Анастасий Велбъждски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Анастасий Велбъждски
български духовник
Роден
ХІІ век
Починал
ХІІІ век

Религия Римокатолическа църква

Анастасий Велбъждски (края на ХІІ век – началото на ХІІІ век) е български духовник, епископ на Велбъжд. Играе активна роля в сключването на унията с Римокатолическата църква по време на царуването на крал Калоян (1197 – 1207).

Заедно с други български епископи през есента на 1203 г. изпраща писмо до папа Инокентий III с молба да им изпрати палиум (знак за пълномощията на духовния им сан):

Прекланяйки своите вратове под десницата на неговото господство като пред най-свети отец и господин папа, с наведена глава и подвити колена поклон. На първо място грешник и смирен митрополит на пресветата църква на Велбъжд Анастасий; след него грешник и смирен митрополит на великата църква на Преслав Сава и епископът, ако и недостоен, на пресветата църква на Богородица в Скопие Марин; смиреният епископ на пресветата епископия на Призрен Аврам; грешник и смирен епископ на пресветата църква на блажения и преславен великомъченик Прокопий в Ниш Кирик и недостойният епископ и грешник на пресветата църква на Богородица във Видин Климент — ние те молим най-смирено като единствен наш пастир и вселенски отец и господар да благоизволите да ни изпратите палиум за пълнота на свещенослужителския сан, та и ние през всичките дни на нашия живот да не престанем да се молим за вашето велелепие.

Анастасий Велбъждски получава специално писмо от папата, с което молбата му е удовлетворена. В отговора на папата велбъждския епископ е титулуван като Anastasio Arhiepiscopo Bellebusdiensi. В писмото си папата посочва:

До Анастасий Архиепископ Велбъждски... И тъй, понеже сметнахме, че нашият досточтим брат (Василий), търновският архиепископ, трябва да бъде поставен за примат във всички земи, в които заповядва най-скъпият в Христа наш син Калоян, сияйният цар на българите и на власите, като му предоставихме според обичая на апостолическия престол знаците на почит, които се отнасят до неговата длъжност, за да почетем и теб особено като уважаван член на Търновската църква и митрополит на Велбъждката църква и прелат по митрополитско право на нейните викарии, ние ти изпращаме по любимия син Л.[ъв], презвитер, кардинал на Светия кръст, легат на апостолическия престол, мъж за препоръчване поради честния нрав и учено дарование, когото обичаме с особена обич между останалите наши братя, да ти бъде даден според, формулата, скрепена и потвърдена с нашата була, палиум, сиреч знак за пълнота на първосвещеническа власт, взет от тялото на блажения Петър. И тъй ние напомняме на твое братство, подканяме те в Господа и ти поръчваме чрез апостолическо писмо да го приемеш смирено и предано и да си послужиш с него не за възвеличаване, а по-скоро за смирение вътре в църквата си през време на празничните дни на литургии, които ти посочи същият кардинал, и да се стараеш да се покажеш такъв, че вътрешната украса от добродетели да прозира под външната украса на одеждите и външната дреха да издава вътрешното състояние на душата, и то не с изкуствено преструване, а по-скоро с истинско изразяване.

Анастасий Велбъждки е споменат и в Бориловия синодик, съставен по решение на църковния събор през 1211 г. - като митрополит на Велбъжд „при благочествия цар Асен под властта на Търновската патриаршия“.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]