Янко Янков (учен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Янко Янков.

Янко Янков
български юрист и правозащитник
Роден
Починал
4 юни 2023 г. (78 г.)

Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластПраво
Работил вПловдивски университет

Янко Николов Янков-Вельовски е български юрист и правозащитник, дисидент, преподавател по право в Пловдивския университет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в монтанското село Клисурица. Основно образование завършва през 1958 г. в родното си село, а гимназия – през 1962 г. в град Монтана (тогава – Михайловград). Военната служба отбива в периода между есента на 1962 и есента на 1964 г. През 1967 г. е приет да следва в Софийския университет – първоначално във Факултета по славянски филологии със специалност „Българска филология“, а по-късно – през декември 1973 г. – завършва висше образование в Юридическия факултет и се дипломира в специалността „Право“.

Първите си научни разработки и публикации Янко Янков прави още като студент в трети курс, а през април 1974 г. спечелва конкурс и започва научната си кариера като изследовател (научен сътрудник) в Института за държавни и правни науки (днес – Институт за правни науки) при Българската академия на науките и като преподавател (асистент) в Юридическия факултет на Софийския университет.

Макар и доста предпазливо, но още през 1975 г. той пристъпва към интензивно практическо осъществяване на тезата за използване на високата си юридическа квалификация за осъществяване на дейност в защита на нарушените индивидуални права на близки и доверени хора (като форма на юридическа и политическа съпротива срещу тоталитарната комунистическа система). От разсекретени архиви на Държавна сигурност (ДС) днес е видно, че именно по същото време Янко Янков вече е станал обект на рутинно наблюдение от тайните служби. През 1978 г. разширява обхвата на дейността си, като включва и защитата на нарушените права на множество други хора, в резултат на което наблюдението на тайните служби прераства в специално.

На 22 май 1984 г. Янко Янков е арестуван и са му предявени три обвинения за: 1) създаване и ръководене на противодържавна организация; 2) извършване на противодържавна пропаганда против България, Съветския съюз и социалистическите страни-членки на военния блок „Варшавски договор“; 3) подстрекаване на чужди държави към враждебни действия против България. Още от момента на арестуването му той издига тезата, че е невинен, при което изрично и дори демонстративно подчертава, че е „невинен поради липса на доказателства“ (а не на деяние).

На 24 декември 1984 г. Янко Янков е осъден на 12 години затвор при изключително строг режим, а през 1985 г. присъдата му е „коригирана“ на 6 г. и половина при същия строг режим. От разсекретени архиви на българския филиал на КГБ днес е видно, че арестуването, осъждането и специалното му третиране в затвора са били обезпечени чрез провеждането на няколко строго секретни оперативни мероприятия, кодовите наименования на които са „Гадния“, „Дивия“, „Злобара“, „Твърдоглавия“, „Терорист“, „Непокорник“ и „Дракон“.

Само две седмици след арестуването му Държавният департамент на САЩ излиза със специален доклад (прочетен на 6 юни 1984 г. по Радио „Свободна Европа“), в който името на Янко Янков е посочено като име на български гражданин, лишен от човешки права, а след това правозащитната организация „Амнести Интернешънъл“ го обявява за лице, намиращо се под нейна закрила.

При пребиваването на Янко Янков в затвора международните правозащитни организации „Амнести Интернешънъл“ и „Хелзинки Уоч“ го обявяват за Политически затворник №1 на България. American Bar Association, Lawyers Committee for Human Rights и редица други национални и международни правозащитни организации провеждат протестни акции против българското комунистическо правителство във връзка с противозаконното задържане и осъждане на Янко Янков. Радиостанциите „Свободна Европа“, „Гласът на Америка“ и „БиБиСи“ излъчват множество предавания, посветени на неговата дейност и на нечовешкото му третиране в затвора. През март 1989 г. президентът на Социалистическия интернационал Вили Бранд официално изнася пред конгреса на организацията редица факти за политическата и правозащитна дейност на Янко Янков, както и за специфичната система за репресиране, на която той е обект в българските затвори.

