Александър Найденович
| Александър Найденович | |
| български фармаколог | |
 | |
| Роден |
7 февруари 1858 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Работил в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Фармакология |
| Семейство | |
| Баща | Иван Найденович |
| Майка | Елени Найденович |
| Братя/сестри | Ефросина Найденович, по мъж Тошева, съпруга на генерал Стефан Тошев |
| Съпруга | Бояна Найденович |
| Деца | адв. Стефан Найденович; арх. Иван Найденович, Петрана Найденович (по мъж Николова, съпруга на полк. Никола Николов), Олга Найденович (по мъж Найденова, съпруга на диригента Асен Найденов). |
Александър Иванов Найденович е един от основателите на научната фармация в България и създателите на Катедрата по фармакология и токсикология във Висшето училище в София (по-късно Софийския университет „Св. Климент Охридски“).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 7 февруари 1858 г. в гр. Одрин. Син е на д-р Иван Найденович, един от първите български лекари, завършил медицина във Флоренция (Италия).[1]
Началното си образование получава в родния си град, а средно и висше по химия – в Атина. След това специализира две години фармация и токсикология в Париж.[2] Той е първият гражданин на новосъздаденото Княжество България, специализирал фармация и токсикология в Сорбоната, Париж (1881-1883 г.)
След завръщането си първоначално се установява в Пловдив, тогава в Източна Румелия. На 1 май 1884 г. е назначен за помощник на д-р Шостаник, професор по фармация в Медицинското училище в Цариград, а по-късно същата година и за началник на химическата лаборатория към медицинския съвет на Източнорумелийското санитарно дружество, което му възлага проучването на минералните води на Меричлери.[3] Веднага след Съединението на България през 1885 г. е назначен за главен аптекар на българската армия. След заминаването на Алберт Тагартен за Русия той е назначен за изпълняващ длъжността, а по-късно и за началник на химическата лаборатория в София[4]. През 1886 г. заедно с д-р Стоян Чомаков публикува в списание „Здравие“ изследване на Сливенските минерални извори[5]. През 1891 г. публикува в Държавен вестник първи данни за състава на термалните минерални води на град (тогава село) Банкя.[6] В началото на ХХ век изследва за първи път и брезнишката желязна минерална вода[7]. Той е един от пионерите на балнеолечението и на изследването на минералните води в България[8]. Главен аптекар е към Дирекцията за опазване на общественото здраве до 1915 г.[2]
Александър Найденович е първият преподавател по токсикология във Висшето училище в София[9] и е член-основател на Българското химическо дружество.[4] През 1918 г., след излизането на Царство България от Първата световна война, в София пристига френския генерал Луи Франше д'Еспере, ръководител на мисията на Антантата в Царството, и отсяда в къщата на Александър Найденович, непосредствено срещу сегашния хотел Хаят в София.
Сестрата на Александър Найденович Ефросина е съпруга на българския генерал Стефан Тошев.
Признание, награди и памет
[редактиране | редактиране на кода]Носител е на множество висши правителствени награди, включително орден За гражданска заслуга, Кръст за независимостта на България 1908, както и други български, германски и френски отличия.
Умира на 10 юли 1927 г. и е погребан в Софийските централни гробища. Съгласно завещанието му се създава фонд „Александър Найденович“, който подпомага финансово развитието на Съюза на химиците в България [10].
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 8. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104302. с. 2948.
- ↑ а б Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 – 1913). София, 1994. ISBN 954-8465-17-5. с. 186 – 187.
- ↑ Янев, Георги. Меричлери в историята и в мен. гр. Хасково, "Полиграфия", 2009.
- ↑ а б Георгиев, Минчо и др. Към историята на академичното медицинско образование в България. София, Издателска къща "Св. Георги Победоносец", 2017. ISBN 978-619-7283-12-9.
- ↑ Найденович, Александър и др. Анализ на водите от сливенските минерални бани // сп. "Здравие" 13. 1886-09-01. с. 102-103.
- ↑ Найденович, Александър. Термални минерални води в с. Банки, Софийска околия // Държавен вестник Бр. 98. 1891-05-07.
- ↑ Брезнишката желязна минерална вода и паркът „Бърдото“ - 02.10.2023 // Българско Национално Радио. 2023-10-02. Посетен на 2024-02-17.
- ↑ Пенчев, Павел и др. Находищата на минерални води в района на София // Българска Асоциация по Подземни Води. София, Печатница "Демакс" АД, 2011. ISBN 978-954-92780-1-9. с. 3.
- ↑ Христов, Д. и др. Преподавателите във физико-математическия факултет за времето 1889-1939 г. // Physico-Mathematical Journal 67. 1993. с. 306.
- ↑ Найденов, Н. Из историята на Съюза на химиците в България. Част 2. // Химия и индустрия 75(3-4). 2004. с. 77-80.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- „Александър Найденович основава Катедрата по фармакология към СУ“, teenproblem.net, 7 февруари 2012
- Събития и факти: 7.02 в Wayback Machine (архив на оригинала от 2016-11-25), bolgari.net
- Копривщица, svetimesta.com
- Найденович, Стефан Ал. Фигури на някои копривщенски емигранти в Одрин. В: Юбилеен сборник по миналото на Копривщица. София, 1926, с. 431 – 435
- Н. Хр. Найденов, "Из историята на Съюза на химиците в България 1901-1949 г" в Wayback Machine (архив на оригинала от 2016-11-25)
- „Александър Найденович (1858 – 1927)“, sofiapomni.com