Александър Александров (актьор)
Облик
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Александър Александров.
| Александър Александров | |
| български актьор | |
| Роден |
1951 г.
|
|---|---|
| Учил в | Национална академия за театрално и филмово изкуство |
| Работил в | Драматично-куклен театър (Враца) Нов драматичен театър „Сълза и смях“ |
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в град София през 1951 г. Завършил е актьорско майсторство в ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1973 година.
От 1973 до 1978 г. е по разпределение актьор във Врачанския театър с директор Иван Кондов, след това продължава в театър Сълза и смях от 1978 до 1998 година. По-късно продължава в трупата на „Перпетуум Мобиле“ на Кирил Воденичаров, докато с Татяна Иванова през 2008 година основава театрална къща „Вива Арте“ [1].
Театър
[редактиране | редактиране на кода]- „Тримата мускетари“ (1978) (Александър Дюма)
- „Въпрос на принцип“ (1973) (Недялко Йорданов) [2].
Телевизионен театър
[редактиране | редактиране на кода]- „Еленово царство“ (1996) (по Георги Райчев, реж. Вили Цанков)
- „Звезда от последна величина“ (1990) (Неда Антонова)
- „Обратен удар“ (1988) (Димитър Василев)
- „Жената и грешката“ (1982) (Яковос Камбанелис)
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]| Година | Филми/Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
|---|---|---|---|---|
| 2012 | Кантора Митрани | 12 | Кирил Атанасов (в 1 серия: III) | |
| 1994 | Октопод 7. Разследване смъртта на инспектор Катани (La piovra 7 – Indagine sulla morte del commissario Cattani) | 6 | Италия / Франция / Германия / Испания / Австрия | |
| 1991 | Удавникът | Кирил, журналист | ||
| 1990 | Осем процента любов | |||
| 1989 | Очите плачат различно | сервитьорът | ||
| 1988-1996 | Новите приключения на Арсен Люпен (Le retour d'Arsène Lupin) | 20 | Франция / Канада / Италия / Швейцария / Белгия / Полша / България / Куба / Португалия / Югославия | в 18-а серия „Herlock Sholmes s'en mêle“ (1995) |
| ? | Хайдушка майка | Васил Левски | ||
| 1987 | Време за път | 5 | следователят Георгиев | |
| 1986 | Дом за нашите деца | 6 | следователят Георгиев | |
| 1985 | Борис I | 2 | ||
| 1984 | Златният век | 11 | ||
| 1981 | Хан Аспарух | 3 | ||
| 1987 | Спилитим и Рашо | 20 | юнакът | |
| 1981 | Среднощен гост | Левски | ||
| 1981 | Кръвта е по-гъста от водата | лейтенат Грюбер, германски офицер | ||
| 1980 | Игра на любов | |||
| 1980 | Лосенските грънчари | |||
| 1978 | Хайдушка майка | Левски, знаменосецът на четата на Панайот Хитов | ||
| 1978 | По дирята на безследно изчезналите | 4 | Николай Петрини, народен представител от БЗНС | |
| 1976-1980 | Записки по българските въстания | 13 | Никола Обретенов „Тихо“ (в 3 серии – 2,3 и 4-та) | |
| 1974 | Иван Кондарев | 2 | ||
| 1973 | Нона | |||
| 1973 | Такава смърт няма (тв) | отчето/революционер | ||
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Вива Арте“, Александър Александров Архив на оригинала от 2019-01-19 в Wayback Machine.
- ↑ „Актьорът Александър Александров“, януари 2011