Горни Вадин
| Горни Вадин | |
 | |
  Горни Вадин  Горни Вадин | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 213 души[1] (15 март 2024 г.) 7,82 души/km² |
| Землище | 27,262 km² |
| Надм. височина | 73 m |
| Пощ. код | 3343 |
| Тел. код | 09174 |
| МПС код | ВР |
| ЕКАТТЕ | 16451 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Враца |
| Община – кмет | Оряхово Росен Добрев (ГЕРБ; 2011) |
| Кметство – кмет | Горни Вадин Елена Кирилова (ГЕРБ) |
| Горни Вадин в Общомедия | |
Го̀рни Вадѝн е село в северозападна България. Намира се в община Оряхово, област Враца.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в пресечена местност на брега на река Дунав. Отстои на 134 km североизточно от София и на 34 km югоизточно от Оряхово. Съседни населени места са Долни Вадин (на изток), Ставерци и Кнежа (на юг) и Остров (на запад).[2] Отглеждат се зърнени култури и лозя, развива се животновъдство и пчеларство.[3]
История[редактиране | редактиране на кода]
До Освобождението селото е било част от днешното село Долни Вадин под името Вадин. С разрастването на селото двете махали (Горна и Долна) на Вадин се обособяват като две села.[2]
На запад от Горни Вадин има останки от тракийско селище от бронзовата епоха. В района са открити две запазени тракийски могили, както и отделни предмети – две бронзови закопчалки за дрехи (фибули) и сребърни римски монети.[2]
По време на турското робство жители на тогавашното село Вадин няколко пъти преминават в Румъния, където пребивават продължително. Връщането им в селото води до неговото внезапно нарастване и обособяване на нова махала (Нови, впоследствие Горни Вадин), която след Освобождението става самостоятелна административна единица.[2]
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
- Кметство „село Горни Вадин“
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- На самия бряг на Дунав съществува дига, на която е издигнат паметник.
- На километър от селото се намира осветен каменен блок, наречен „кятра корбанули“ (оброчен камък), свързан със стара местна традиция.
- Няколко минерални извора и чешми. Има изоставено пристанище, превърнато в рибарски кей.
- На запад от селото в посока село Остров се намира местността Леденика с лозя и градини.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
- Всяка година се празнува събор на 10 септември, който продължава няколко дни. На това събитие присъстват множество гости от други краища на България и света.
- Ивановден и Йордановден са известни с това, че млади хора обличат кукерски костюми и обикалят селото за здраве.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Мария Иванова Възланова[4]
Кухня[редактиране | редактиране на кода]
Жителите на селото се гордеят с традиционните „влашка саламура“ или „моричика“ (прави се от риба или от пиле), „мамалига“, домашни питки „лютика“. Обичайни гозби са също каша от коприва, рибени ястия, кюфтета от дунавски миди („скойки“).
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ а б в г Николов, Богдан. От Искър до Огоста. София, ИК „Алиса“, 1996. ISBN 954-596-011-1.
- ↑ Кираджиев, Светлин. Енциклопедичен георграфски речник на България. София, Издателска къща „Петър Берон“, 1999. ISBN 954-402-041-1. с. 112.
- ↑ Община Свищов > Почетни граждани > Мария Иванова Възланова // Община Свищов, 1 март 1999. Архивиран от оригинала на 2009-03-30. Посетен на 20 януари 2010.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||