Амазонска екваториална гора

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Амазонска джунгла)
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за региона Амазония и горите му. За основната му река вижте Амазонка (река).

Амазония

Амазонската екваториална гора или просто Амазония (на испански: Amazonia, на португалски: Amazônia, Floresta Amazônica или Selva Amazônica), често наричана и Амазонска джунгла е огромен горски пояс от екваториални гори, разположен във водосборния басейн на река Амазонка в Южна Америка. Заема територия от около 5,5 милиона кв. км., което я прави най-обширната екваториална гора на планетата. Обхваща териториите на 8 държави – Бразилия, Колумбия, Перу, Венецуела, Еквадор, Боливия, Гвиана и Суринам и една зависима територия – Френска Гвиана, със статут на отвъдморски департамент на Република Франция.

Амазонската екваториална гора притежава най-голямото биоразнообразие на планетата. Значителна част от територията и все още е слабо проучена. През Амазония протичат някои от най-дългите и пълноводни реки на Земята, сред които и най-пълноводната – Амазонка, която е дала наименованието на целия регион.

Етимология и откриване[редактиране | редактиране на кода]

Франсиско де Ореляна поема на към Амазония

Наименованието Амазония е измислено от испанския конквистадор Франсиско де Ореляна, който пристига в Южна Америка през 1541 г., за да се присъедини към експедицията на Гонсало Писаро (брат на завоевателя на империята на инките Франсиско Писаро) в търсене на митичния град Елдорадо. По-късно Ореляна се отделя от Писаро и поема по течението на река Напо в днешен Еквадор, един от притоците на Амазонка и така навлиза за първи път в дебрите на екваториалната гора. Когато достига до голямата река, Ореляно забелязва няколко жени от едно от местните индиански племена, въоръжени с копия и стрели. Правейки аналогия с прочутите жени – воини от старогръцката митология, той кръщава тази част от реката Амазонка. Постепенно това наименование се налага върху цялото течение на реката и се използва официално и до днес.

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

По-голямата част от територията на амазонската екваториална гора е разположена в обширната Амазонска низина, заемаща цялото централно ядро на водосборния басейн на реката. Границите ѝ на запад се очертават от планинската верига на Андите, чиито източни склонове често се смятат за част от Амазония. Причината е, че растителната покривка до 1500 м. н. в. се състои от типичните за низината екваториални гори. Северната част има по-разнообразен релеф. Тук се простира Гвинаската планинска земя, високо старо плато, харектеризиращо се с извисяващите се масивни планини от пясъчник, наричани от местното население „тепуи“. Най-високата точка на Гвианското плато е Пику да Неблина (2994 метра), намираща се на територията на Бразилия, точно на границата с Венецуела.

История[редактиране | редактиране на кода]

Геоложка история[редактиране | редактиране на кода]

Амазонската екваториална гора е образувана в началото на периода Еоцен преди около 55 милиона години. По-рано регионът вероятно е бил покрит от саванно – степна растителност. Причината за образуването на леса е в глобалното повишение на температурите в началото на Еоцена, което променя движението на океанските течения в Атлантическия океан, като северната част на Южна Америка преминава под влиянието на влажните океански пасати, които носят повече дъждове.[1]

Екваториална гори край Манаус

От особено голямо значение за формирането на Амазония са геологичните процеси в западната част на континента, където се издига планинската верига Анди. Тя се превръща в климатична преграда, която спира влажните океански маси от изток. Тъй като липсва подобен масив по атлантическото крайбрежие, влиянието на влажните пасати се разпростира върху огромната територия от Атлантическия океан до Андите. До времето на последната ледникова епоха екваториалните гори покриват цяла Амазония, както и по-голямата част от континента, с по-обширен ареал в сравнение с модерната епоха. През късния плейстоцен, когато средните температури за планетата падат значително и ледената покривка достига своя глациален максимум, климатът става по-сух, поради което горите отстъпват място на саваните и редките храстови формации. Геологичните проби и анализи показват, че засушаването започва да настъпва още преди около 2 милиона години, но най-осезаемо става то преди около 21 000 години. В началото на холоцена, когато климатът се затопля, а дъждовете нарастват, ареалът на тропическата гора отново нараства и заема териториите, които обхваща и днес.[2]

Влияние от Сахара[редактиране | редактиране на кода]

Над 56% от прахът, наторяващ Амазонската гора, идва от депресията Боделе в Северен Чад, Сахара. Прахът съдържа фосфор, важен за растежа на растенията. Сахарският прах замества еквивалентното количество фосфор, отмит от амазонската почва чрез дъждове и наводнения.[3] До 50 милиона тона прах от Сахара годишно е издухван над Атлантическия океан.[4][5]

Сателитът на NASA CALIPSO е измерил количеството прах, пренесен от вятъра от Сахара до Амазония: средно 182 милиона тона прах е издухван от Сахара всяка година, на 15 градуса западна дължина, 2 600 km над Атлантика (прах пада и в него), после на 35 градуса западна дължина при източния бряг на Южна Америка 27,7 милиона тона (15%) прах пада в басейна на Амазонка, 132 милиона тона прах остава във въздуха, 43 милиона тона прах е издухван и попада в Карибско море след 75 градуса западна дължина.[6]

Човешко заселване[редактиране | редактиране на кода]

Членове на племе, с което не е бил осъществяван контакт, в бразилския щат Акре, 2009 г.

