Платформизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Платформизъм – организационно направление в рамките на анархическото движение, първоначално предложено от анархокомунистите Пьотр Аршинов и Нестор Махно. На базата на своя опит от Руската революция 1917 – 1921, те представят във вестник „Дело Труда“ концепцията за Всеобщ съюз на анархисти. Самият проект носи заглавието „Организационна платформа на Всеобщ съюз на анархисти“ („Организационная платформа всеобщего союза анархистов (проект)“)[1].

Платформата е обобщение на причините за поражението на анархистите и победата на болшевиките в Гражданската война. Публикуването ѝ предизвиква широк отзвук сред анархистите по света – както одобрение, така и рязка критика[2].

История[редактиране | редактиране на кода]

Организационната платформа на Всеобщия съюз на анархистите е издадена през 1926 г. Представлява анализ на основните анархокомунистически принципи, визия за бъдещето анархическо общество, а също така препоръки за структуриране на анархическа организация.

През 1929 година на страниците на вестника „Дела труда“ Аршинов публикува статията „Новое в анархизме“, в която разяснява някои положения в Платформата[3].

Принципи[редактиране | редактиране на кода]

„ Основните организационни начала на Всеобщия съюз на анархистите са следните:

1) Единство на идеологията.

Идеологията е сила, направляваща дейността на отделните лица и отделните организации по определен път и към определена цел. Естествено е тя да бъде обща за всички лица и организации влизащи в общия съюз. Дейността на общия анархистки съюз трябва постоянно да бъде в тясна връзка с изповядваните от него идеологически начала.

2) Единство на тактиката или колективен метод на действие.

Тактическите методи, прилагани от отделните членове или групи в съюза, също трябва да бъдат общи, да бъдат строго съгласувани както помежду си, така и с общата идеология и тактика на съюза.

Общата и единна тактическа линия в движението има решаващо значение за живота на организацията и цялото движение: тя освобождава движението от задушаващото го тресавище на множеството взаимно унищожаващи се тактики и групира всичките му сили в едно определено направление водещо към определена цел.

3) Колективна отговорност.

В редиците на анархисткото движение решително трябва да се осъди и отхвърли тактиката на действието на лична отговорност.

Сферите на революционния и социално-политическия живот са преди всичко дълбоко колективни по същество. Революционната обществена дейност в тези сфери не може да се основава на личната отговорност на отделните дейци.

Изпълнителният орган на общото анархистко движение – анархисткият съюз – решително изправящ се срещу тактиката на безотговорния индивидуализъм, въвежда в своите редици принципа на колективната отговорност: за революционно-политическата дейност на всеки член от съюза отговаря целият съюз и обратно – за революционно-политическата дейност на целия съюз отговора всеки един негов член.

4) Федерализъм.

Анархизмът винаги е отричал централизираната организация, както в сферата на социалния живот на масите, така и в сферата на собствената си политическа дейност. Системата на централизацията се крепи на убиването у всяка личност на духа за критика, инициатива, независимост и на сляпото подчинение на широките маси на „центъра“. Естествен и неизбежен резултат от тази система е поробването и механизирането на обществения и партиен живот.

Срещу централизма анархизмът винаги е издигал и отстоявал принципа на федерализма[4], в който се съчетават независимостта на личността или организацията, тяхната инициатива и работа за общото дело.

Съчетавайки идеята за независимостта и пълноправието на отделната личност с работата за обществените потребности и инстинкти, федерализмът по този начин отваря врати пред пълното изявяване на силите на отделната личност.

“

Съвременни платформистки организации[редактиране | редактиране на кода]

Workers Solidarity Movement в Ирландия, North Eastern Federation of Anarchist Communists (NEFAC, or Fédération des Communistes Libertaires du Nord-Est) в САЩ, Union Communiste Libertaire в Квебек, Common Cause в Онтарио, Organización Comunista Libertaria (OCL) в Чили, Federation of Anarchists of Greece (OAE) в Гърция, Anarchist Communist Initiative (AKI) в Турция, Organizacion Socialista Libertaria (OSL) в Аржентина, Federazione dei Comunisti Anarchici (FdCA) в Италия, Coletivo pró Organização Anarquista em Goiás в Бразилия, Grupo Qhispikay Llaqta в Перу, Libertarian Communist Organization (France) във Франция, Alianza de los Comunistas Libertarios (ACL) в Мексико, Melbourne Anarchist Communist Group (MACG) and Sydney Anarchist Communist Trajectory (SACT) в Австралия, Liberty and Solidarity във Великобритания, Zabalaza Anarchist Communist Federation (ZACF) в ЮАР и Революционна конфедерация на анархосиндикалистите „Нестор Махно“ (РКАС), първоначално основана в Украйна.

Критика[редактиране | редактиране на кода]

Платформата предизвиква рязка критика сред редица видни анархисти от онова време, като например Всеволод Волин, Ерико Малатеста, Луиджи Фабри, Камило Бернери, Макс Нетлау, Александър Беркман [5], Ема Голдман и Григорий Максимов[6]. Така Малатеста обвинява платформистите в авторитаризъм и в подмяна на идеите[7], но по-късно се съгласява с концепцията, макар да е смутен от формата ѝ на изложение[8].

Като алтернатива на платформизма Волин и Себастиен Фор (Sébastien Faure) предлагат идеята за „синтезиран анархизъм“[9].

През април 1927 група анархисти публикува пространна критика на Платформата[10].

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Аршинов П., Махно Н. Организационная Платформа Всеобщего союза анархистов (Проект).
  2. ↑ Скрида А. Индивидуальная автономия и коллективная сила. – Париж: Громада, 2002. С. 155 – 169.; Шубин А. В. Анархистский социальный эксперимент. Украина и Испания. 1917 – 1939 гг. – М.: ИВИ РАН, 1998.
  3. ↑ П. Аршинов. Новое в анархизме (К чему призывает организационная платформа) // Анархисты: Документы и материалы 1883 – 1935 гг. Т. 2. 1917 – 1935 гг. Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine. – М. РОССПЭН, 1998 г.
  4. ↑ Под федерализъм анархистите разбират система, различна от федеративната държава. Виж Рудолф Рокер „Федерализъм и централизъм“
  5. ↑ ¿Wooden shoes or platform shoes? on the organizational platform of the libertarian communists by Bob Black
  6. ↑ J.3.4 Why do many anarchists oppose the „Platform“? on An Anarchist FAQ
  7. ↑ „A Project of Anarchist Organisation“ by Errico Malatesta (1927), архив на оригинала от 16 април 1998, https://web.archive.org/web/19980416051823/http://flag.blackened.net/revolt/platform/malatesta_project.html, посетен на 4 декември 2010 
  8. ↑ Malatesta, On Collective Responsibility
  9. ↑ „Especifismo and Synthesis/ Synthesism“ by Felipe Corrêa
  10. ↑ Ответ нескольких российских анархистов на „Платформу“. (1927)

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Платформизъм&oldid=11982528“.