Агоп Шахвеледян
| Агоп Шахвеледян | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Съпруга | Берта Клайн-Шахвеледян |
| Деца | дъщери – Вехан, Майди (Мари) и Клара; синове – Карло (Karl Johannes) и Веазун (Веназун, Вехазун) Киркор Шахвелед |
Агоп Т. Шахвеледян (на немски: Hagop Schahveled) е протестантски пастор, арменски общественик и журналист.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 25 януари 1856 г. в гр. Амасия в Османската империя. Остава сирак на 8 годишна възраст. Първоначално посещава американско богословско училище в Османската империя, после завършва богословие в университета в швейцарския град Базел, след което продължава своята квалификация в Англия. През 1887 г. се завръща в Амасия, където служи като пастор в Арменската евангелска църква. При репресиите на правителството на султан Абдул Хамид ІІ срещу арменците попада в затвора. След като излиза на свобода, заминава за Базел. С подкрепата на протестантския мисионер и приятел на арменския народ д-р Йохан Лепсиус [1] пастор Шахвеледян пътува из Швейцария, Германия и Австро-Унгария, където на събрания защитава арменската кауза. С помощта на Швейцарското евангелско дружество Агоп Шахвеледян пристига на 29 ноем. 1897 г. във Варна, за да се грижи за арменските бежанци, приети и подслонени от младата българска държава. В крайморския град пастор Шахвеледян работи заедно с пастор Абрахам Амирханянц [2], Киркор Кеворкян и пастор Йоханес Аветаранян (мюсюлманския духовник Мехмед Шукри, кръстен от пастор Амирханянц в Русия) [3].
Пастор Агоп Шахвеледян сътрудничи с основаната от д-р Лепсиус „Немската мисия в Ориента“ (ДОМ) (Deutschen Orient-Mission) [4], с Базелския комитет, с Немския съюз за подпомагане на християнската благотворителност в Ориента (Deutscher Hülfsbund für chrisliches Liebeswerk im Orient) и преди всичко с швейцарския пастор Карл-Сарасин Форкарт (Karl Sarasin-Forcart).
От март 1903 г. Шахвеледян става редактор-стопанин на в. „Tziteni“ („Маслинено дърво“), първия детски вестник, издаван в Русе [5] На следващата 1904 г. се преселва в София, където служи като евангелистки пастор. Сътрудничи с Арменската апостолическа църква, участва в настоятелството на арменското училище „Месробян“ в столичния кв. Павлово, председателства Гилигийското (Киликийското) дружество за подпомагане на сираци. Участва в основаването на клон на Общоарменския благотворителен съюз Парекордзаган (AGBU) в София и заема длъжността секретар на дружеството за България и Румъния.
По време на Балканската война той отива на фронта, където разпространява библии сред българските войници и сред турските пленници в Пловдив и Одрин.
През 1916 г. отново заминава за Швейцария, за да събира помощи за оцелелите от геноцида арменци.
Пастор Агоп Шахвеледян умира в София на 30 август 1931 г.
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Запазена е снимка на семейството на Агоп Шахвеледян.[6] Съпругата му Берта Клайн-Шахвеледян е немкиня, отгледана и образована от арменка. Техни дъщери са Вехан, Майди (Marie) и учителката в Немското училище в София[7] Клара, която по време на Първата световна война служи като милосърдна сестра[8]. Синовете им са художникът Карло (Karl Johannes)[9] и чиновникът Веазун (Веназун, Вехазун) Киркор Шахвелед.
Братът на Агоп Шахвеледян – Дикран (Tigran) Шахвеледян – също служи като протестантски пастор в София.
В Централния държавен архив се съхранява личен архивен фонд на пастор Агоп Шахвеледян.[10]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Hermann Goltz. Deutschland, Armenien und die Türkei 1895 – 1925, Dokumente und Zeitschriften aus dem Dr. Johannes-Lepsius-Archiv. Drei Teile; Saur, München, 1998 – 2004.
- ↑ Узлова, Лилия. Пощенските картички като източник на информация за генеалогични изследвания – Venets: The Belogradchik Journal for Local History, Cultural Heritage and Folk Studies Volume 2, Number 3, 2011, p. 346
- ↑ A Muslim who became a Christian by John Bechard (English translation).
- ↑ Atanas Damianov: Die Arbeit der Deutschen Orient-Mission unter den türkischen Muslimen in Bulgarien von Anfang des 20. Jahrhunderts bis zum 2. Weltkrieg Halle 2002, p. 123, 133 – 134.
- ↑ Живодар Душков. Русенският периодичен печат в първото десетилетие на ХХ век. – Известия на Съюза на учените – Русе, серия 2 (обществени науки), т. 6, 2011, с. 57.
- ↑ Арменска общност в България. Евангелисткият пастор Шахвеледян със семейството си. www.europeana.eu. Посетен на 24 февруари 2020 г.
- ↑ www.europeana.eu Арменска общност в България. Изложба на ръкоделия в Дойче шуле. Клара Шахвеледян, посетен на 24 февруари 2020 г.
- ↑ www.europeana.eu Арменска общност в България. Клара Шахвеледян като милосърдна сестра по време на Първата световна война с ранени войници. Посетен на 24 февруари 2020 г.
- ↑ www.europeana.eu Арменска общност в България. Карл Шахвеледян – художникпосетен на 24 февруари 2020 г.
- ↑ ЦДА, ф. 2026К, Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 23 септември 2020 г.
