Шрифт

Комплект от печатарски плочки, шрифт Optima

На български език думата шрифт идва от немското „Schrift“ с 2 значения — абстрактно и конкретно:

1. начертание, външен вид на писмените знаци;
2. пълен комплект от печатарски клишета, който съдържа едностилно оформени буквите на дадена азбука, цифрите, препинателните знаци и др.

Шрифтът (Шаблон:Lang-en) е централно понятие и заема основна роля в сферата на типографията.

Определение и терминология

С навлизането на компютърната текстообработка и предпечатна подготовка и на български започва да се използва и английската типографска терминология, според която правилното определение е, че:

• Начертание (Шаблон:Lang-en) е специфичното художествено оформление на типографските символи (букви, цифри, пунктуационни знаци и специални символи). Примери за начертание са HebarBlack или Helvetica Oblique. Начертанието се характеризира от пропорционалните отношения, наклона на знаците, наситеността на щрихите, плътността на набора и др.
• Шрифтът (Шаблон:Lang-en) е пълна колекция от типографски символи с определено начертание (форма, typeface) и фиксирани големина (кегел), тегло (weight) – нормален, удебелен или олекотен, и поза (posture) - изправен или наклонен (курсив).
• Семейство от шрифтове (Шаблон:Lang-en) е набор от сходни начертания. Например семейството от шрифтове Hebar се формира от шрифтовете Hebar, Hebar Bold, Hebar Italic, Hebar Bold Italic, HebarCond, HebarCond Bold, HebarCond Italic, HebarCond Bold Italic.

На български думата шрифт се използва както в значението на font, така и на font family, и за точния вложен смисъл следва да се съди по контекста.
Точният български превод на английската типографска терминология обаче е спорен и варира, поради което за момента не съществува български стандарт, отнасящ се до типографската област.

Анатомия на шрифта

Думата Sphinx („сфинкс“ на английски), изписана в шрифт Adobe Caslon Pro, за илюстрация на някои от концепциите в типографската терминология, като baseline (базова/начална/редова линия), x-height (хикс-височина), body size (големина на буквеното тяло), descent и ascent.

Пример за санссерифен (изписван още и като санс серифен) шрифт.

Пример за серифен шрифт.

Серифен шрифт (серифните елементи са оцветени в червено).

Елементи

Анатомията (или още архитектурата) на всеки шрифт е сложна комбинация от голям брой отделни елементи и техните свойства и особености. Основните елементи на шрифта са:

• греди:
  • основни (главни греди, хасти, (lang-en|stems) — обикновено са широки и отвесни;
  • допълнителни: хоризонтални, полегати, съединителни шрихи (Шаблон:Lang-en);
• овали — кръгли/закръглени части на буквите;
• камшичета, или още продължения на главните греди на малките букви:
  • горни камшичета (определящи горната дължина на малките букви, асцендери (Шаблон:Lang-en);
  • долни камшичета (определящи долната дължина, десцендери (Шаблон:Lang-en);
• серифи (serif) — декоративни чертички по краищата на буквите в някои шрифтове, наречени съответно серифни; печатните материали, като вестници и книги, почти винаги използват този вид шрифт.
• точки, аксанти/акценти (accents) и диакритични знаци (последните са надредови/подредови знаци, разположени над знаците/буквите или самостоятелно).

Основни видове (стилове) шрифтове

Според стила

Двата основни вида (стила) шрифта (според стила на знаците) са съответно серифите (serif) и санс серифите (sans serif). При втория вид отсъстват серифни елементи (характерни за първия) и преобладава изчистения геометричен дизайн и по-лесната четливост. Шрифтовете от втората категория са наречени съответно санс серифни (на бълг. изписвани още и като санссерифни), а от първата — серифни. Етимологията на наименованието sans serif (санссериф) идва от френския (от френски sans — без), като санссерифните шрифтове са наричани още и като „гротескни“ (Шаблон:Lang-en, Шаблон:Lang-de).

Според писмената система и културно-историческата традиция

Също така съществува и лингвистично поделение на стиловете шрифтове — на западни (характерни за Западната цивилизация и включващи шрифтове за/на изписвани с азбуки езици; включва азбуки като латиница, кирилица, гръцка азбука и т.н. като подкатегории) и източни (характерни за голяма част от Изтока, предимно писмените системи в Азия). Културно-историческата и идейно-художествената традиция на Запада е сравнително по-развита и проучена от тази на Изтока. Може също така да се говори за подялба на типографията и типографските традиции по писмени системи, езици, държави, етноси, автори на шрифтове, дори географски региони, като континенти и техните полуострови и т.н. Съществуват платени (комерсиални), безплатни и свободни шрифтове с отворен код, като обикновено става върпос за цифрови шрифтове под формата на електронни файлове със специфично файлово разширение (тип на файла). Шрифтове се рапространяват на цифрови носители (например CD, т.е. компактни дискове) или по Интернет.
Въпреки това разделение, в съвремието западната типографска терминология обхваща и източните шрифтове, а в азиатските държави все повече навлиза и се налага общата терминология, като тя се обогатява и с термини, които са част от източната.

