Аллат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Алат.

Аллат
Allat Palmyra RGZM 3369.jpg
Характеристики
Описание богиня в арабската митология
Аллат в Общомедия

Аллат (Al-Lāt; на арабски: اللات; още ал-Лат, Алила̀т, Лат, Ила̀т) е богиня в арабската митология. Приемана е най-често като богиня на небето и дъжда.

Възможно е името Аллат да е субститут на табуираното име на божеството, като е образувано от нарицателното „илахат“ („богиня“) с определителен член „ал-“ и означава „Богинята“, „Тази богиня“.

Сред арабите от Сирийската пустиня Аллат е приемана като женско съответствие на Аллах, майка на боговете и негова съпруга. Арабите от Централна Арабия я смятат за дъщеря на Аллах, сестра на богините Манат и Уза, а тези от южните части на Централна Арабия – за дъщеря на Уза. В Палмира е смятана за съпруга на Ел, там и в Набатея е отъждествявана с древногръцката Атина. По-често обаче е отъждествявана с Афродита Урания, което се дължи на това, че повечето етнически групи я почитат като богиня на Слънцето и планетата Венера. Според Херодот „...асирийците наричат Афродита Милита, арабите – Алилат, а персите – Митра[1] и още: „От боговете арабите почитат само Дионис и Урания... На своя език Дионис те наричат Ороталт, а Урания – Алилат.“[2]

Аллат има голямо светилище в град Таиф, където е почитана и като покровителка на града. Светилището е разположено върху територия, обявена за свещенам има храм и идол, представляващ орнаментиран бял гранитен камък. Таифското светилище е разрушено от Мохамед, който отначало признава божествената природа на Аллат (както и на Манат и Уза), но впоследствие я отхвърля[3].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Херодот, История. I, 131.
  2. Херодот, История. III,8.
  3. Коран 53:19 – 23.