Амазонска екваториална гора

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Амазонска джунгла)
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за региона Амазония и горите му. За основната му река вижте Амазонка (река).

Амазония

Амазонската екваториална гора или просто Амазония (на испански: Amazonia, на португалски: Amazônia, Floresta Amazônica или Selva Amazônica), често наричана и Амазонска джунгла е огромен горски пояс от екваториални гори, разположен във водосборния басейн на река Амазонка в Южна Америка. Заема територия от около 5,5 милиона кв. км., което я прави най-обширната екваториална гора на планетата. Обхваща териториите на 8 държави - Бразилия, Колумбия, Перу, Венецуела, Еквадор, Боливия, Гвиана и Суринам и една зависима територия - Френска Гвиана, със статут на отвъдморски департамент на Република Франция.

Амазонската екваториална гора притежава най-голямото биоразнообразие на планетата. Значителна част от територията и все още е слабо проучена. През Амазония протичат някои от най-дългите и пълноводни реки на Земята, сред които и най-пълноводната - Амазонка, която е дала наименованието на целия регион.

Етимология и откриване[редактиране | редактиране на кода]

Франсиско де Ореляна поема на към Амазония

Наименованието Амазония е измислено от испанския конквистадор Франсиско де Ореляна, който пристига в Южна Америка през 1541 г., за да се присъедини към експедицията на Гонсало Писаро (брат на завоевателя на империята на инките Франсиско Писаро) в търсене на митичния град Елдорадо. По-късно Ореляна се отделя от Писаро и поема по течението на река Напо в днешен Еквадор, един от притоците на Амазонка и така навлиза за първи път в дебрите на екваториалната гора. Когато достига до голямата река, Ореляно забелязва няколко жени от едно от местните индиански племена, въоръжени с копия и стрели. Правейки аналогия с прочутите жени - воини от старогръцката митология, той кръщава тази част от реката Амазонка. Постепенно това наименование се налага върху цялото течение на реката и се използва официално и до днес.

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

По-голямата част от територията на амазонската екваториална гора е разположена в обширната Амазонска низина, заемаща цялото централно ядро на водосборния басейн на реката. Границите ѝ на запад се очертават от планинската верига на Андите, чиито източни склонове често се смятат за част от Амазония. Причината е, че растителната покривка до 1500 м. н. в. се състои от типичните за низината екваториални гори. Северната част има по-разнообразен релеф. Тук се простира Гвинаската планинска земя, високо старо плато, харектеризиращо се с извисяващите се масивни планини от пясъчник, наричани от местното население "тепуи". Най-високата точка на Гвианското плато е Пику да Неблина (2994 метра), намираща се на територията на Бразилия, точно на границата с Венецуела.

Геоложка история[редактиране | редактиране на кода]

Амазонската екваториална гора е образувана в началото на периода Еоцен преди около 55 милиона години. По-рано регионът вероятно е бил покрит от саванно - степна растителност. Причината за образуването на леса е в глобалното повишение на температурите в началото на Еоцена, което променя движението на океанските течения в Атлантическия океан, като северната част на Южна Америка преминава под влиянието на влажните океански пасати, които носят повече дъждове.[1]

Екваториална гори край Манаус

От особено голямо значение за формирането на Амазония са геологичните процеси в западната част на континента, където се издига планинската верига Анди. Тя се превръща в климатична преграда, която спира влажните океански маси от изток. Тъй като липсва подобен масив по атлантическото крайбрежие, влиянието на влажните пасати се разпростира върху огромната територия от Атлантическия океан до Андите. До времето на последната ледникова епоха екваториалните гори покриват цяла Амазония, както и по-голямата част от континента, с по-обширен ареал в сравнение с модерната епоха. През късния плейстоцен, когато средните температури за планетата падат значително и ледената покривка достига своя глациален максимум, климатът става по-сух, поради което горите отстъпват място на саваните и редките храстови формации. Геологичните проби и анализи показват, че засушаването започва да настъпва още преди около 2 милиона години, но най-осезаемо става то преди около 21 000 години. В началото на холоцена, когато климатът се затопля, а дъждовете нарастват, ареалът на тропическата гора отново нараства и заема териториите, които обхваща и днес.[2]

Биоразнообразие[редактиране | редактиране на кода]

Папагали ара от Южна Америка. Ярките цветове са типични за птиците от екваториалните гори

Екваториалните гори на Амазония се отличават с най-голямото биоразнообразие, познато на нашата планета. Броят на известните видове растения и животни тук е по-голям откъдето и да е по света. Те съставляват около 10 % от всички живи видове на Земята. Насекомите са представени от над 2,5 милиона различни вида, рекорд в световен мащаб[3]. Амазония е дом на над 40 000 вида цветни растения[4] и според някои проучвания приютява около 400 милиарда броя дървета от над 16 000 вида. В горите на Еквадор е регистрирано най-голямото разнообразие на видове дървета в света - над 1100 вида на кв. км. Едно проучване, осъществено в бразилска Амазония през 1999 г. показа, че на 1 кв. км. гора има на около 90 790 тона живи растения.[5] Гръбначните животни са представени от повече от 2200 вида птици, 2500 вида риби[6], 430 вида бозайници, 428 вида земноводни и 378 вида влечуги.[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Morley, Robert J. (2000). Origin and Evolution of Tropical Rain Forests. Wiley. ISBN 0-471-98326-8.
  2. Burnham, Robyn J.; Johnson, Kirk R. (2004). "South American palaeobotany and the origins of neotropical rainforests". Philosophical Transactions of the Royal Society 359 (1450): 1595–1610. doi:10.1098/rstb.2004.1531. PMC 1693437. PMID 15519975.
  3. "Photos / Pictures of the Amazon Rainforest". Travel.mongabay.com. Archived from the original on December 17, 2008. Retrieved December 18, 2008.
  4. James S. Albert; Roberto E. Reis (March 8, 2011). Historical Biogeography of Neotropical Freshwater Fishes. University of California Press. p. 308. Archived from the original on June 30, 2011. Retrieved June 28, 2011.
  5. Laurance, William F.; Fearnside, Philip M.; Laurance, Susan G.; Delamonica, Patricia; Lovejoy, Thomas E.; Rankin-de Merona, Judy M.; Chambers, Jeffrey Q.; Gascon, Claude (June 14, 1999). "Relationship between soils and Amazon forest biomass: a landscape-scale study". Forest Ecology and Management 118 (1–3): 127–138. doi:10.1016/S0378-1127(98)00494-0.
  6. Енциклопедия "География на света", изд. Труд, София, 2006
  7. Da Silva, Jose Maria Cardoso; et al. (2005). "The Fate of the Amazonian Areas of Endemism". Conservation Biology 19 (3): 689–694. doi:10.1111/j.1523-1739.2005.00705.x.