Размери и пропорции

Пример за кърнинг между буквите „A“ и „V“, както и между буквите „W“ и „a“.

• Кегел. Един от основните показатели на шрифта е кегелът, т.е. големината на шрифта. Кегелът е височината на буквата, измерена от върха на горното камшиче или диакритически знак до долния край на долното камшиче. Измерва се в пунктове.
• Междуредие или Лединг (Шаблон:Lang-en), още и дурхшус (Шаблон:Lang-de), или Шаблон:Lang-fr. Междуредието, още междуредово разстояние или просто разредка, е разстоянието в пунктове между базовите линии на два последователни печатни реда. Исторически, при ръчния набор, за да се увеличи разстоянието между два реда, са били поставяни оловни ленти (обикновено по 2 пункта) между двата набрани оловни текста. Понякога погрешно се изговаря като лидинг на български, тъй като английската дума за олово (Шаблон:Lang-en), произнасяна лед, се изписва както глагола водя (лийд). Като следствие, на много места междуредието (ледингът) погрешно се нарича водач, което е повлияно от другия смисъл на английската дума lead. Междуредието е основен фактор за четливостта на шрифта. Измерва се с пунктове. Прието е да бъде равно или по-голямо от кегела, като при повечето системи за предпечатна подготовка междуредието е приблизително 120% от кегела. За окото, текстът е трудно четлив и при прекалено малко, и при прекалено голямо междуредие.
• Тракинг и кърнинг. Тракинг (Шаблон:Lang-en) е разстоянието между всеки две съседни букви в текста. Намаленият тракинг води до по-гъсто запълване на бялото поле с текст (кондензиран шрифт), а увеличеният придава на страницата повече въздушност. Друг показател, сходен с тракинга, е кърнингът (Шаблон:Lang-en), който има отношение към нагласянето на разстоянието между избрана двойка букви. Класическите примери са разстоянието между всяка от буквите в буквените двойки „AV“, „Wa“ и „To“.

Компютърни шрифтове

A Specimen (мостра) на типографски шрифтове на няколко езица, от Уилям Каслон (William Caslon), леяр на печатарски шрифтове (letter founder); от изданието на Cyclopaedia (Циклопедия) от 1928 г.

Общ исторически преглед

Компютърните шрифтове, наречени още дигитални (цифрови) или електронни шрифтове, са тип шрифтове, употребявани при работа с компютри. Електронният текст позволява по-голям контрол и леснота при текстообработката (редактирането на текст). Нарастващата нужда от по-богати възможности за избор и промяна на шрифтовете свързани с утвърждаването на графичния интерфейс към края на 20-ти век поражда и новия бизнес с компютърни шрифтове. В началото на 21-ви век съществуват множество професионални и аматьорски онлайн магазини за продажба (и лицензиране) на дигитални шрифтове. Тези магазини се наричат „букволеярни“, (типографски) „леярници“ или само (печатарски) „леярни“ (Шаблон:Lang-en), по аналогия с наименованията на класическите леярни на метални печатарски букви.

Покрай бурното развитие на сферата на дигиталните шрифтове, технологичният и теоретичен напредък донасят със себе си редица нововъведения в общата типографска практика. Въвеждат се стандартизирани многоплатформени файлови формати за компютърни шрифтове, като TrueType (.TTF) и OpenType (.OTF) (които постепенно изместват по-остарели типографски файлови формати), и се допрецизира и унифицира типографската терминология. Всичко това довежда до широката употреба на компютърни шрифтове в сферата на графичния дизайн, уебдизайна, маркетинга и изкуствата.

Професията на графичен дизайнер на шрифтове, често смятана за синоним на „печатар“ (типограф, Шаблон:Lang-en) се утвърждава като част от графичния дизайн и уебдизайна. Отварят врати множество професионални и ентусиастки уебсайтове, посветени на типографията — по-специално на дигиталната типография, дизайна на шрифтове, типографската терминология (вкл. технологични спецификации, стандарти и практики), а и на обсъждането и оценяването на съществуващи семейства шрифтове.