Според археологическите разкопки в Каверна де Педра Пинтада, хората се заселват за пръв път в Амазония преди поне 11 200 години.[7] По-нататъшното развитие води до късни праисторически селища по периферията на гората към 1250 г., които докарват изменения по покритието на гората.[8]

Дълго време се е считало, че Амазонската гора е била само рядко населена, тъй като е било невъзможно за голяма популация да се издържа чрез селско стопанство, имайки предвид бедната почва. Според някои учени гъстота на населението от 0,2 д/km² е максимумът, който може да се издържа в джунглата чрез лов.[9] Обаче, скорошни антропологични открития предполагат, че регионът, всъщност, е бил гъсто населен. Възможно е около 5 милиона души да са живели в Амазония към 1500 г., разделени между брегови селища и обитатели на вътрешността.[10] Към 1900 г. населението пада до милион, а до 1980-те години пада под 200 000.[10]

Първият европеец, прекосил цялата река Амазонка е Франсиско де Ореляна през 1542 г.[11] Той докладва за разцъфваща цивилизация по амазонското течение през 1540-те години. Смята се, че въпросната цивилизация по-късно е унищожена от разпространението на едра шарка, донесена от Европа.[12]

От 1970-те години насам са открити множество геоглифове върху обезлесената земя, които датират от периода 1 – 1250 г. и потвърждават тезата за доколумбови цивилизации.[13][14] В района на река Шингу през 2003 г. са намерени останки от големи селища насред Амазонската джунгла. Сред тях са открити и доказателства за пътища, мостове и площади.

Биоразнообразие[редактиране | редактиране на кода]

Папагали ара от Южна Америка. Ярките цветове са типични за птиците от екваториалните гори

Екваториалните гори на Амазония се отличават с най-голямото биоразнообразие, познато на нашата планета. Броят на известните видове растения и животни тук е по-голям откъдето и да е по света. Те съставляват около 10 % от всички живи видове на Земята. Насекомите са представени от над 2,5 милиона различни вида, рекорд в световен мащаб[15]. Амазония е дом на над 40 000 вида цветни растения[16] и според някои проучвания приютява около 400 милиарда броя дървета от над 16 000 вида. В горите на Еквадор е регистрирано най-голямото разнообразие на видове дървета в света – над 1100 вида на кв. км. Едно проучване, осъществено в бразилска Амазония през 1999 г. показа, че на 1 кв. км. гора има на около 90 790 тона живи растения.[17] Гръбначните животни са представени от повече от 2200 вида птици, 2500 вида риби[18], 430 вида бозайници, 428 вида земноводни и 378 вида влечуги.[19]

Обезлесяване[редактиране | редактиране на кода]

Пожари и обезлесяване в Рондония.

Обезлесяването в Амазония се дължи основно на построяването на селища, инфраструктура и разработването на земята.[20] Преди 60-те години на XX век достъпът до вътрешността на Амазония е силно ограничен и гората е почти незасегната.[21] Фермите през 1960-те години функционират чрез отглеждане на култури. Обаче, фермерите се оказват неспособни да управляват земите си и реколтата си, поради загуба на плодородието на почвата и избягването на плевели.[22] Почвите в Амазония се оказват плодородни само за малко време, така че фермерите постоянно се придвижват към нови райони и разчистват повече земя.[22] Тези фермерски практики довеждат до обезлесяване и причиняват големи щети по околната среда.[23]

През 1970-те години започва строежът на Трансамазонската магистрала. Тя представлява голяма заплаха за Амазонската гора, тъй като улеснява дърводобива.[24]

Между 1991 и 2000 г. общата площ на загубените амазонски гори нараства от 415 000 на 587 000 km², като по-голямата част от загубената гора се превръща в пасища за добитъка. 91% от обезлесените земи в Амазония след 1970 г. се използват за пасища.[25][26]

В днешно време Бразилия е вторият най-голям производител на соя след САЩ. Според нови проучвания, проведени от Leydimere Oliveira et al., изсичането на Амазонската джунгла води до по-малко дъждове в региона и следователно по-малка селскостопанска продукция на хектар. Оттук следва, че икономическата изгода за Бразилия от изсичането на горите и превръщането им в пасища е минимална.[27]

Нуждата за соеви ферми се използва за да се оправдаят много от противоречивите транспортни проекти, които се разработват в Амазония, Първите две магистрали успешно отварят джунглата и увеличават селищата и обезлесяването. Средната скорост на годишно обезлесяване от 2000 до 2005 г. (22 392 km²/година) е с 18% по-висока, отколкото през предишните пет години (19 018 km²/година). Въпреки че обезлесяването намалява значително между 2004 и 2014 г., в днешно време то пак се покачва.[28]

