Николаус Ленау

Николаус Ленау Nikolaus Franz Niembsch von Strehlenau
австрийски поет
Роден	13 август 1802 Тимишоара, Банат
Починал	22 август 1850 Виена, Австрия
Погребан	Клостернойбург, Австрия
Религия	Католическа църква
Учил във	Виенски университет
Псевдоним	Nikolaus Lenau
Семейство
Подпис
Николаус Ленау в Общомедия

Николаус Ленау (на немски: Nikolaus Lenau) е поетическото име на Николаус Франц Нимбш фон Щреленау, австрийски лирик, роден в Тимишоара в семейството на разорен офицер.

Живот

Още на младини Ленау вкусва горчивините на бедността и на съсипаното семейно огнище. Намерил убежище при баба си във Виена, той следва философия, право и медицина и общува с виенски писатели, сред които Франц Грилпарцер и Фердинанд Раймунд. За да избяга от "затвора на народите", както нарича Австро-Унгария, Ленау напуска родината си и започва да странства, а в 1832 г. се преселва в Америка. На следната година обаче се завръща в Германия, разочарован от "вонящите до небето еснафски душици" на американците. Нещастната любов към съпругата на свой приятел, напразните домогвания до професура по естетика във Виенския университет и разтрогването на два годежа довеждат поета до душевен срив и той е въдворен в психиатричната клиника Обердьоблинг край Виена, където след три години умира в пълно умопомрачение.

Творчество

Николаус Ленау през 1839 г.

Поезията на Николаус Ленау, популярна преди всичко с "Песни на тръстиките"  (1832), е проникната от дълбоко страдание и див възторг, в нея метежната душа непрекъснато дири светла пролука през мрака на покрусата и отчаянието. Ленау предпочита есенните мотиви с мекия блясък на залеза над смълчаните планини, с нежната прозрачност на въздуха, който бавно натежава от багрите на нощта. Поетът е майстор при предаването на всички отсенки на мимолетното настроение, но и на страстното опустошително чувство, което не дарява радост, а е извор на мъка - такава е за него любовта. Пламенни стихове посвещава Ленау на борците за човешко освобождение - сред тях са чешкият национален герой Ян Жишка и изгореният на клада италиански реформатор Савонарола. Своя романтически възглед за раздвоението между блян и действителност поетът излага в драматичната си поема "Фауст" (1836).

По-важни произведения

• Der Unbeständige, 1822
• Abschied. Lied eines Auswanderers, 1823
• Schilflieder, 1832
• Winternacht, 1832
• Der Postillion 1833
• Polenlieder, 1835
• Faust, 1836
• Savonarola, 1837
• Stimme des Kindes, 1838
• In der Neujahrsnacht, 1840
• Die Albigenser, 1842
• Waldlieder, 1843
• Blick in den Strom, 1844
• Eitel nichts!, 1844
• Don Juan (Fragment), 1844

Влияние

"Мировата скръб" на Ленау го сродява с други големи негови съвременници като Джордж Байрон и Джакомо Леопарди. Отличен музикант, Николаус Ленау е написал много хармонични стихове, към някои от които сам е съчинил музика. За него Пенчо Славейков казва: "Особено на млади хора, като на мене едно време, Ленау ще се харесва със своята меланхолия и с вълшебната музикалност на стиха... Неговите пейзажи са едни от най-дивните в немската лирика, и темпераментът на Ленау е добил може би най-добър израз в тях."

В чест на поета Съюзът на немскоговорящите унгарци в град Фюнфкирхен учредява през 1990 г. културната награда "Ленау".

Николаус Ленау

НА ЕДНО КРАСИВО МОМИЧЕ

Като розата в косата

Скоро ще повехнеш ти:

О, красавице, душата

Гледай да не прецъфти!

Знай, прогони ли те есен

От божествения рай

На цъфтежа ти чудесен,

Ще настъпи твоя край;

В лиха горест ще униваш,

Ще изгубиш дързостта

С рози алени да скриваш

На лицето бледостта.

О, душата ти тогава,

Ако я опазиш в мраз,

Като цвете ще огрява

Мрака в сетния ти час.

(1836)

В превод на Венцеслав Константинов

Източници

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки

• Поезия от Ленау, в превод на Венцеслав Константинов

Шаблон:De икона Wikipedia

Шаблон:De икона Projekt Gutenberg-DE

Шаблон:De икона Werke bei Zeno.org

Шаблон:De икона Linksammlung der Universitätsbibliothek der Freien Universität Berlin