Александър Андреевич Бунге

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Александър Бунге)
Направо към: навигация, търсене
Александър Андреевич Бунге
Александр Андреевич Бунге
руски лекар, ботаник, пътешественик, професор
Александър Андреевич Бунге
Александър Андреевич Бунге

Роден
Александър Андреевич Бунге
Починал
18 юли 1890 г. (86 г.)
Националност Флаг на Русия Русия
Медицина
Област ботаника
Образование Императорски Дерптски университет
Учил при Карл Фридрих фон Ледебур
Работил в Императорски Дерптски университет
Видни студенти Едмунд Русов
Семейство
Деца Густав Бунге и Александър Александрович Бунге
Александър Андреевич Бунге в Общомедия

Александър Андреевич Бунге (на руски: Александр Андреевич Бунге) (24 септември (6 октомври) 1803, Киев – 6(18) юли 1890, Килтси, Естония) руски лекар, ботаник, пътешественик, професор в университета в Дерпт (сега Тарту, Естония).

От 1821 до 1825 изучава медицина и естествени науки в университета в Дерпт и се дипломира с докторска степен.

През 1826 заедно с ботаника Карл Фридрих Ледебур изследва Алтай. В началото на юни се изкачва по река Бухтарма (десен приток на Иртиш), на 86º и.д. пресича вододела и достига до река Катун, като открива изворите ѝ в ледниците на Алтай. През юли и август се изкачва по река Чариш (ляв приток на Об) до изворите ѝ и се прехвърля в изворите на река Урсул (ляв приток на Катун) и на юг от нея вторично открива Теректинския хребет (120 км, 2821 м).

През 1829 се среща с Александър Хумболт и по негова препоръка е зачислен в духовна мисия на Руската академия на науките отправяща се за Пекин. По време на пътуването, през 1830 – 1831 извършва хипсометрични изследвания в пустинята Гоби. Събрания материал по време на пътешествието описва в книгите си: „Enumeratio plantarum quas in China boreali collegit“ (Санкт-Петербург, 1831) и в „Plantarum Mongolico-Chinensium decas I“ (Казань, 1835).

През лятото на 1832 за втори път пребивава в Алтай като изследва цялото течение на река Чуя, описва Чуйската степ, Чулъшман и левия ѝ приток Башкаус и Чулъшманската планинска земя.

През 1834 е назначен за професор в катедрата по ботаника в университета в Казан. През 1835 извършва изследвания в Приволжските степи и Астраханска губерния, а през 1836 – възглавява катедрата по ботаника в университета в Дерпт.

През август и септември 1858 участва в експедицията на Николай Хаников в Иран, като картира северните части на Източно Иранските планини.

През 1867 излиза в пенсия и се заема с обработка на материала събран в Иран. През 1874 е делегат на ботаническия конгрес във Флоренция.

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

  • „Flora Altaika“, t. 1 – 4, 1829 – 33;
  • „Alexsandri Lehmanni reliquiae botanicae“ (1854);
  • „Beitrag zur Kenntniss der flor Russlands und der Steppen Central-Asiens. ErsteAbteilung..., Annis 1839 – 1842“, (1854).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Азатян, А. А. и др., История открытия и исследования Советской Азии, М., 1969
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86. Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (ХІХ – начало ХХ в.), М., 1985, стр. 83 – 84, 179.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бунге, Александр Андреевич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.