Друга сериозна заплаха за джунглата в западните ѝ части е сондирането и добиването на петрол.[29]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Morley, Robert J. (2000). Origin and Evolution of Tropical Rain Forests. Wiley. ISBN 0-471-98326-8.
  2. Burnham, Robyn J.; Johnson, Kirk R. (2004). „South American palaeobotany and the origins of neotropical rainforests“. Philosophical Transactions of the Royal Society 359 (1450): 1595 – 1610. doi:10.1098/rstb.2004.1531. PMC 1693437. PMID 15519975.
  3. Geophysical Research Letters 2015-03-18 The fertilizing role of African dust in the Amazon rainforest: A first multiyear assessment based on data from Cloud-Aerosol Lidar and Infrared Pathfinder Satellite Observations
  4. "Dust to gust". EurekAlert!. AAAS. 28 Dec 2006.
  5. Koren, Ilan и др. The Bodélé depression: a single spot in the Sahara that provides most of the mineral dust to the Amazon forest (abstract). // Environmental Research Letters 1 (1). Institute of Physics and IOP Publishing Limited, 2006. DOI:– 9326/1/1/014005 10.1088/1748 – 9326/1/1/014005. с. 014005.
  6. NASA 2015-02-22 NASA Satellite Reveals How Much Saharan Dust Feeds Amazon's Plants
  7. Roosevelt, A. C. и др. Paleoindian Cave Dwellers in the Amazon: The Peopling of the Americas. // Science 272 (5260). April 19, 1996. DOI:10.1126/science.272.5260.373. с. 373 – 384.
  8. Heckenberger, Michael J.. Amazonia 1492: Pristine Forest or Cultural Parkland?. // Science 301 (5640). September 19, 2003. DOI:10.1126/science.1086112. с. 1710 – 1714.
  9. Meggers, Betty J.. Revisiting Amazonia Circa 1492. // Science 302 (5653). December 19, 2003. DOI:10.1126/science.302.5653.2067b. с. 2067 – 2070.
  10. а б Chris C. Park. Tropical Rainforests. Routledge, 2003. с. 108.
  11. Smith, A. Explorers of the Amazon. Chicago, University of Chicago Press, 1994. ISBN 0-226-76337-4.
  12. BBC Four – Unnatural Histories, Amazon
  13. Simon Romero. Once Hidden by Forest, Carvings in Land Attest to Amazon's Lost World. // The New York Times.
  14. Pre-Columbian geometric earthworks in the upper Purús: a complex society in western Amazonia. // Antiquity 83 (322). 2009. с. 1084 – 1095.
  15. „Photos / Pictures of the Amazon Rainforest“. Travel.mongabay.com. Archived from the original on December 17, 2008. Retrieved December 18, 2008.
  16. James S. Albert; Roberto E. Reis (March 8, 2011). Historical Biogeography of Neotropical Freshwater Fishes. University of California Press. p. 308. Archived from the original on June 30, 2011. Retrieved June 28, 2011.
  17. Laurance, William F.; Fearnside, Philip M.; Laurance, Susan G.; Delamonica, Patricia; Lovejoy, Thomas E.; Rankin-de Merona, Judy M.; Chambers, Jeffrey Q.; Gascon, Claude (June 14, 1999). „Relationship between soils and Amazon forest biomass: a landscape-scale study“. Forest Ecology and Management 118 (1 – 3): 127 – 138. doi:10.1016/S0378-1127(98)00494-0.
  18. Енциклопедия „География на света“, изд. Труд, София, 2006
  19. Da Silva, Jose Maria Cardoso; et al. (2005). „The Fate of the Amazonian Areas of Endemism“. Conservation Biology 19 (3): 689 – 694. doi:10.1111/j.1523-1739.2005.00705.x.
  20. Различни автори. Lessons from Amazonia: The Ecology and Conservation of a Fragmented Forest. Yale University Press, 2001. ISBN 0-300-08483-8.
  21. The future of deforestation in the Brazilian Amazon. // Futures 38 (4). 2006. DOI:10.1016/j.futures.2005.07.011. с. 432 – 453.
  22. а б Watkins and Griffiths, J. (2000). Forest Destruction and Sustainable Agriculture in the Brazilian Amazon: a Literature Review (Doctoral dissertation, The University of Reading, 2000). Dissertation Abstracts International, с. 15 – 17
  23. Williams, M.. Deforesting the Earth: From Prehistory to Global Crisis. Abridged. Chicago, IL, The University of Chicago Press, 2006. ISBN 0-226-89947-0.
  24. Trans-Amazonian highway represented a major threat to the Amazon rainforest
  25. Livestock's Long Shadow: Environmental Issues and Options. Food and Agriculture Organization of the United Nations, 2006. ISBN 92-5-105571-8.
  26. Margulis, Sergio. Causes of Deforestation of the Brazilian Amazon. Washington D.C., The World Bank, 2004. ISBN 0-8213-5691-7.
  27. Research paper of Leydimere Oliveira on the amazon
  28. INPE: Estimativas Anuais desde 1988 até 2009. // inpe.br.
  29. Drilling Towards Disaster: Ecuador's Aggressive Amazonian Oil Push