Александру Емануел Лаховари
| Александру Емануел Лаховари | |
| румънски политик и дипломат | |
| Роден |
1850 г.
|
|---|---|
| Починал | 1950 г.
|
Александру Емануел Лаховари (на румънски: Alexandru Emanuel Lahovari) е румънски политик и дипломат от края на XIX и началото на XX век.[1]
През 1904 година Лаховари е консул на Румъния в Битоля.
В резултат от активните действия на Лаховари като посланик на Кралство Румъния в Цариград на 22 май 1905 година администрацията на Абдул Хамид II признава наличието на румънски миллет в Османската империя. На новопризнатата народност е позволено да отваря румънски училища и църкви сред куцовласите в Македония, Епир и Тесалия – арумъни и мъгленорумъни, много от които са преселени в Южна Добруджа след края на Първата световна война.
По време на Първата световна война и Парижката мирна конференция Лаховари служи като румънски пълномощен министър последователно в Берн и Рим и активно лобира за присъединяване на Банат към Велика Румъния.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
|