Проникване в България

В последните години на 20-ти век и началото на 21-ви век темите „типография“ и „шрифтове“ постепенно проникват по-усилено в масовата култура на България (макар и със закъснение в сравнение с останалата част от света по отношение на утвърдени професионални практики и най-вече терминология), най-вече покрай употребата на цифрови (дигитални) шрифтове при операционните системи на компютрите и развитието на частния бизнес (основно на книгопечатането, графичния дизайн и маркетинга), а и чрез усилията на културтрегерски български дизайнери, изкуствоведи и ентусиасти-преводачи, основно сътрудничещи си чрез Интернет и публикуващи статии на български език, свързани с типографията и компютърните шрифтове, в лични или колективни онлайн издания.

Типографията като тема обаче съществува в България още с издаването на първите печатни книги на български език и е особено добре развита като приложение в лицето на печатната практика през 18-ти и 19-ти век и особено през целия 20-ти век и първите десетилетия на 21-ви век. В българския език терминът „полиграфия“ (книгопечатане/печатарство) е приблизителен синоним на термина „типография“, като е възприет за професионалното направление (своеобразна наука-изкуство), занимаващо се с дизайна и цялостното графично (техническо и художествено) оформление на (печатни и електронни) книги, надписи и табели, който включва и дизайна, избора, цветовата палитра, оформлението, нагласянето и т.н. особености на шрифтовете, които се използват в дадена публикация.

Типографски практики, свързани с шрифтове

Текстове за демонстрация на шрифтове

Демонстрация на шрифта Garamond, включваща всички знаци, поддържани от шрифта.

Честа практика при презентацията на класически (печатарски) и дигитални (цифрови) шрифтове е показването на пълния набор от знаци, поддържан от съответния шрифт.

В западните езици, базирани на латинската писмена система, съществуват няколко популярни шаблонни изречения, използвани като примерна мостра (образец) за общ преглед на отделен шрифт. Едно такова пробно изречение, което съдържа всички букви от латинската азбука, и по тази причина е често използвано да демонстрира даден шрифт, е „The quick brown fox jumps over the lazy dog“ („Бързата кафява лисица прескача мързеливото куче“). Съществуват и редица други подобни примерни (шаблонни) изречения.

В предпечатната подготовка, когато за демонстрационен образец на дизайн трябва да се налее (употреби) повече текст, често се използва псевдолатинският текст „Lorem ipsum“, с който се проверява плътността, четливостта и общата типографска естетика на даден шрифт.

Добри практики при дизайна на шрифтове

Според специалистите типографи, при избора на шрифт е добре да се знаят и предвидят няколко важни неща.

Подходящо е кегелът да бъде съобразен с размера на печатната страница, за да не изглежда шрифтът прекален груб, или в обратния случай — прекалено ситен. Често неопитните дизайнери на шрифтове допускат груби грешки — например използват три, четири и повече различни по вид шрифта, за да разнообразят изделието, но истината е, че повече от 2–3 са много, при това едновременната употреба на различни по стил шрифтове (например ръкописен и прав шрифт) не винаги изглежда добре.

Сред добрите дизайнерски практики е да се използват шрифтове от едно и също семейство с цел отделяне на основен и подтекст, вместо основният да бъде в получер/удебелен стил (разг. „болдиран“, удебелен). Друг важен критерий при подбора на шрифт е четливостта — има прекрасни ръкописи, изваяни с майсторство и внимание към детайлите, които се четат леко и не дразнят окото. Същевременно присъстват и много шрифтове, които не са достатъчно вътрешнопоследователни, т.е. вътрешно взаимно съгласувани по отношение на стила и размерите на целия набор от знаци, съставляващ шрифта.

Вижте също

• Типография
• Знак
• Графема
• Символ
• Език
• Писменост
• Калиграфия
• Предпечатна подготовка
• Печат
• Лингвистика/Езикознание
• Графичен дизайн
• Лого

Външни препратки

• Статии за шрифтове и типография, от онлайн сп. „Groove Manifesto“.
• Кратък списък с термини, свързани с шрифтовете — непълен авторски превод на част от типографската терминология на български.
• Шаблон:Език икона CSS font sampler and web font popularity survey — резултати от анкета, показваща най-често употребяваните шрифтове за уебстраници, както и полезни съвети за уебшрифтове.
• Шаблон:Език икона Колекция от полезни хипервръзки в сферата на поддръжката на шрифтове в различните операционни системи, както и общи теми, свързани с типографията.
• Шаблон:Език икона Типографската сцена в България (статия от Люк Девройе от университета „МакДжил“, Монреал, Канада)
• База данни с голям български кирилски шрифтове (с поддръжка на кирилица)
• Уебсайт с голям брой шрифтове с поддръжка на кирилица