Рене Лафорг
| Рене Лафорг René Laforgue | |
| френски психиатър и психоаналитик | |
 Рене Лафорг през 30-те години | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  Франция |
| Научна дейност | |
| Област | Психология |
| Учил при | Еугения Соколницка |
| Повлиян | Зигмунд Фройд |
Рене Лафорг (на френски: René Laforgue) е френски психиатър и психоаналитик, основател и първи председател на Парижкото психоаналитично общество (1926), пионер на психоанализата в Мароко.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 5 ноември 1894 година в Тан, Елзас, Германия (днес Франция). Учи медицина във Фрайбург и Берлин, където се запознава с трудовете на Фройд, с който по-късно поддържа кореспонденция. През 1919 г. Лафорг публикува статия за възможностите на психоаналитичното лечение на шизофрения, а през 1922 преминава обучителна анализа с Еугения Соколницка в клиниката за психични разстройства „Св. Ана“.
Лафорг взема участие в организирането на първата конференция на психоаналитици франкофони в Швейцария (1926), който става прототип на Конгреса на психоаналитиците на франкофонията (Le Congres де Psychanalystes де ла Langue Francaise), който се провежда ежегодно.
През ноември 1926 г., с подкрепата на Мари Бонапарт, основава Парижкото психоаналитично общество (ППО) като е избран за председател, а през 1927 основава „Френски вестник за психоанализа“ (La Revue Francaise де Psychanalyse). През 1945 г. е изгонен от ППО заради сътрудничество с органите на нацистите по време на окупацията на Франция (1940 – 1944). С група от колеги лекари той емигрира в Мароко, която е под протектората на Франция и Испания, където систематично прилага методите и техниката на психоанализата в терапевтичната работа с арабско-мюсюлманското население и по този начин инициира появата на психоаналитичната практика в страната.
В творбите си, Лафорг отделя голямо внимание на изучаването на вината, чувството на неудовлетвореност и проблемите на семейните неврози.
Умира на 6 март 1962 година в Париж на 67-годишна възраст.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Aperçu de l'historique du mouvement psychanalytique en France (1925)
- La Psychanalyse et les névroses (en collaboration avec René Allendy, préface de Henri Claude). Payot, 1924.
- À propos de l'aperçu de l'historique du mouvement psychanalytique en France (1927)
- Relativité de la réalité
- L'Échec de Baudelaire
- Au-delà du scientisme
- Les Processus d'Auto-punition (en collaboration avec Angelo Hesnard), Denoël et Steele, Paris, 1931, 83 pp.
За него[редактиране | редактиране на кода]
- Alain de Mijolla, Freud et la France, 1885 – 1945, Presses Universitaires de France, 2010 (ISBN 2-13-054515-7)
- M.O. Poivet, René Laforgue. Sa place originale dans la naissance du mouvement psychanalytique français. (1978). dirigé par André Bourguignon (Université de Paris Val-de-Marne, Créteil).
- Martine Lilamand, René Laforgue, fondateur du mouvement psychanalytique français. Sa vie, son œuvre. (1980). dirigé par André Bourguignon (Université de Paris Val-de-Marne, Créteil).
- Annick Ohayon, Psychologie et psychanalyse en France. L'impossible rencontre 1919 – 1969, Ed. La Découverte, 2006, ISBN 2-7071-4779-6
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((fr)) Hommage a Rene Laforgue par Jean Rostand Архив на оригинала от 2016-08-17 в Wayback Machine.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата René Laforgue в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
