Дондукова градина
„Дондуковата градина“ | |
---|---|
Паркове в България | |
![]() Есен в градината, 2012 г. | |
Информация | |
Вид | обществен парк |
Местоположение | Пловдив, „Централен“ |
Създаден | 1878 г. |
Архитект | Люсиен Шевалас |
Собственик | Община Пловдив |
„Дондуковата градина“ в Общомедия |
Дондуковата градина e първата градска градина в Пловдив с представителни и обществени функции и един от основните паркове в града. Самата градина е посветена на временно изпълняващия длъжността генерал-губернатора на Санстефанска България княз – генерал Дондуков-Корсаков.[1]
Местонахождение[редактиране | редактиране на кода]
Намира се в квартал Мараша в централната градска част на Пловдив. Тя обхваща пространството южно от булевард „Шести септември“, между улиците „Христо Г. Данов“ и „Бетховен“.
История[редактиране | редактиране на кода]
Градината е създадена след Освобождението през 1878 г. и благоустроена от прочутия Люсиен Шевалас през 1880-те години. Главен вдъхновител и разпоредител за оформянето ѝ е ген. Дондуков. Градината е първата обществена зелена площ, която се урежда в центъра на града.[1]
Паметникът на капитан Александър Бураго, чийто ескадрон пръв влиза в Пловдив и освобождава града през януари 1878 г. е издигнат в парка през 1969 г. През 1960-те години в градината е изграден Дом на мадоженците, а през 1973 г. е изградена зала „Лотос“. В дома и залата десетилетия наред се сключват граждански бракове, именуване на деца, златни и сребърни сватби.
През 1992 г. градината е обявена за паметник на парковото изкуство. От 1993 г. градината е в режим на опазване на исторически зелени площи в район „Централен“ на града.[1]
Паметник на благодарността е открит през 1998 г. на площад „Цар Калоян“ до градината. Той е символ на благодарността за спасяването на пловдивските евреи.
През есента на 2018 г. в градината е оформена първата в България етноградина от седем дървета – лагерстремии (индийски люляк), цъфтящи в различни цветове, като символ на мирното съжителство на различните общности в Пловдив. В засаждането на дърветата вземат участие деца от различните общности в града – арменска, българска, еврейска, италианска, руска и турска. Седмото дърво е символ на всички останали етноси, чиито живот, култура и история, са свързани с Пловдив.[2]
Забележителности[редактиране | редактиране на кода]
На територията на парка и до него се намират
- Природонаучен музей
- Дом на младоженците
- „Зала Лотос“
- Къщата, в която е живял Иван Вазов с паметна плоча
- Четвъртък пазар
- Паметникът на Съединена България
- Административната сграда на район „Централен“
Паметници[редактиране | редактиране на кода]
- Паметник на Александър Бураго, изработен от скулптора Виктор Тодоров през 1969 г.
- Паметник на Захарий Стоянов
- Паметник на Иван Вазов
- Паметник на Благодарността – до площад „Цар Калоян“, издигнат през 1998 г. Той е символ на благодарността за спасяването на пловдивските евреи.
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Паметник на Александър Бураго
Паметник на Иван Вазов
Паметник на Захарий Стоянов