския център Струмяни. Разположено е в Малешевска планина, по левия (северния) долинен склон на един от левите притоци на Горемска река, ляв приток на Цапаревска река, която е ляв приток на река Струма). Надморската височина е в интервала около 875 m в северозападния край на селото и около 825 m в югоизточния му край при реката.
Общински път без асфалтова настилка води на югоизток от Вракуповица през село Кърпелево до село Каменица и връзка с третокласния републикански път III-1082 след него.
Землището на село Вракуповица граничи със землищата на: село Горна Крушица на север; село Кърпелево на изток, юг и югозапад; село Гореме на северозапад.
В землището на Вракуповица има два язовира.[4]
Населението на село Вракуповица, наброявало 273 души при преброяването към 1934 г. и 279 към 1956 г., намалява до 80 към 1985 г. и 6 (по текущата демографска статистика за населението) към 2020 г.[5]
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 23 лица, за 23 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група.[6]
История[редактиране | редактиране на кода]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Вракуповица (Vrakoupovitza) е посочено като село с 27 домакинства и 90 жители българи.[7]
Съгласно известната статистика на Васил Кънчов към 1900 година в селото живеят 180 души българи християни.[8]
При избухването на Балканската война в 1912 година четири души от Вракуповица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени във Вракуповица
Иван Дончев, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[10]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 63.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ Държавна агенция за метрологичен и технически надзор; язовири, село Вракуповица; към 2022 г.
- ↑ Справка за населението на с. Вракуповица, общ. Струмяни, обл. Благоевград // Архивиран от оригинала на 2022-05-03. Посетен на 2022-05-03.
- ↑ Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Вракуповица, община Струмяни
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 142 – 143.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 188.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 835.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 46.
| |||||||||||
