Š

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Еš
Latin alphabet Šš.svg
Латиница
   Aa Bb Cc Dd  
Ee Ff Gg Hh Ii Jj
Kk Ll Mm Nn Oo Pp
Qq Rr Ss Tt Uu Vv
  Ww Xx Yy Zz  

Графемата Š, š (S с карон) е използвана в различни контексти, за да изпълни ролята на буквата ш като например шоу, обикновено обозначаваща беззвучни посталвеоларен фрактив /ʃ/ или подобен ретрофлексен фрактив /ʂ/. В международната фонетична азбука този звук е означен ʃ или ʂ, но малката буква š е използвана в американската фонетична нотация както и в уралската фонетична азбука. Представлява същия звук както на турската буква Ş, така и на румънската буква Ș.

За използване в компютърни системи Š и š са съответно в Уникод кодови точки U+0160 и U+0161 (Alt + 0138 и Alt + 0154 за въвеждане).

Основна употреба[редактиране | редактиране на кода]

Символът се появява наяве заедно с чешката азбука през XV век, след като е представена от Ян Хус.[1][2] По-късно Людевит Гай го въвежда в хърватската азбука през 1830 г., като наподобява същия звук,[3] и оттам нататък навлиза в други ортографии като латвийската,[4] литовската,[5] словашката,[6] словенската, карелската, вепската и лужицката.

В някои ортографии като българската кирилица, македонската и сръбската се използва буквата „ш“, която представлява същия звук.[7]

Транслитерация[редактиране | редактиране на кода]

Символът се използва и като романизация на кирилицата ш в ISO 9 и научна транслитерация и се използва в латинските системи за писане на македонски, български, сръбски, беларуски, украински и башкирски . Използва се и в някои системи за транслитериране на грузински за представяне на ⟨ ( /ʃ / ).

Изчислителен код[редактиране | редактиране на кода]

Информация за буквата
Визуализация Š š
Уникод име LATIN CAPITAL LETTER S WITH CARON LATIN SMALL LETTER S WITH CARON
Кодиране десетична шестнадесетичен десетична шестнадесетичен
Уникод 352 U+0160 353 U+0161
UTF-8 197 160 C5 A0 197 161 C5 A1
Препратка към цифров знак Š Š š š
Препратка към именуван знак Š š

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Tošović, Branko. Korrelative Grammatik des Bosni(aki)schen, Kroatischen und Serbischen: Dio 1. Phonetik, Phonologie, Prosodie. LIT Verlag Münster, 2010. ISBN 978-3-6435-0100-4. с. 100.
  2. Tošović, Branko. Korrelative Grammatik des Bosni(aki)schen, Kroatischen und Serbischen: Dio 1. Phonetik, Phonologie, Prosodie. LIT Verlag Münster, 2010. ISBN 978-3-6435-0100-4. с. 100.
  3. Kempgen Kosta, с. 1523, 2014.
  4. Rūk̦e-Dravin̦a, Velta. The Standardization Process in Latvian: 16th Century to the Present. Almqvist & Wiksell international, 1977. ISBN 978-9-1220-0109-6. с. 56.
  5. Baldi, Philip, Dini, Pietro U.. Studies in Baltic and Indo-European Linguistics: In Honor of William R. Schmalstieg. John Benjamins Publishing, 2004. ISBN 978-1-5881-1584-3. с. 199.
  6. Krajčovič, Rudolf. A historical phonology of the Slovak language. Winter, 1975. ISBN 978-3-5330-2329-6. с. 17.
  7. Daskalov, Roumen, Vezenkov, Alexander. Entangled Histories of the Balkans - Volume Three:Shared Pasts, Disputed Legacies. BRILL, 2015. ISBN 978-9-0042-9036-5. с. 7.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ś“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​