Анастас Микоян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Анастас Микоян
Անաստաս Հովհաննեսի Միկոյան
съветски политик

Роден
Починал
21 октомври 1978 година (82 г.)
ПогребанНоводевическо гробище, Москва, Русия

Религияатеизъм
НаградиОрден „Ленин“ (17 януари 1936)
Червено знаме (20 февруари 1928)
Октомврийска революция (2 декември 1970)
Орден „Ленин“ (30 септември 1943)
Орден „Ленин“ (24 ноември 1945)
Орден „Ленин“ (24 ноември 1955)
Орден „Ленин“ (24 ноември 1965)
Орден „Ленин“ (25 ноември 1975)
Герой на социалистическия труд
Политика
ПартияКПСС (1915 година)
Братя/сестриАртьом Микоян

ПодписSign of Anastas I. Mikoyan 1956.png
Уебсайт
Анастас Микоян в Общомедия

Анастас Иванович Микоян (на арменски:Անաստաս Հովհաննեսի Միկոյան, на руски: Анастас Иванович Микоян) е съветски държавник и политически деец. Негов брат е известния съветски авиоконструктор Артьом Микоян.

Заема най-висшия съветски държавен пост председател на Президиума на Върховния съвет на СССР, бива член на Политбюро на ЦК на КПСС. Той е един от малкото съветски държавници с подобно политическо дълголетие. По този повод за неговата кариера се казва: „От Илич (Ленин) до Илич (Брежнев), без инфаркт и паралич“: той започва политическата си кариера заедно с Владимир Ленин и слиза от голямата политическа сцена по времето на Леонид Брежнев.

Микоян има голяма роля в развитието на съветската хранително-вкусова промишленост. Известните рибни дни в Съветския съюз са въведени по настояване на Микоян. Така на 12 септември 1932 г. с постановление на Наркомснаб на СССР „За въвеждане на рибен ден в предприятията от общественото хранене“ е въведен рибен ден (по-късно през 1976 г. рибният ден е определен в четвъртък).

Анастас Микоян може да се смята за основателя на съветската реклама. Ето какво казва писателят Валентин Бережков в своите мемоари „Как станах преводач на Сталин“:

Уже стемнело, площадь освещали яркие фонари, горела пестрая реклама на крыше Политехнического музея: „Всем попробовать пора бы, как вкусны и нежны крабы“, „А я ем повидло и джем“, „Нужен вам гостинец в дом? Покупай донской залом“. Это все идея Микояна, курировавшего также и внутреннюю торговлю. Он приглашал знаменитых поэтов придумывать броскую рекламу, наподобие Маяковского: „Нигде кроме, как в Моссельпроме“. Не подумайте, что то была показуха. Не только в Москве, но и в других крупных городах в витринах высились пирамиды крабных консервов, за прилавками стояли деревянные бочки с черной и красной икрой, на толстых деревянных досках – целые рыбины залома, лососины, семги. Разнообразные сыры, окорока, колбасы. Богатейшие винные отделы. Помимо обычных наборов – новинки: джин с улыбающимся голландским моряком на этикетке и советское виски. И никаких очередей!