Дондукова градина

„Дондуковата градина“
	„Дондуковата градина“
Паркове в България
	Есен в градината, 2012 г.
	Местоположение в Пловдив
Информация
Вид	обществен парк
Местоположение	Пловдив, „Централен“
Създаден	1878 г.
Архитект	Люсиен Шевалас
Собственик	Община Пловдив
	„Дондуковата градина“ в Общомедия

Дондуковата градина e първата градска градина в Пловдив с представителни и обществени функции, сред основните паркове в града.

Посветена е на временно изпълняващия длъжността генерал-губернатора на Санстефанска България княз генерал Дондуков-Корсаков.^[1]

Местонахождение

Намира се в квартал Мараша в централната градска част на Пловдив. Тя обхваща пространството южно от булевард „Шести септември“, между улиците „Христо Г. Данов“ и „Бетовен“.

История

Градината е създадена след Освобождението през 1878 г. на мястото на старото турско гробище „Орта мезар“. Тя е благоустроена от прочутия Люсиен Шевалас през 1880-те години. Главен вдъхновител и разпоредител за оформянето ѝ е ген. Дондуков. Градината е първата обществена зелена площ, която се урежда в центъра на града.^[1]

През годините около градината са изградени първата градска община (сега Природонаучният музей) и сградата на областното събрание на Източна Румелия (днес Музей на Съединението). До нея са още Щабът на армията, Бирничеството, Мъжката гимназия и редакциите на основните пловдивски вестници. В осмоъгълен павилион, построен в самата градина, известният инж. Йосиф Шнитер довършил прочутия си градоустройствен план на Пловдив. В него градината е отбелязана като част от квартал 178. Около градината са били домовете на известните пловдивчани братята Йоаким и Георги Груеви, Драган Манчов и Иван Вазов. Там била и редакцията, от която Вазов и Константин Величков издават в-к "Народний глас" и списание "Наука".

След 1944 г. устройството на градината не се променя. Скулпторът Мина Иванов изработва бюст от бронз на Иван Вазов. През 1969 г. е поставен и паметникът на капитан Александър Бураго. Негов автор е скулпторът Виктор Тодоров. На революционера и писателя Захари Стоянов също е отредено специално място. Паметникът му е дело на скулптора проф. Димитър Бойков. През 1960-те години в градината е изграден Дом на младоженците, а през 1973 г. е изградена зала „Лотос“.

През 1992 г. градината е обявена за паметник на парковото изкуство. От 1993 г. градината е в режим на опазване на исторически зелени площи в район „Централен“ на града.^[1] Паметник на благодарността е открит през 1998 г. на площад „Цар Калоян“ до градината. Той е символ на благодарността за спасяването на пловдивските евреи. Паметникът е дело на пловдивския скулптор Атанас Карадечев.

През есента на 2018 г. в градината е оформена първата в България етноградина от седем дървета – лагерстремии (индийски люляк), цъфтящи в различни цветове, като символ на мирното съжителство на различните общности в Пловдив. В засаждането на дърветата вземат участие деца от различните общности в града – арменска, българска, еврейска, италианска, руска и турска. Седмото дърво е символ на всички останали етноси, чиито живот, култура и история, са свързани с Пловдив.^[2]

Забележителности

На територията на парка и до него се намират

Природонаучен музей
Дом на младоженците
„Зала Лотос“
Къщата, в която е живял Иван Вазов с паметна плоча
Четвъртък пазар
Паметникът на Съединена България
Административната сграда на район „Централен“

Паметници

Паметник на Александър Бураго, изработен от скулптора Виктор Тодоров през 1969 г.
Паметник на Захарий Стоянов
Паметник на Иван Вазов
Паметник на Благодарността – до площад „Цар Калоян“, издигнат през 1998 г. Той е символ на благодарността за спасяването на пловдивските евреи.