Александър Александров (актьор)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Александър Александров.
| Александър Александров | |
| български актьор | |
| Роден | |
|---|---|
.svg){kind=small}
Александър Александров е български актьор.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в град София през 1951 г. Завършил е актьорско майсторство в ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1973 година.
От 1973 до 1978 г. е по разпределение актьор във Врачанския театър с директор Иван Кондов, след това продължава в театър Сълза и смях от 1978 до 1998 година. По-късно продължава в трупата на „Перпетуум Мобиле“ на Кирил Воденичаров, докато с Татяна Иванова през 2008 година основава театрална къща „Вива Арте“ [1].
Театър[редактиране | редактиране на кода]
- „Тримата мускетари“ (1978) (Александър Дюма)
- „Въпрос на принцип“ (1973) (Недялко Йорданов) [2].
Телевизионен театър[редактиране | редактиране на кода]
- „Еленово царство“ (1996) (Георги Райчев и Вили Цанков)
- „Звезда от последна величина“ (1990) (Неда Антонова)
- „Обратен удар“ (1988) (Димитър Василев)
- „Жената и грешката“ (1982) (Яковос Камбанелис)
Филмография[редактиране | редактиране на кода]
| Година | Филми/Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
|---|---|---|---|---|
| 2012 | Кантора Митрани | 12 | Кирил Атанасов (в 1 серия: III) | |
| 1994 | Октопод 7. Разследване смъртта на инспектор Катани (La piovra 7 – Indagine sulla morte del commissario Cattani) | 6 | Италия / Франция / Германия / Испания / Австрия | |
| 1991 | Удавникът | Кирил, журналист | ||
| 1990 | Осем процента любов | |||
| 1989 | Очите плачат различно | сервитьорът | ||
| 1988-1996 | Новите приключения на Арсен Люпен (Le retour d'Arsène Lupin) |
20 | Франция / Канада / Италия / Швейцария / Белгия / Полша / България / Куба / Португалия / Югославия | в 18-а серия „Herlock Sholmes s'en mêle“ (1995) |
| ? | Хайдушка майка | Васил Левски | ||
| 1987 | Време за път | 5 | следователят Георгиев | |
| 1986 | Дом за нашите деца | 6 | следователят Георгиев | |
| 1985 | Борис I | 2 | ||
| 1984 | Златният век | 11 | ||
| 1981 | Хан Аспарух | 3 | ||
| 1987 | Спилитим и Рашо | 20 | юнакът | |
| 1980 | Игра на любов | |||
| 1976-1980 | Записки по българските въстания | 13 | Никола Обретенов „Тихо“ (в 3 серии – 2,3 и 4-та) | |
| 1974 | Иван Кондарев | 2 | ||
| 1973 | Нона | |||
| 1973 | Такава смърт няма (тв) | революционер |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Вива Арте“, Александър Александров Архив на оригинала от 2019-01-19 в Wayback Machine.
- ↑ „Актьорът Александър Александров“, януари 2011