Самоубива се на 78 години на 4 юни 2023 г.[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  1. Прогностика. Теоретико-методологически проблеми. – С., „Янус“, 1993, 288 с. ISBN 954-799-178-7;
  2. Документ за самоличност. Политическа документалистика. Том 1. – С., „Янус“, 1994, 640 с. ISBN 954-8550-02-4;
  3. Документ за самоличност. Политическа документалистика. Том 2. – С., „Янус“, 1995, 576 с. ISBN 954-8550-04-0;
  4. Увод в Психологията на правото. – С., „Янус“, 1998, 322 с. ISBN 954-8550-06-7;
  5. Психология на правото. Том 1. – С., „Янус“, 2002, 517 с. ISBN 954-8550-18-0 (Том 1);
  6. Документ за самоличност. Политическа документалистика. Том 3. Българската държава абдикира в полза на Червената мафия. – С., „Янус“, 2002, 576 с. ISBN 954-8550-07-5 (Том 3);
  7. Документ за самоличност. Политическа документалистика. Том 4. Кого защитава Западът – Човешките права или Червената мафия. – С., „Янус“, 2003, 568 с. ISBN 954-8550-09-1 (Том 4);
  8. Документ за самоличност. Политическа документалистика. Том 5. Кого защитава Западът – Човешките права или Червената мафия. – С., „Янус“, 2003, 546 с. ISBN 954-8550-20-2 (Том 5);
  9. Политически и правни учения на Месопотамия. – С., „Янус“, 2004, 147 с. ISBN 954-8550-24-5;
  10. Политически и правни учения на Древен Египет. – София, „Янус“, 2004, 94 с. ISBN 954-8550-25-3;
  11. Политически и правни учения на Древен Иран. – С., „Янус“, 2004, 98 с. ISBN 954-8550-26-1;
  12. Политически и правни учения на Юдея. – С., „Янус“, 2004, 126 с. ISBN 954-8550-27-X;
  13. Политически и правни учения на Древен Китай. – С., „Янус“, 2004, 131 с. ISBN 954-8550-28-8;
  14. Политически и правни учения на Древна Индия. – С., „Янус“, 2004, 93 с. ISBN 954-8550-29-6;
  15. Азбучни истини. (Блясъци на остроумието, номинирани със строг тъмничен затвор). – София, „Янус“, 2004, 352 с. ISBN 954-8550-11-3;
  16. Евтаназията. (Танатологически аспекти). – С., „Янус“, 2004, 75 с. ISBN 954-8550-32-6;
  17. Смъртното наказание. (Танатологически аспекти). – С., „Янус“, 2004, 134 с. ISBN 954-8550-15-6;
  18. Въведение в Танатологията. (Феноменология на живота и смъртта). – С., „Янус“, 2004, 202 с. ISBN 954-8550-21-0;
  19. Руският тероризъм. – С., „Янус“, 2004, 129 с. ISBN 954-8550-33-4;
  20. Политически и правни учения на Древна Гърция. – С., „Янус“, 2004, 532 с. ISBN 954-8550-30-X;
  21. Политически и правни учения на Древен Рим. – С., „Янус“, 2004, 455 с. ISBN 954-8550-31-8;
  22. Българският тероризъм. – С., „Янус“, 2004, 175 с. ISBN 954-8550-34-2;
  23. Хронология на най-известните терористични актове. – С., „Янус“, 2004, 149 с. ISBN 954-8550-35-0;
  24. Документ за самоличност. Политическа документалистика. Том 6. Кого защитава Западът – Човешките права или Червената мафия. – С., „Янус“, 2005, 526 с. ISBN 954-8550-22-9 (Том 6);
  25. Прогностика. Теоретико-методологически проблеми. (Второ, преработено и допълнено издание). – С., „Янус“, 2006, 443 с. ISBN 954-8550-37-7;
  26. Убийството (Танатологически аспекти). – С., „Янус“, 2006, 142 с. ISBN 954-8550-54-7; ISBN 978-954-8550-54-3;
  27. Самоубийството. (Танатологически аспекти). – С., „Янус“, 2006, 125 с. ISBN 954-8550-53-9; ISBN 978-954-8550-53-6;
  28. Политически и правни учения на Средновековния Ориент. – С., „Янус“, 2006, 149 с. ISBN 954-8550-50-4; ISBN 978-954-8550-50-5;
  29. Политически и правни учения на Византия. – С., „Янус“, 2006, 165 с. ISBN 954-8550-49-0; ISBN 978-954-8550-49-9;
  30. Политическите убийства. Книга Първа. Кой уби Володя Наков. (Документалистика). – С., „Янус“, 2006, 150 с. ISBN 954-8550-10-5;
  31. Българският тероризъм. (Второ преработено и допълнено издание). – С., „Янус“, 2006, 225 с. ISBN 954-8550-51-2; ISBN 978-954-8550-51-2;
  32. Секретните служби и научните кадри в БАН и СУ. (Политическа документалистика. Книга Първа). – С., „Янус“, 2006, 143 с. ISBN 954-8550-48-2; ISBN 978-954-8550-48-2;
  33. Политически и правни учения. Основни аспекти на политико-правния генезис. Том 1. Древен Изток – С., „Янус“, 2006, 486 с. ISBN 954-8550-42-3 (Том 1);
  34. Политически и правни учения. Основни аспекти на политико-правния генезис. Том 2. Древна Европа. Гърция – С., „Янус“, 2006, 452 с. ISBN 954-8550-43-1 (Том 2);
  35. Политически и правни учения. Основни аспекти на политико-правния генезис. Том 3. Древна Европа. Рим – С., „Янус“, 2006, 412 с. ISBN 954-8550-44-X (Том 3);
