Александър Абрамович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Александър Абрамович
Александр Абрамович
съветски разузнавач
Роден
Шая Абрамович
Починал
21 януари 1972 г. (83 г.)

ПартияРуска социалдемократическа работническа партия
Работил вТомски държавен университет
НаградиОрден „Ленин“

Александър Емелянович Абрамович (на руски: Александр Емельянович Абрамович) е съветски разузнавач.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 27 март 1888 година в Мацкули, Херсонска губерния в еврейско семейство. През 1904 година завършва гимназия в Одеса, след което постъпва в Новорусийския университет, но скоро е изключен, заради участието си в крайнолеви групи. През 1911 година емигрира в Швейцария. През 1917 година е сред групата социалисти, които се връщат в Русия с т.нар. „пломбиран вагон“, в който пътува и болшевишкият лидер Владимир Ленин. Участва в Гражданската война, след което е изпратен от Коминтерна в Западна Европа, където отговаря за романоезичните страни, участва в ръководството на Балканската комунистическа федерация. През 1923 година играе важна роля в инициирането на провалилото се Септемврийско въстание в България,[1] след това за известно време е на работа в Китай. След 1932 година е оттеглен от активна разузнавателна дейност и преподава идеологически дисциплини в Томския университет, а след пенсионирането си живее в Лиепая.

Александър Абрамович умира на 21 януари 1972 година в Лиепая.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Фосколо, Мона. Георги Димитров. Една критическа биография. София, Просвета, 2013. ISBN 978-954-01-2768-2. с. 53 – 54.