Дондукова градина

„Дондуковата градина“
	Паркове в България
	Есен в градината, 2012 г.
	Координати: 42°08′58.35″ с. ш. 24°44′36.22″ и. д. / 42.149544° с. ш. 24.743397° и. д.
Информация
Вид	обществен парк
Местоположение	Пловдив, „Централен“
Създаден	1878 г.
Архитект	Люсиен Шевалас
Собственик	Община Пловдив
	„Дондуковата градина“ в Общомедия

Дондуковата градина e първата градска градина в Пловдив с представителни и обществени функции и един от основните паркове в града. Самата градина е посветена на временно изпълняващия длъжността генерал-губернатора на Санстефанска България княз – генерал Дондуков-Корсаков.^[1]

Местонахождение[редактиране | редактиране на кода]

Намира се в квартал Мараша в централната градска част на Пловдив. Тя обхваща пространството южно от булевард „Шести септември“, между улиците „Христо Г. Данов“ и „Бетховен“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Градината е създадена след Освобождението през 1878 г. и благоустроена от прочутия Люсиен Шевалас през 1880-те години. Главен вдъхновител и разпоредител за оформянето ѝ е ген. Дондуков. Градината е първата обществена зелена площ, която се урежда в центъра на града.^[1]

Паметникът на капитан Александър Бураго, чийто ескадрон пръв влиза в Пловдив и освобождава града през януари 1878 г. е издигнат в парка през 1969 г. През 1960-те години в градината е изграден Дом на мадоженците, а през 1973 г. е изградена зала „Лотос“. В дома и залата десетилетия наред се сключват граждански бракове, именуване на деца, златни и сребърни сватби.

Домът на младоженците през 1968 г.

През 1992 г. градината е обявена за паметник на парковото изкуство. От 1993 г. градината е в режим на опазване на исторически зелени площи в район „Централен“ на града.^[1]

Паметник на благодарността е открит през 1998 г. на площад „Цар Калоян“ до градината. Той е символ на благодарността за спасяването на пловдивските евреи.

През есента на 2018 г. в градината е оформена първата в България етноградина от седем дървета – лагерстремии (индийски люляк), цъфтящи в различни цветове, като символ на мирното съжителство на различните общности в Пловдив. В засаждането на дърветата вземат участие деца от различните общности в града – арменска, българска, еврейска, италианска, руска и турска. Седмото дърво е символ на всички останали етноси, чиито живот, култура и история, са свързани с Пловдив.^[2]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

На територията на парка и до него се намират

Природонаучен музей
Дом на младоженците
„Зала Лотос“
Къщата, в която е живял Иван Вазов с паметна плоча
Четвъртък пазар
Паметникът на Съединена България
Административната сграда на район „Централен“

Паметници[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на Александър Бураго, изработен от скулптора Виктор Тодоров през 1969 г.
Паметник на Захарий Стоянов
Паметник на Иван Вазов
Паметник на Благодарността – до площад „Цар Калоян“, издигнат през 1998 г. Той е символ на благодарността за спасяването на пловдивските евреи.