Агиос Атанасиос (дем Доксат)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Агиос Атанасиос
Άγιος Αθανάσιος
— село —
Гърция
41.0753° с. ш. 24.2456° и. д.
Агиос Атанасиос
Източна Македония и Тракия
41.0753° с. ш. 24.2456° и. д.
Агиос Атанасиос
Драмско
41.0753° с. ш. 24.2456° и. д.
Агиос Атанасиос
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Доксат
Географска област Драмско поле
Надм. височина 90 m
Население 3150 души (2011 г.)

Агиос Атанасиос или Борен или Бурян[1] (изписване до 1945 година: Борѣнъ,на гръцки: Άγιος Αθανάσιος, до 1927 година Μπόριανη, Боряни[2]) е село в Гърция, част от дем Доксат на област Източна Македония и Тракия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 90 m надморска височина в Драмското поле на 14 km южно от град Драма и на 24 km северно от Кавала.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Заимов и Йордан Н. Иванов името е жителско име от начално *Боряне, както показват и гръцките форми Μπόριανη и Μπόριανι, от местното име *Бор. Сравними са Бор извор при Трудовец, Ботевградско, Бори дол при Лъки, Неврокопско, Борен, Неврокопско.[4][5]

Според Йордан Н. Иванов името на селото идва от жителското име *Боряне, от местното име *Бор. Сравнимо е с името на махалата на Бръщен Борен.[6]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В началото на XX век Борен е смесено мюсюлманско-християнско село в Драмска каза на Османската империя. Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Борен има 400 жители турци, 120 власи и 150 цигани.[7]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Боряни (Μπόργιανη) живеят 583 души, а в 1920 година 1068, между които голям брой бежанци, настанени тук след Първата световна война.[3]

След Лозанския договор (1923), сложил край на Гръцко-турската война турското население на Борен се изселва в Турция и на негово място са настанени гърци бежанци от Турция – Понт, Източна Тракия и Мала Азия. В 1928 година Борен е чисто бежанско село с 452 бежански семейства и 1943 души бежанци.[8] В 1927 година е прекръстено на Агиос Атанасиос.[3] Поради извършените мелиоративни дейности в района, в селото са настанени още бежанци.[3]

Църквата „Света Параскева“ е започната в 1948 година и е осветена в 1965 година със свещеник Теохарис Маламатос. След смъртта му в 1984 година е наследен от свещеник Георгиос Георигидзикис от Криводол, а след неговата смърт в 1992 година свещеник в Агиос Атанасиос става Константинос Василиадис от Агора. От 1999 до 2007 година храмът е ремонтиран.[9]

Селото е богато. Населението се занимава със отглеждане на земеделски култури,[3] както и със скотовъдство, в частност краварство.[10]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 583[3][11] 1068[3] 2088[3] 2886[3] 3046[3] 3124[3] 2645[3] 3013[3] 3553[3] 3465 3150

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Агиос Атанасиос

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 28.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 143. (на македонска литературна норма)
  4. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 80 - 81.
  5. Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 108.
  6. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 80, 81.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 197.
  8. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  9. Αγ. Αθανάσιος- Αγ. Παρασκεύη. // Ιερά Μητρόπολη Δράμας. Посетен на 1 юни 2014. Архив на оригинала от 2014-06-02 в Wayback Machine.
  10. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 144. (на македонска литературна норма)
  11. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен 31 юли 2012 
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония