Александър Бураго

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александър Бураго
руски офицер
Александър Бураго 
Роден: 16 март 1853 г.
Починал: 1883 г. (29 г.)

Александър Петрович Бураго (на руски: Александр Петрович Бура́го) е руски офицер, капитан по време на участието си в Руско-турската война (1877-1878).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Александър Бураго е роден през 1853 г. в Русия в семейство на потомствен дворянин. Ориентира се към военното поприще. Завършва Павловския кадетския корпус в Санкт Петербург.

По време на Руско-турската война (1877-1878) служи в Лейбгвардейския драгунски полк от състава на Западния отряд на генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Командир на II-ри ескадрон. Военно звание капитан. Участва в Битката при Пловдив в колоната на генерал-лейтенант Николай Криденер.

Паметник на Освобождението на Пловдив

Получава разузнавателна задача да разкрие началото на организираното от Сюлейман паша оттегляне от Пловдив. Командвайки 63 драгуни, успява да се вмъкне в Пловдив. Малък разезд научава от тукашните българи в кв. Кършиака, че в града има повече от 1000 низами и черкезка конница. Сержант Пономарьов от разезда на поручик Стлохан успява да залови в района на ж.п. гара пленник и с действието си предизвиква уплаха, прераснала в паника и изоставяне на позициите. Капитан Бураго незабавно атакува и увлича руските сили. Превземат кв. Мараша, хълма Бунарджика и пощата. Капитан Бураго изпраща донесение по пленения телеграф през нощта на 4/16 януари 1878 г. до ген. Й. Гурко за заемането на Пловдив.

Награден е с Орден „Свети Георги“ IV ст. Повишен във военно звание полковник.

В памет на Битката при Пловдив е изграден Паметник на Освобождението на града (на 9-тия километър по пътя за Пазарджик, обновен през 2009 г.) и на капитан Александър Бураго (в градската градина до Природонаучния музей). Неговото име носи улица и квартал в ж.к. „Тракия“ в Пловдив.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Генов Цонко, Освободителната война 1877-1878, Изд. „Изкуство и култура“, София, 1978, с. 230-231