  36. Българският тероризъм. (Трето преработено и допълнено издание). – София., Издателска къща „Огледало“, 2006, 222 с.;
  37. Политическите убийства. Книга II. Кой ми попречи да убия вицепрезидента Ярослав Радев и експремиера Андрей Луканов, Издателство „Янус“, С., 2007, ISBN 954-8550-12-1 (Книга 2), ISBN 978-954-8550-12-3, формат 60 х 84 х 16, 156 с.;
  38. Танатология. Наука за хуманизиране на живота чрез демистификация на смъртта, Издателство „Янус“, С., 2007, ISBN 954-8550-36-9, ISBN 978-954-8550-36-9, 752 с.;
  39. Кутията на Пандора. Една калейдоскопична визия върху тероризма, Издателство „Янус“, С., 2007, ISBN 954-8550-16-4, ISBN 978-954-8550-16-1, 630 с.;
  40. Политически и правни учения. Основни аспекти на политикоправния генезис, Том 4, Средновековие. Книга 1. Ориент. Византия, Издателство „Янус“, С., 2007, ISBN 978-954-8550-61-1, 230 с.;
  41. Политически и правни учения. Основни аспекти на политикоправния генезис, Том 5. Средновековие, Книга 2. Русия, Издателство „Янус“, С., 2007, ISBN 978-954-8550-62-8, 744 с.;
  42. Политически и правни учения. Основни аспекти на политикоправния генезис, Том 6. Средновековие, Книга 3. Западна Европа, Издателство „Янус“, С., 2007, ISBN 978-954-8550-63-5, 478 с.;
  43. Политически и правни учения. Основни аспекти на политикоправния генезис, Том 7. Новото време, Книга 1, Издателство „Янус“, С., 2007, ISBN 978-954-8550-65-9, формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 445 с.;
  44. Научни записки и фрагменти (Параметрите на психотронната власт и на възможностите за защита на човешката същност), Издателство „Янус“, С., 2007, ISBN 978-954-8550-69-7, 470 с.;
  45. Документ за самоличност. Политическа документалистика, Том 7, Издателство „Янус“, С., 2007, ISBN 954-8550-57-1, ISBN 978-954-8550-57-4, 546 с.;
  46. Документ за самоличност. Политическа документалистика, Том 8, Издателство „Янус“, С., 2007, ISBN 978-954-8550-58-1, 640 с.;
  47. Документ за самоличност. Политическа документалистика, Том 9, Издателство „Янус“, С., 2007, ISBN 978-954-8550-60-4, 640 с.;
  48. Легитимните основи на политическата власт в България, Издателство „Янус“, С., 2007, ISBN 954-8550-14-8, ISBN 978-954-8550-14-7, 490 с.;
  49. Политически и правни учения. Основни аспекти на политикоправния генезис, Том 8. Новото време, Книга 2, Издателство „Янус“, С., 2008, ISBN 978-954-8550-66-6, 447 с.;
  50. (в съавторство с Николай Михайлов) БиоБиблиография. – С., „Янус“, 2006, ISBN 954-8550-55-5, ISBN 978-954-8550-55-0, 176 с.;
  51. Българският посткомунистически геноцид (Документалистика), Издателство „Янус“, С., 2010, ISBN 978-954-8550-64-2, 427 с.
  52. Политически и правни учения. Основни аспекти на политикоправния генезис, Том 9. новото време. Книга 3, Издателство „Янус“, 2010, С., ISBN 978-954-8550-67-3, 400 с.
  53. Кого защитава Западът – Човешките права или Червената мафия (Епистоларна политическа документалистика), С., „Янус“, 2010, ISBN 978-954-8550-83-3, 155 с.
  54. Статии. Студии. Записки, Том 2, С., „Янус“, 2011, ISBN 978-954-8550-84-0, 303 с.
  55. Статии. Студии. Записки, Том 3, С., „Янус“, 2011, ISBN 978-954-8550-86-4, 303 с.;
  56. Документ за самоличност. Политическа документалистика, Том 10, С., „Янус“, 2011, ISBN 978-954-8550-88-8, 419 с.;
  57. Документ за самоличност. Политическа документалистика, Том 11, С., „Янус“, 2011, ISBN 978-954-8550-89-5, 202 с.;
  58. Статии. Студии. Записки, Том 4, С., „Янус“, 2011, ISBN 978-954-8550-91-8, 207 с.;
  59. Статии. Студии. Записки, Том 5, С., „Янус“, 2012, ISBN 978-954-8550-92-5, 399 с.;
  60. Статии. Студии. Записки, Том 6, С., „Янус“, 2012, ISBN 978-954-8550-95-6, 330 с.;
  61. Кого защитава Западът – Човешките права или Червената мафия (Епистоларна политико-юридическа документалистика), Второ допълнено издание, С., „Янус“, 2012, ISBN 978-954-8550-97-0, 447 с.;
  62. Софийската вода и геноцидът над софиянци. (Документалистика), С., „Янус“, 2012, ISBN 978-954-8550-82-6, 217 c.;
  63. Статии. Студии. Записки, Том 7, С., „Янус“, 2012, ISBN 978-619-7008-02-9, 285 с.;
  64. Писма до „градинарите“ на западните посолства в София. (Епистоларна политико-юридическа документалистика), С., „Янус“, 2012, ISBN 978-619-7008-03-6, 346 c.;
  65. (в съавторство с Николай Михайлов) Биографични фрагменти, С., „Янус“, 2012, ISBN 978-954-8550-94-9, 335 с.;

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за