Алберт Гудмундсон
| Алберт Гудмундсон | |||||||||
| Лична информация | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Роден | Алберт Сигурдур Гудмундсон 5 октомври 1923 г. | ||||||||
| Починал | 7 април 1994 г. Исландия | ||||||||
| Пост | нападател | ||||||||
| Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
| Национален отбор | |||||||||
| |||||||||
| 1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . | |||||||||
Алберт Гудмундсон (на исландски: Albert Guðmundsson) е исландски футболист и политик. Той е първият професионален футболист от страната, носейки екипите на отбори като Арсенал и Милан.[1] След края на кариерата си е министър на финансите на Исландия си и кандидат-президент.
Футболна кариера
[редактиране | редактиране на кода]Започва кариерата си в тима на Валур. През 1944 г. заминава за Шотландия, за да учи бизнес. По това време играе за тима на Глазгоу Рейнджърс. През 1946 г. преминава в Арсенал, като става вторият чужденец, носил екипа на „артилеристите“, след холандеца Херит Кайзер. Поради проблеми с работната виза обаче, Гудмундсон изиграва само 2 мача.[2]
Нападателят продължава кариерата си във Франция за Нанси. В единствения си сезон за тима става негов голмайстор и се разписва 2 пъти в турнира за Купата. През 1948 г. подписва с Милан. Гудмундсон изиграва 14 мача, но в двубоя с Лацио получава тежка травма на коляното. От Милан обаче отказват да платят за операцията на играча, тъй като лекарят, който предлага да я извърши, работи в градския съперник Интер. Гудмундсон обаче откупува контракта си и операцията преминава успешно.[3]
През 1949 г. се завръща във Франция с екипа на Расинг (Париж), а след това играе 1 сезон и за Ница. Гудмундсон играе на високо ниво до 1958 г., когато завършва кариерата си в Хапнарфордюр.
В политиката
[редактиране | редактиране на кода]След като се завръща в Исландия, стартира собствен бизнес. През 1970 г. се присъединява към Партия на независимостта, а от 1974 г. е депутат в парламента. През 1980 г. се кандидатира за президент на страната, но губи изборите от Вигдис Финпогадоухтир.[4] През 1983 г. става министър на финансите, а от 1985 до 1987 г. е министър на индустрията. Гудмундсон напуска поста си след корупционен скандал.
След като подава оставка, бившият футболист напуска Партията на независимостта и формира Партия на гражданите. На изборите същата година партията печели 10% от гласовете и получава право на 7 депутати в парламента.
От 1989 до 1993 г. Гудмундсон е посланик на Исландия във Франция. Умира на 7 април 1994 г.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Iceland honours football pioneer Gudmundsson
- ↑ From 6 Yard Box To Soap Box: Footballers Who Became Politicians
- ↑ Альберт Сигурдур Гудмундссон // Архивиран от оригинала на 2016-08-27. Посетен на 2016-07-02.
- ↑ Leaving football behind
